Защо след всички семинари, книги и практики, животът ми не се променя?

И така, от години вече се занимавате със своето личностно и духовно развитие – били сте на семинари, купили сте си множество онлайн курсове, изчели сте тонове книги за самопомощ,,. Психолози и духовни учители могат да завидят на терминологията, която владеете, знаете наизуст жалните истории за детството си, повтаряли сте до втръсване утвърждения, медитирали сте, а ако сте по-екстремни сте били на регресия и при разни духовни гурута…например в Бали 🙂 ОБАЧЕ….,при цялата тази духовна извисеност, животът ви си е същият – любим мъж така и не се появява на хоризонта, старата работа с гадния шеф и мизерната заплата продължава да е ежедневие, проблемите с близките, напрежението и хроничните болежки също не изглежда да си отиват… В някои моменти нервите ви не издържат и се отчайвате – плачете, ядосвате се, блъскате, обзети от гняв, а после се намразвате за този негативизъм и изблици и си казвате: „Ами именно защото правя така животът ми не се променя!“ А придружаващите мисли гласят, че не сте достатъчно извисени и духовни за мечтаната промяна, че не сте намерили тайната скрита травма, която е истинският причинител на драмата, че не сте открили ТОЧНАТА практика, медитация, курс, гуру… Всичко това обобщено звучи като: „Не съм направила достатъчно, не СЪМ достатъчно…“

Познато, познато, до болка познато, нали? В този филм съм участвала лично не веднъж в живота си, гледала съм с клиентки и приятелки техния много подобен филм. Прекрасната новина е, че когато човек прави или слуша едно и също нещо много пъти, ако има отворени сетива, вижда закономерности и прозира разни интересни неща. Участвайки в този процес и наблюдавайки го отстрани, успях да изведа основните причини реалната промяна да не се случва, именно на хората, които са много вещи в личностното развитие.

Ето ги и тях:

  • Погрешно разбиране на това каква вътрешна работа ни е нужна, за да имаме резултати в живота (криворазбрана духовност). За много хора духовността е комбинация от прошка и благодарност, позитивно мислене, медитации, вегетарианска храна, кристалолечение и тук там по някоя регресия… Само, че напоследък излезе понятието „духовен байпас“, с което аз съм много съгласна – това е използването на духовни практики за „замазване“ и замитане под килима на истинските ни емоции и мотиви. Например – да медитирам, вместо да вляза в открит спор с любимия човек, да съм позитивна, вместо да си поплача, защото съм самотна, да съм благодарна на бившия партньор за духовния урок, докато истината е, че съм гневна и бясна как постъпи с мен… Е, това е духовният байпас! Истинската духовност предполага абсолютна искреност и честност пред себе си по отношение на чувствата ми, етапа на развитие, на който се намирам, приемане на всички части от себе си, включително най-тъмните ми демони. В духовността няма добро и лошо, има истина и преструвки. Така че в много случаи казваме, че сме свършили вътрешната работа, а всъщност сме се отдали на духовния байпас…Затова резултатите не идват!

 

