Когато страдаме от липса на любим човек в живота си, все ще се намери някой да каже: „Научи се да живееш без любов!“ или „Трябва да си си самодостатъчна!“, или „Щастието ти не трябва да зависи от друг човек“ Познато нали? После си казваме колко сме нуждаещи се, вкопчени, зависими и колко НЕдуховно е това от наша страна… Вътрешният критик отваря голямата си уста и не спира да говори и да повтаря като папагал това, което другите ни казват. Духовните среди сипват още сол в раните ни с твърденията, че човек трябва да надрастне нуждите и копнежите си, да се стреми към духовното, да е свободен от светски желания. Нека обаче погледнем в дълбочина темата и да ви успокоя, че, ако се нуждаете отчаяно от любим мъж и страдате, че в живота ви няма такъв, сте напълно нормални, абсолютно духовни и отговарящи на всички критерии, за да бъдете обикнати от Бог и Вселената и най-накрая да получите любовта!
Нуждата от любов и докосване е най-автентичната човешка нужда. Ние се раждаме с нея – бебето иска да го гушкате, да го галите, да му пеете и да го гледате влюбено. То не иска само мляко, сух памперс и завивка… Именно затова всички ние сме наранени емоционално, защото нуждата ни от безусловна любов не е била посрещната. Не че родителите ни не са ни обичали и не са се грижили, просто поколения наред възпитателните методи са създавали усещане за много условия пред любовта на мама и татко. А условната любов винаги наранява дълбоко и тази рана остава за цял живот. Именно тя ни кара да спрем да вярваме на нуждите си и инстинктите си, тя събужда гласа на вътрешния критик и съмнението в себе си. Раната от условната любов води до това да спрем да обичаме самите себе си, а когато не обичаме себе си, никой друг не може да ни обикне.
Затова, ако вярваме, че нуждата ни от любов е грешна, ако критикуваме себе си, че сме прекалено нуждаещи се от любов, то ние затвърждаваме липсата на любов към самите себе си. Това вибрационно привлича още самота и липса на любов в живота ни. Така съмнението ни, че „никой не може да ни обикне“ се потвърждава още веднъж. Ето го омагьосаният кръг, в който се въртим! Да ви кажат да не се нуждаете от любов е все едно да ви кажат да не се нуждаете от вода и въздух.
Пътят към любовта започва с обикването на себе си, а тази любов започва с приемането на всички наши сенчести аспекти, черти на характера и нужди, от които се срамуваме и тикаме надълбоко, за да не ги види никой. Колкото до духовния постулат да преодолеем желанията си, ние сме далеч от там… Ако се сравнявате с Ошо, Садгуру, Дънов…, по-полека с духовните амбиции! Преди просветлението имаме да изкачим много стъпала и едно от тези стъпала е развиването на здраво его. За да преодолееш егото си, първо трябва да го имаш и то в здравия, а не в наранения му вид. Стартираме от наранено и смачкано его – първата ни стъпка е да открием нуждите си, за се борим за желанията си, да се разгневим, да отстояваме себе си, да се наслаждаваме чрез сетивата си на всичко земно и материално. Без да преминем през долните три чакри и да го оздравим, не можем да достигнем до горните чакри, няма шорткът!!! Преди да навлезем във фазата на Буда, трябва да преминем през фазата на Рамбо – не помня къде го чух, но много ми хареса.
И ако сега искате да ми кажете: „Но, Ирина, аз вече направих всичко за любовта и тя не идва!“, нека ви отговоря: „Не сте направили всичко!“ Откъде знам ли? От себе си, а и от многото жени, с които работя. Ако не вярвате, проверете:
Ставате ли всяка сутрин преди другите, за да направите визуализация за щастлива любов? Казвате ли всеки ден утвърждения, за да пренапишете негативните си убеждения? Пишете ли всеки ден списъци с благодарност за любовта, която вече имате в живота си, макар и не от любим мъж? Молите ли се, вярвате ли, че любовта ще дойде? Живеете ли, все едно вече имате любим мъж в живота или отлагате докато го срещнете всичките си радости? Прекарвате ли повече време от деня във високите вибрации на радост, благодарност и състрадание и по-малко в ниските на оплакване, обида, тревога, самокритика? Приемате ли и уважавате ли майка си и баща си? Поплакахте ли за болката и неразбирането на другите от детските ви години или още разсъждавате кои са главните ви травми? Чувствате и усещате ли повече, отколкото четете и умувате? Направихте ли практиките от курсовете, които си купихте?
А правихте ли изброеното поне шест месеца всеки ден? Ако е НЕ, просто запрятайте ръкави и любовта няма да има избор пред такава отдаденост. Тя ще ви се подчини, само си повярвайте, че я заслужавате, защото без това няма да имате мотивация да преминете през това пътешествие, нито сила да се явявате всеки ден за своята част от заданието.
И знам, че сега ще извадите последния коз от ръкава си: „Ами ако не ми е писано да срещна любовта в този живот?“ Кой би написал това в съдбата ви, нека попитам, Бог ли? Вселената, кармата? Ако ние обичаме дотолкова себе си, че да искаме да преживяваме хубави неща, да обичаме и да бъдем обичани, то Бог го иска много повече за нас. Ако вярвате в един лишаващ, наказващ Бог, просто сменете представата си за Бога. Ако Бог или собствената ви душа не са сметнали за нужно да преживеете споделена любов в този живот, то във вас нямаше да го има желанието за любов. Много велики хора са го изказали под различна форма – за каквото и да копнеем в живота, в нас има сила и ресурс да го осъществим! Ако има пречки и блокажи пред любовта, то вгледайте се и се вслушайте – Вселената ни ги показва всеки ден, за да ги изчистим и преодолеем.
И аз се борех дълги години с нуждата си от любов, докато не се хванах в ръце и спрях оправдания, извинения и умувания. Ако сте чели книгата ми „Докато търсех любовта…намерих себе си, а после теб“, значи знаете какво съм направила за любовта. Ако мога да ви дам един съвет, бих казала: „Всички усилия, които влагате, за да се борите с нуждата от любов, вложете ги, за да привлечете любовта!“ И да не забравите да се похвалите, когато се случи 🙂
Каня ви също да се присъедините към моя имейл бюлетин – ще получите веднага на имейла си безплатен видео курс за любовта и връзките, а впоследствие и още много ценни ресурси за вашето Пътешествие към себе си. Нужно е само да се регистрирате се в полетата под статията – под бутоните за социалните мрежи.
Ваша,
Ирина