Да си достатъчно смел, за да се страхуваш…

 Случвало ли ви се е да имате някоя смела мечта за живота си, а близките и познатите ви да ви обезкуражат и да ви размахат пръст, че сте си загубили разсъдъка? Случвало ли ви се е да искате да смените работата си, да започнете или да приключите връзка, да се отдадете на творчество или да стартирате бизнес, да се разведете, да се ожените, да тръгнете на околосветско пътешествие… каквото и да е, и това желание да не ви дава мира месеци и дори години наред? В такива моменти знаем, че говори душата ни, че ни зове истинският ни аз, но гласът на другите и дори собственият ни глас в главата, маскиран като „здрав разум“, ни оковават във вериги. Оставаме пленници на сегашния си живот, без да направим промяна и носим неудовлетворението си като екстра тежест.

  Аз съм от хората, които смело правят промени в живота си, които никой външен и вътрешен глас на логиката и разума не може да спре, когато доловят силния зов на душата. Но до скоро, ако някой ми кажеше: „Браво, ти си смело момиче!“ или „Действията ти ме вдъхновяват да опитам!“, вместо да си кажа, че съм благословена с тази смелост, аз отвръщах, понякога наум, понякога на глас:

–  Да, но ако за вас е ежедневие да се возите в асансьор и без да се замислите си организирате пътуване със самолет, то за мен това е огромно предизвикателство…, защото страдам от клаустрофобия! Бъркате, аз съм страхлива!

 И наистина страдах, но страданието се пораждаше от моя вътрешен бунт срещу клаустрофобията. Преминах през какви ли не етапи:

Етап 1: Лъжех, че спортувам като се качвам по стълбите, а за самолета, че предпочитам близки дестинации с кола.

Етап 2: Качвах се, въпреки страха си, правех се, че няма нищо, а после се тресях с дни от адреналиновия шок в тялото.

Етап 3: Смятах, че е само въпрос да намеря правилната техника, да открия травмиращия спомен, който е отключил клаустрофобията, да медитирам, да намеря човека, който ще ме излекува… и всичко ще изчезне като с магическа пръчка.

Етап 4: Обвинявах се, че не мога да се справя и не откривам причината, както и, че не мога просто „да вляза“ и да се изправя срещу страха за по – дълъг период.

Етап 5: Смятах, че не е редно да давам каквито и да е съвети на хората за техния живот, докато не излекувам клаустрофобията… докато не стана „перфектен“ човек.

 Сега стигнах до етап 6, сигурно предстои още, но тъй като тук постигнах хармония и приемане на себе си, искам да го споделя с вас. Когато стане въпрос за клаустрофобията или си помисля за нея, си спомням за смелите постъпки в живота ми:

  •  Спомням си как всички ми казваха, че във всички бракове има конфликти и разминавания, че никой мъж няма да приеме чуждо дете, че ще остана сама с детето без пукнат лев, но аз се разведох. Разведох се, защото повярвах, че любовта е възможна. Възможна е, когато визията за живота съвпада с тази на другия. И срещнах прекрасен мъж, който се грижи за мен дъщеря ми, а вече и за малката ни дъщеря.
  • Спомням си, че всички ни казваха колко луди сме да отваряме вегетариански ресторант във Варна, посред криза, без да имаме опит в ресторантьорството. Но ние го отворихме и той радва хората повече от четири години.
  • Спомням си, че когато поисках да издам книгата си, ми казаха, че никой не чете български автори и дори няма да мога да върна кредита си за издаването. Днес съм повече от щастлива, когато хората ме прегръщат и споделят как са преживявали всичко с героинята и как са се вдъхновили за промяна в собствения си живот.
  •  Спомням си, че когато поисках да водя тренинги и да споделям опита си с хората, ми казваха, че българинът не дава пари да му дават акъл J и е пълно с психолози и други съветващи без работа и без пари. И на това не повярвах, защото знам колко аз имах нужда някой да споделя опита си с мен. Благодарна съм на всички, които ми се доверяват, като идват на моите събития и четат писанията ми.

 Вече не „страдам“ от клаустрофобия, имам предвид, че не е страдание. Все още я преживявам и не влизам в асансьора, не летя със самолет, но не страдам от това. Преминавам през спомените за своята сила, настройвам се психически, че ще пътувам по – дълго и ще се изморя повече, но знам, че това е мой избор. Мога да избера да се изправя пред страха и да преживея с тялото хормоналната буря, мога да избера да се самообвинявам, мога да избера трескаво да търся как да се излекувам. Изборът е мой!

 После благодаря на съпруга ми и на дъщеря ми, че пътуват дълго и изморително, за да подкрепят моя избор, на приятелите, които понякога ми правят компания по стълбите, на клиентите, които ми се доверяват такава, каквато съм. Не ги лекувам от фобии, но ги вдъхновявам да обичат, да творят и да чуват желанията на сърцето си.

Ако се чувствате страхливи, просто си спомнете моменти на смелост, всеки ги има. Ако се качвате в асансьор и летите със самолет, не приемайте това за даденост, спомнете си за Ирина, за която това е огромно предизвикателство! Всеки е смел за нещо и всяко Пътешествие е уникално.

Ако статията те докосна и искаш да четеш още от мен, ще се радвам да прегледаш и харесаш моята фейсбук страница Jasmine Woman’s Spirit House.

Ваша,

Ирина

Ваша,
Ирина

Ще се радвам да споделите: Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter

Вашите коментари