  • Интелектуализация на процеса. Масово се знае, че е необходимо да  излекуваме травмите си, за да има развитие и напредък в живота. Но малко известно е, че травмата е чувство, енергия и картина, тя няма нищо общо с интелекта. Травмата “живее” в друга част на мозъка. Тоест, да си спомним някаква неприятна случка от миналото и да я разкажем, съвсем не е достатъчно. Спомнянето и разказването имат своята роля, но тя е именно да ни отведат да заключените емоции. Ако емоцията стои блокирана, на колкото и семинари и психолози да разкажем тази история, няма да има ефект. Травмата е свързана и с блокирана енергия в самото тяло. Самата емоция също представлява енергия и не бива да я бъркаме с мисловната история за събитието. В тоз смисъл, работа с тялото и особено енергийните упражнения могат да помогнат в пъти повече от разговори и разкази. В графата „интелектуализация“ включвам и всички онези анализи и размисли  на тема травмите и миналото ни, които реално изместват фокуса ни от чувствата върху разумното обяснение. Точно така се изчерпват времето и енергията ни за чувстване. Например, вместо да разсъждавате от коя детска травма идва липсата на любов в живота ви, почувствайте самотата си и болката от нея и усетете с какви телесни усещания е  свързана самотата в тялото ви.
  • Разминаване между действия и намерения. Ако искаме реални резултати в живота си, то вътрешната работа трябва да бъде подкрепена с действия. Например, ако искам любов и нов партньор, освен да правя медитации и да пренаписвам негативни убеждения, трябва и да излизам по срещи, и да се запознавам с нови хора. Или, ако съм заявила намерение за нова работа, освен да казвам утвърждение всяка сутрин, трябва и да преглеждам редовно обяви за работа. Примери много и то за всички сектори от живота ни! Вселената никога не се е интересувала от добрите ни намерения! Действията са това, което ясно показва колко смятаме, че ни се полага в този живот. С новото действие ние увеличаваме себеоценката си, създаваме нови невронни връзки в тялото си – така внасяме нова енергия, която да доведе до промяна. Когато искаме едно, а правим друго, излъчваме конфликт на енергийно ниво и това пречи да се осъществят желанията ни. Другият важен момент е, че травмите ни са довели до поредица от неуспешни действия, които са се превърнали в навици. Новото действие и съответно новият навик директно създават нова реалност, която вече не е продиктувана от травматичното минало.
  • Очакване на знак свише или реалността да се преобразува сама. Част от духовните хора не предприемат действия, докато не получат ясен знак как да действат или докато реалността не се преобразува сама. Те могат да звучат така: „Ако е правилно да се разведа, той сам ще ме напусне“, „Ако това не е точната работа за мен, ще ме уволнят или съкратят“. А всъщност, примирявайки се с посредствена работа или връзка, ние не показваме на Вселената, че чакаме отговор от нея, а че сме съгласни с посредствен живот.  Ако намеренията и действията ни се разминават, действието е показателното. Има две чудесни поговорки „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог“ и „Ако направиш сам една крачка, Господ прави седем към теб“, които ясно подсказват, че е нужно да действаме.  Момент на яснота кое действие гарантира успех никога не идва, докато си седим пасивни. За Бог, за Вселената, просто няма правилен отговор и едно решение. Ние създаваме реалност, ние поемаме отговорност. Ако очакваме Бог да ни отговаря за всичко, значи не сме дорасли да поемаме отговорност, значи съответно не може да ни се повери сложно задание като “творене на реалност”. Знаете – в една фирма, хората, които са на хубави позиции  и имат големи заплати, винаги и взимат важни решения и носят много отговорност!
  • Липса на постоянство в практиките, постоянно търсене на най-точната. Вече споменах как анализите и търсенето на обяснения ни отдалечават от способността ни да чувстваме – а точно чувстването е нужно, за да се промени животът ни. Действието – другата важна съставка на промяната, също се възпрепятства от разсъжденията. Анализите са това, което ни спира да изберем една-две практики или утвърждения и наистина да постоянстваме с тях. За да премине ново убеждение или ново схващане за себе си от ниво съзнание на ниво подсъзнание са нужни 60-90 дни. Дори когато новото стане навик, старото все още има доста по-солиден невронен път (съществувало е с години!) и е лесно да изберем отъпканата пътека в момент на трудност, стрес, предизвикателство. Ето пример – имаме убеждение, че винаги избраният мъж предпочита друга жена. Какво обичайно правим – разбираме, че това убеждение идва от отсъстващия баща, прощаваме му, изплакваме някоя сълза, заявяваме гордо в продължение на няколко дни „Аз заслужавам да бъда избрана!“ и с се втурваме в нова връзка…, където пак не ни избират… И хоп, изводът: „Осъзнах си травмите, простих на баща си, казвах утвърждения…(честно, около седмица…) и нищо не работи, пак ме отхвърлиха! И сега горчивата истина – ще е нужна доста по-упорита работа и може би още връзки, в които ще ни отхвърлят, докато затвърдим новия модел. Именно отиването на следваща и следваща първа среща, въпреки страха, е ключово за излекуването. Още едно ново вярване ще е нужно за подкрепа – “Дори този да ме отхвърли също, това не значи, че причината е в мен и, че няма да открия точния човек!”

Ако не сме постоянни или не придружаваме вътрешната работа с действия, не получаваме резултати. Това пък ни кара да мислим, че не сме уцелили практиката, не сме открили травмата, после пак сменяме практиката и така….параграф 22. Искате ли да ви кажа ужасяващата тайна на личностното развитие?

КАКВАТО И ПРАКТИКА ДА ИЗБЕРЕТЕ, КОЙТО И МЕТОД, КОЕТО И УЧЕНИЕ, АКО ПОСТОЯНСТВАТЕ И ДЕЙСТВАТЕ, ЩЕ УСПЕЕТЕ!

