Все по-разпространеното знание за женската енергия и нейните дарове – способност да получаваш, да се доверяваш на партньора и да го следваш, работа за удоволствие, забавяне на темпото, наслада от процеса, вместо гонене на резултати и т.н. – постави много жени в голяма дилема… Как сега да съвместим тази мъдрост със съвременния си живот на активни, работещи, четящи и осъзнати жени? Една част от жените си лепнаха етикета „изцяло съм в мъжката си енергия“ и с огромна порция негодувание към себе си продължиха неуморно да опитват да бъдат по-женствени. Друга част въздъхнаха и заключиха, че това знание е красиво като приказка и е само за онези жени, които и без друго са родени принцеси – та на тях не им се налага да се грижат сами за децата си, да работят на две места или да гледат болни родители… Трета група жени прегърна тази идея и буквално започна да живее според нея – тук са дамите, които изоставиха успешна кариера, за да търсят себе си, които започнаха активно да искат пари от партньорите си, за да се погрижат за себе си, за творческо начинание, за ритрийт, за разкрасяване… Необвързаните сред тях се посветиха на търсене на точния мъж, който да им „позволи“ да бъдат жени в женската си енергия.
Когато заживях с мъжа си преди около 12 години и аз разчитах той да ми даде “разрешение” да бъда жена. Напуснах работа – за пръв път в живота си не работех и разчитах изцяло на някой друг. Дните ми бяха изпълнени с умуване какво да се запиша да уча, четене на книги и писане на първата ми книга. Женската енергия обаче не се усещаше така, както бях чела по книгите, а уж правех всичко „правилно“. По онова време ходех често по семинари и ясно си спомням един разговор, който проведох с една от участничките в един семинар. Беше красива, добре облечена дама, с аристократични обноски. Сподели ми, че от две години търси себе си, а преди това е била мениджър на голям екип с много висока заплата. Сега имала мъж до себе си, който да я издържа и искала да бъде „жена в женската си енергия“. Празнотата и объркването й бяха видими за мен. Опитът й да живее според научените правила на женското начало, парадоксално, изглеждаше като още едно нещо, което потиска женската й енергия, вместо да я освободи. Разпалено й обяснявах, как лидерът в нея иска да живее, как е родена за корпоративния свят и как точно така ще бъде именно себе си – това, което се опитваше да намери! Беше толкова очевидно за мен. Единственото, което не беше очевидно, бе именно, че исках да изкрещя всичко това на самата себе си. Нужни ми бяха години, за да разбера, че има жени, родени да работят, да бъдат лидери и да печелят пари и това е проява на дивата и свободна жена вътре в тях.
Способни ли са обаче тези жени да оставят мъжете да водят, без да губят себе си? Те обичайно са обичайно силни, свободолюбиви и независими. Това не би било проблем, ако тези много позитивни качества не бяха само опити да компенсираме детски рани, а те често са. Така работохолизмът, желанието сама да изкарваш парите си и да взимаш всички решения, да разполагаш с парите си, най-често се оказват част от една контролираща и недоверчива личност. Тази личност би вярвала в неща от типа „На мъжете не може да се вярва, трябва да имам лични пари“, „Той може да си тръгне и да ме остави без нищо“, „Аз ако не изкарам и чакам на него, ще живеем в мизерия…“. Прозират травмите ни, негативните ни убеждения, негативното наследство от трудния живот на майките и бабите ни… и да, това изобщо не е женска енергия, това е компенсаторно, защитно поведение и изземване на мъжките функции – с една дума, “старата рана”!
Самата рана е проблемът, а не чистото и неподправено желание на жената да се изявява в работата и да се наслаждава на изкарването на пари. Старата рана може да ни държи нащрек и да не позволява да се отпуснем, дори да имаме надежден партньор – например, познавах една жена, която от години живееше с прекрасен мъж, но не освобождаваше своя предишен апартамент и имаше така подредени дрехи и вещи, че за часове да се изнесе от жилището на партньора си… Проява на стара рана беше и моята буца в гърлото всеки път, когато исках от мъжа си пари, независимо, че той никога не ми беше отказвал.
Да се излекуват старите травми, за да излезе чистата есенция и призвание на жената – това е напълно възможно и именно там е отговорът.
Нека обаче не подминаваме и другите жени – тези, които с удоволствие гледат дома и децата и не работят или тези, на които просто не им се работи и се оставят на грижите на мъжа. Ако гледаме през правилата на женската енергия, бихме заключили, че „това е правилното“ – жената да не работи, да я издържат, да си гледа децата или пък да работи, но само за удоволствие. Но ако това беше „правилното“, то тези жени би биха били много щастливи и щяха да служат за вдъхновение на останалите. Но в повечето случаи съвсем не е така! Не една от тях ми е споделяла, че финансовата зависимост я превръща в затворник на брака й: „Той ми изневерява, но нямам друго жилище или пари, за да го напусна“, „Той е груб с мен и отдавна не се обичаме, но съм финансово зависима“, „Той ме напусна заради друга, а аз никога не съм работила, дори тока не знам къде се плаща, какво ще правя….“. Това са само част от множеството подобни истории на тази група жени. И при тях, както и при обичащите работата, проблемът е цялостен и съвсем не е в работата или парите. Ако другите са контролиращи, недоверчиви и прекалено динамични, то тези са безпомощни, наивно очакващи от хората и пасивни. Едните са преждевременно станали възрастни, а другите са забравили, че са възрастни и са още деца.
И в двете групи липсва зрялата жена, която може да има зряло отношение към работата и парите.
Къде е балансът, типичен за мъдрата и зряла жена – да може да се довери мъжа да я издържа, но да може и да се справи сама, ако се налага. Така е с всичко друго в живота – за да има например любов в живота ни, трябва да я получаваме охотно, но трябва и сами да си я даваме в периоди, когато сме сами. Ако нямаме зряло отношение към любовта и способност сами да си дадем любов, то тогава бихме се вкопчвали постоянно в другия и това би го отблъснало. Същото е и с парите – зрялото отношение към тях предполага и сами да можем да си ги осигурим, ако няма на кого да разчитаме. А всяка жена може да определи колко и какво иска да работи, така че да не губи себе си в двете крайности – контрол, недоверие и болезнена независимост или попадане в затвора на зависимостта от другия – финансова, имотна, емоционална, ментална…зависимост.
Ако искаме да направим една огромна крачка към щастието и живота през женската енергия, е нужно да започнем работа върху неефективните модели на мислене и поведение и да отнемем от парите вината за трудния ни живот и за липсата на женска енергия!
Ако тази статия ви беше полезна и интересна, прегледайте курса ми “Пренапиши паричната си съдба” ТУК! Всеки, закупил курса до 30ти април, ще може да зададе към мен въпросите и паричните си казуси, а аз ще отговоря през май в уебинар.
Ваша,
Ирина