Защо се влюбваме в този, който не е влюбен в нас?

Наскоро пуснах една анкета сред участниците в един мой онлайн курс с молба да посочат „любовния си статус“ в момента. Бях много изненадана да видя, че повечето от тях бяха избрали опция „Другият не изглежда влюбен“. Замислих се колко често действително се случва това – имаме отношения с някого, заедно сме, но някак другият се изплъзва, дава противоречиви сигнали, веднъж изглежда луд по нас, а само на следващия ден се държи, сякаш сме почти непознати.

Самата аз съм била в подобни връзки и съм чувала истории за много такива. Много е мъчително да си в пълно неведение на какъв етап са отношенията ви, какво изпитва той (тя – със същата валидност за мъжете), има ли чувства, само се забавлява ли, има ли друга… Всъщност удоволствието от една такава връзка е минимално, съотнесено към главоблъсканицата, чакането на телефона, сълзите и унинието. Оставаме в тези отношения с надежда, че нещо ще се промени. Да се промени от само себе си обаче, е малко вероятно…

Това, което може да ни донесе промяна, е пълното разбиране на причините да попадаме в такива връзки. Ние никога не попадаме случайно в любовни връзки или казуси, съдържанието на подсъзнанието ни предопределя избора на обект и това, което ще преживеем с него. След разбирането на причините е ред на положително действие от наша страна, защото, без действие, процесът е незавършен и ние продължаваме да страдаме.

Какви са причините да сме в такъв тип отношения? Може да е една от тях, комплекс от няколко или всички – вижте дали разпознавате себе си:

1. Влюбчиви сте – влюбчивите хора често попадат на неподходящи партньори… по чисто математически причини. Това значи, че е нормално от 10 мъже, само един да е подходящ, но ако постоянно се влюбвате, вероятността да попадате на останалите 9 е 90%. Защо ставаме влюбчиви? Липсата на любов в детството, неспособността на родителите да изразят любовта, така че детето да я разбере, отсъстващи или много работещи родители. Чрез влюбването, ние се стараем да запълним вътрешната липса на любов и се хващаме като удавник за сламка, без да преценяваме човека.

Изход: Помислете за изминалите влюбвания и обектите на любов, бъдете честни – колко от тях са наистина подходящи за вас и щяхте да сте щастливи заедно. Върнете се в спомените от детството си – чия любов ви липсваше, страдахте ли, опитвахте ли се да спечелите нечия любов? Може би продължавате несъзнателно да го правите. Помислете и дали не идеализирате някого от родителите си. Ако да, вижте го като обикновен човек, това ще ви помогне да спрете да идеализирате и потенциалните партньори.

2. Предубеждения за връзките – вече съм на 30, 40…, време ми е, ще стане късно да забременявам, къде ще търся друг, не ми се запознава тепърва с нови хора, не искам да остана стара мома, кой друг ще ме хареса. Тези ограничения ни карат да се хващаме за първия удобен обект. Но най-лошото е, че убежденията са дълбоко в подсъзнанието ни и цялото ни бързане да създадем връзка се маскира като лудо влюбване. Влюбването ни кара да се фокусираме само върху “как да му/й се харесам”, а не върху “харесва ли ми той/тя наистина”.

Изход: Започнете да водите списък с всички свои предубеждения за връзките, любовта и живота – добавяйте, когато се сетите, защото това е процес. Запитайте се за всяко: Вярно ли е това? От къде го научих? Има ли примери за обратното в света, в обкръжението ми? Например: На 35 съм и съм сама, ще стане късно да имам деца… Това всъщност ми казва майка ми, от нея го знам. Има ли примери за обратното? Да, днес масово жените раждат около 40, Елена Йончева роди на 50! Значи е възможно!

3. Нямаме стандарт за връзките … Повечето хора казват, че просто искат да се влюбят, ако ги попитат какъв партньор търсят. Тоест, важна е само тръпката, която изпитваме. Но горчивата истина е, че ние биваме енергийно привлечени от хора с емоционални травми като нашите. Тоест, вероятността да си паднем по някого, който съвсем не е подходящ, но е преживял подобни на нас травми, е почти 100%. Химията е много важна, но не е достатъчна за поддържане на дългосрочна връзка.