  • Липса на фокус. Нямам партньор, нямам и пари, и работата си мразя… Колкото и да ни се иска всичко да се промени с магическа пръчка, за истински резултати в живота са нужни фокус и целеустременост. Трябват ни и  приоритети – на всеки според неговите ценности. Макар и най-често работата върху себе си да дава отражение във всички житейски сектори, човешката ни природа е такава, че досегашната ни личност се чувства застрашена при много промени, затова и не ги допуска. Това е все едно да искаме да се придвижим изведнъж от 0 до 100 в живота си. Негативните ни вярвания и старите модели на поведение са силно ограничаващи, но не трябва да забравяме тяхната основна функция – да ни пазят да оцелеем. Те са се появили с причина и няма лесно да допуснат да ги заличим. Фокус върху едно нещо, поетапна работа с отделните сектори в живота ни, “бейби степс” на промяна – тази е успешната рецепта. При промени на досегашния живот над 25%, съпротивата ни мощно се надига и саботира процеса!
  • Наместване на новото в старата мисловна схема. Ако си перфекционист подхождаш към личностното развитие с перфекционизъм; ако си жертва, подхождаш като жертва и въздишаш: „При мен тази практика не работи…“; ако спасяваш света, започваш да водиш всички по семинари и да им подаряваш книги; ако си доброто момиче…добре дошло – в духовността има много поле за изява за тази роля… Дали това е духовно израстване? Абсолютно не! Това е наместване на новото познание в старите ни мисловни и поведенчески модели. Преди да казваме, че сме опитали всичко, би трябвало да проверим най-напред как се отнасяме към собствената си промяна и личностно израстване – с перфекционизъм, с контрол, със слушане на авторитети и следване на гурута, с идеализъм, чувство на вина, срам от себе си, роля на жертва или спасител…..Ако подхождате към промяната си като обичайното си аз, с методите и похватите, които обичайно ползвате, значи червената лампа трябва да мига тревожно.
  • Негодуване срещу себе си, отричане на старите ни защити, стремеж към духовен идеал. За част от духовните хора израстването създава ново напрежение в живота им и вместо да постигнат положителни резултати, те си “инжектират” нова доза самоненавист всеки ден. Новият щастлив живот се отдалечава, вие се критикувате по-ожесточено… и отново параграф 22. “Трябва да се науча да живея без партньор”, “трябва да се освободя от модела на жертва”, “трябва да спра да се раздавам”, “трябва да медитирам редовно, да съм позитивна, да приемам хората…..”. Трябва, трябва и още трябва…. Това отричане на човешката ни природа, за която са съвсем типични моменти на слабост, на негативни чувства, на песимизъм, на неблагодарност, на връщане към старите защити и модели, именно то натяга силно процеса и саботира промяната. За да дойде любовта, щастието, здравето и изобилието в живота ни, е необходимо да сме толерантни към себе си и да си простим проявите на слабост и неспособността да сме перфектни. Обяснението, което съм чувала хиляди пъти, включително и от себе си…, е: “Но ако се оставя на слабостите си и негативните си модели, те ще ме погълнат, ще заличат всичко, което съм постигнала!” Обаче, имам новина за вас – да нямаме доверие на себе си и да смятаме, че трябва една част от нас да контролира друга част от нас, е чиста проява на ненавист към себе си и на условна любов. Тоест, връщаме се към изходната точка на личностното развитие – безусловна любов към себе си. Обичането на себе си не означава да приемем само положителните си качества и да се стремим към идеал за себе си. Колкото до това дали няма да ни погълне сянката ни ако й се оставим – всъщност, ако я игнорираме има много по-голяма опасност от това. Ако я погледнем и приемем, тя няма как да ни контролира. Да, може да стигнем (за кратко) по-дълбоко в отчаянието и мързела си, отколкото нашата същност на контрольор и перфекционист би позволила, но това не значи, че именно там не се крие лечението ни. В крайна сметка няма как да разберем къде са границите ни, ако никога не ги прекрачим!
  • Отиване в другата крайност. “Преди се раздавах, бях доброто момиче, сега нищо на никого не давам, не правя услуги … и съм егоистична кучка!”, “Преди правех планове до последния детайл, сега оставям всичко в Божиите ръце!”, “Преди бях послушна, сега съм бунтар!” Внимание, това не е развитие, това е шега на сянката ви. Другата крайност е на практика същото нещо – двете страни на монетата са част от една и съща монета. Кое е промяна тогава? В истинската промяна не се опитваме на всяка цена да избегнем стария модел. Дори да постъпим по стария начин, прощаваме си и продължаваме напред. Понякога, когато получим импулс да се проявим като старото си аз, толкова се вцепеняваме, че не реагираме и нищо не правим. Най-добрият вариант е да имаме предварително избран нов модел. Например – ако се появи чувството на вина, преди съм прекарвала дни в него, мислела съм как да компенсирам… Другата крайност е да не ми пука изобщо какъв ефект имат думите и действията ми върху хората. Това обаче руши отношенията ми и ме кара да се чувствам зле. Какво избирам на мястото на чувството за вина тогава? Мога да опитам обективно да обмисля ситуацията, да избера дали да предприема коригиращо действие или не, да поговоря с човека….

При осъзнаването на старите травми и модели се освобождава огромно количество енергия, която е най-добре да се впрегне в креативно действие, затвърждаващо новите модели и вярвания!

Имате ли нужда от помощ във вашето пътешествие към любовта? Можете да направите още сега две неща:

  1. Включете се в моята фейсбук група „Пренапиши любовната си съдба“, където ще се проведе безплатен онлайн тренинг със същото име, а ежедневно споделям и още ресурси за любовта и връзките. Групата е ТУК!
  2. Присъединете се към моя имейл бюлетин и ще получите веднага на имейла си безплатен видео курс за любовта и връзките. Регистрация в полетата под  статията – под бутоните за социалните мрежи или ТУК! 

Ваша,
Ирина

Вашите коментари