Защо не можем с много любов да стоплим затвореното мъжко сърце?

Какво е да имаш връзка, в която си напълно отдадена, влюбена, готова…, а той някак все се изплъзва – има си безброй приоритети преди теб, има си личен живот и като че ли може и без теб? Много болезнено и много объркващо. Уж си обвързана, двойка сте, но съвсем не приличате на онези двойки, които са все заедно, прегръщат се, звънят си без да му мислят много, прекарват често нощите си заедно. При вас е друго – всеки път обмисляш дали е удачно да му звъннеш, внимаваш да не се натрапваш, минават два-три дни без да се чуете и ти чакаш той да се обади, оставаш у тях най – много веднъж в седмицата и то понякога се самопоканваш, а извън вижданията с теб той има богат социален живот. Ти се надяваш, че това ще се промени, защото повече не издържаш – ту си на върха след някоя невероятна романтична вечер с него, ту си в абсолютен спад, след като два дни не е звънял и е отговорил хладно и лаконично на последния ти есемес.

Била съм в такава връзка, и то не в една. Да обичаш емоционално отсъстващ мъж е сериозно предизвикателство. Когато сме в подобна връзка ставаме виртуози на това да извиним любимия – измисляме безкрайни обяснения защо той не може да е по-отдаден на връзката и да показва любов. Започваме с това колко е натоварен на работа, колко му е трудно да говори за чувствата си, как е преживял трудна раздяла, как бившата го е манипулирала и сега се страхува да отвори сърцето си, какви важни бизнес проекти има, как не е от типа, който обича да пише есемеси или да говори по телефона… Всяка от нас, която е обичала такъв мъж, може да продължи този списък. Накрая стигаме и до трудното му детство, контролиращата му майка или отсъстващия баща. Да, може би всичко това е вярно, но то не е причина да продължаваме да инвестираме чувства и време във връзката. Надеждите ни, че можем с много любов и внимание да спечелим този мъж, са напразни. Любовта ни кара да копнеем да излекуваме раните му, да му дадем всичко, което му е липсвало, с тайничката надежда, че той ще ни възнагради. Но не става така…

Как да разтопя и отворя сърцето му? Това е въпросът, който си задаваме, а би трябвало да се питаме обратното – как да отворим собственото си сърце. Знам, жените, които обичат силно, винаги вярват, че сърцето им е широко отворено и готово за любов. Аз също вярвах, че е така и бях готова да отстоявам това вярване с цената на всичко. Но има една простичка истина – отвореното сърце привлича отворено сърце, а затвореното сърце привлича затворено сърце. Щом обичаме емоционално затворен мъж, значи нашето собствено сърце е свито от болка и издигнало големи стени около себе си.  Защо тогава така смело раздаваме любов, внимание, нежност, защо се държим като безумци, влезли в клетката на лъва? Защото вярваме, че така ще си купим любов, която да запълни собствената ни липса, която да излекува собствената ни рана.

Емоционално затвореният мъж и силно обичащата жена са две ранени души със затворени сърца, които се привличат като магнити. Само на повърхността изглежда, че единият умее да обича и е готов за любов, а другият бяга и отхвърля любовта. Ако сърцето е отворено и наистина умеем да обичаме, то любовта идва и идва под формата на емоционално наличен мъж. Да обичаме бягащите и студени мъже и да отхвърляме тези, които проявяват интерес и чувства към нас, също е симптом на затворено сърце.

Сърцето ми е затворено! Да приемем тази мисъл е първата и най-трудна стъпка. После идва това да обърнем поглед навътре и да открием онова малко и уплашено момиченце вътре в нас. По някаква причина то вярва, че трябва да си купува любов, че трябва да е много добро и послушно, за да получи любов. Някой преди много години го е наранил – може би също толкова студен и затворен татко, може би някой друг. Някой го е накарал да спре да вярва в безусловната любов и да повярва в мисли като „не съм достатъчно добра“, „никой не може да ме обича“, „трябва да бъда такава и такава, за да заслужа любов“. С годините момиченцето забравило за болката и тежките мисли, запомнило само, че любовта трябва да се спечели и заслужи с даване на много любов.

Онова момче, което се превърнало в емоционално затворения мъж, научило същия урок – че любовта има условия, че не може просто да я получаваш за това, което си. Но вместо да опита да я заслужи, то решило да страни от нея, за всеки случай, заради старата рана. И сега, когато усети някой да го обича силно, той бърза да се оттегли и свие, защото любовта боли.

Не можем да стоплим чуждо сърце с много любов, но можем да стоплим собственото си сърце, лекувайки старата рана, и така да привлечем друго стоплено сърце. А какво ще стане с онзи мъж със затвореното сърце? Ще живее в илюзия, че самотата му харесва, докато сам не пожелае да излекува болката си. Никой не може да направи това вместо него. Когато стоплим себе си и си дадем любовта и разбирането, които преди това сме търсили от мъжете, тогава става чудото – затворените мъже спират да ни привличат. В живота ни и в мечтите ни се появяват онези другите мъже – готовите да обичат, които преди това изобщо не сме забелязвали.

Ако искате да прочетете откъс от моите книги още сега, погледнете долу под иконките на фейсбук как да го получите и какво съм ви подготвила!

Ваша,
Ирина

Ще се радвам да споделите: Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Искаш ли да прочетеш веднага откъс от моята книга "Докато търсех любовта...намерих себе си, а после теб"? Само посочи на какъв имейл адрес да изпратя първите две глави от книгата:

Вашите коментари