Говорейки за стандарти, длъжна съм да кажа, че е заблуда, че е необходимо да опишем как трябва да изглежда идеалният кандидат, каква професия трябва да има, образование, доходи и т.н. Много по-важно е да опишем как искаме да се чувстваме във връзката с този човек и в кого искаме самите ние да се превърнем до него. Например, до моя съпруг аз станах креативна и по-женствена, защото той ме подкрепи да творя и зае мъжкото място в моя живот, което преди това се бях опитала да заема аз самата. След като сме наясно с нашите стандарти, не би трябвало да позволяваме на отношения, които са в противоречие с тях, да продължават.

Изход: Опиши подробно как искаш да се чувстваш в отношенията си, каква ще бъдеш в компанията на твоя любим. А как не искаш да се чувстваш? После прегледай връзките в живота си, отговарят ли на този стандарт? Ако не, защо стоиш в тях?

4. Привличат ни лошите момчета или бягащият тип партньор. Не една жена споделя, че я привличат лошите момчета и тези, които някак се изплъзват и правят нещата трудни, а милите, подкрепящи и даващи мъже, не могат да й бъдат нищо повече от добри приятели. Лошото момче и милата, даваща жена са класическа двойка, те се търсят и привличат още на енергийно ниво, преди дори да са се запознали. Тази връзка предизвиква много болка и хиляди въпроси у жената, която не може да си обясни как така той не иска цялата любов, която тя му предлага. Тя отчаяно опитва да задълбочи връзката, дава още, прави нови компромиси, съобразява се, мила е, прави му изненади и като че ли това го отдалечава още повече. Но всъщност тя нищо не може да направи, за да задълбочи връзката, докато той сам не поиска да се промени и да се излекува от миналото си.

Изход: Кой те е наранявал в детството ти – емоционално или физически? Защо имаш нужда да те нараняват все още? Какво ще стане ако спреш да го позволяваш? Откъде научи, че любовта се печели с доброта и даване към другия? Пред кого се доказваш, чия любов всъщност се опитваш да спечелиш, бидейки добра и мила?

5. Излъчваме вкопченост и зависимост, дори да се държим на положение. Мислите, че той няма как да разбере, че го чакате на телефона или пък няма да се досети колко отчаяна сте, защото няма кой да му каже… Обаче енергията ви издава. Това е причината в началото той да е луд по вас и изведнъж да започне да се изплъзва. Това, което се случва е, че с всеки ден вие се вкопчвате все повече, а той усеща това и бяга.

Изход: Вкопченият човек обичайно се е чувствал изоставен в детството си – емоционално или физически. Той се страхува панически да не бъде изоставен отново-мисли, че няма да го преживее. Вече си голяма, премисли събитията от миналото, помисли какви мотиви са имали твоите родители да се държат така с теб. Виж ги като обикновени хора със своите ограничения и страхове. Ако някой те изостави, ще боли, но разбира се ще оцелееш, детското безсилие се е загнездило в теб, но вече не си дете и си силна!

6. Несъзнателно се държим по начин, който го отблъсква. Жените често нямат представа кое и защо отблъсква мъжете, дори понякога вярват, че действията им са позитивни. Кои могат да бъдат тези отблъскващи поведения – натрапване на съвети и помощ, особено в бизнеса и в работата му, демонстрация на свръх независимост на жената, неспособност да получава. Изискването, критиката, обиждането и цупенето са още един препъни камък в отношенията.

Липсата на уязвимост, криенето на истинските чувства и студенината също играят лоша шега на жените – те или се срамуват да са уязвими, или дори понякога изобщо не осъзнават, че излъчват студенина. В други случаи жените бъркат импулсивните плачове и емоционални разговори с уязвимост, а това често е само следствие от прекалено дългото потискане на истинските им чувства.

Изход: Работи върху събуждането на своята женска енергия и се вслушвай в жената в себе си – може да прегледаш книгата и курса ми “Чуй жената в теб” ТУК!

Любовта не е случайно явление, привличат ни точно тези партньори, които отразяват вътрешния ни свят или стимулират проявата на емоционалните ни травми и липси. Обикновено ние се показваме на външния свят с нашата персона – роля, маска, създадена от нас личност, която сме решили, че ще пасне най-добре в заобикалящия ни свят. Истинските ни чувства, желания, мечти, страхове са скрити дълбоко, дори от самите нас. Именно когато се влюбим, другият ги предизвиква да излязат на светло.

Ако тази статия ви беше полезна и интересна, каня ви да се присъедините към моя имейл бюлетин – ще получите веднага на имейла е-книга “Обикни живота и себе си”, а впоследствие и още много ценни ресурси за вашето Пътешествие към себе си. Нужно е само да се регистрирате се в полетата под статията – под бутоните за социалните мрежи.

Ваша,
Ирина