Когато сродната душа не идва…

Любовта е най-сложното и най-мистично явление на света! Това е едновременно и добра, и лоша новина. Лоша, защото, ние, съвременните хора, искаме „копче и хапче“, тоест, светкавично разрешаване на казусите ни и, разбира се, точно по начина, по който си го представяме. Добра, защото има много какво да направим, за да привлечем любовта в живота си… Но това може да стане само, ако се съгласим да играем по нейните мистични, небесни правила, а те нямат нищо общо с нашите земни правила.

Ако точният партньор не се появява в живота ни или връзките ни са емоционално болезнени и неудовлетворяващи, това не е случайно! Любовта със сигурност не е въпрос на късмет! Когато кажа това, повечето хора си мислят, че тогава явно любовта е въпрос на манипулации, машинации и стратегии, а романтичната връзка има общо повече с математиката, отколкото с мистиката. Но не! Отне ми много години да разбера, че когато нещо не е вярно, това не значи, че противоположното му е вярно! Изобщо, както е казал Айнщайн, решението не се намира на нивото на съзнание, на което е проблемът… За съжаление, ние, хората на 21ви век, търсим решенията за всичките си проблеми само на повърхността и задължително извън себе си – тоест, на нивото на проблема. Вземете здравето, парите, приятелството, отглеждането на децата – за кое от тях сме склонни да се вгледаме дълбоко в себе си и да видим как пречим на ситуацията да се разреши, как допринасяме да се усложни и дори, как създаваме проблема съвсем сами? За кое от тях сме готови да видим вътрешните си прегради? А когато все пак сме склонни да погледнем в себе си, го правим с очите на палач и строг съдник – не просто наблюдаваме като себеизследовател, а обвиняваме и унижаваме себе си. И това не е решение!

Към любовта също подхождаме съвсем погрешно – изисквайки, контролирайки, обвинявайки я (нея и нейния представител, в когото сме се влюбили), докато в същото време оставаме затворени за нея. Затворени ли? Ако сега сте изненадани, разбирам ви, и аз бях много изненадана – отказвах да повярвам, че сама прогонвам любовта. Това е по-лошата част – често оставаме слепи за факта, че сърцата ни са затворени. Ако любовта не идва в живота ни или идва по болезнен начин, то е защото не сме опознали и не сме изчистили старата болка от сърцето си. Тя се излъчва около нас, вибрира и отблъсква истинската близост. Възможно ли е да не е това причината? Не, винаги е това. Но е напълно възможно да сте в неведение за натрупана горчилка в себе си и да сте се откъснали от нея. Възможно е да сте осъзнати само за последиците от болката си – негативните мисли, самокритиката, въздишките, тревогата за бъдещето, страховете, безсилието и безнадеждността. Всичко това са симптоми на непреработени емоционални травми. Желанието ни да обичаме и да бъдем обичани не е достатъчно, защото то идва от разума ни, а разумът е минимална част от нас…

Обичайно изказваме хиляди извинения, заключения, предположения и обвинения, когато не срещаме любовта – вече съм над 35, всички са обвързани, имам много работа и нямам време за срещи, всички мъже са…. (егоисти, използвачи, изневеряват, слаби, изнежени, стиснати, мамини синчета…), свестните мъже не ме привличат, влюбвам се, само ако ме правят на луда…, писна ми от скапани първи срещи, знам наизуст какво ще ми кажат…

Разбира се, че всичко това ни изглежда като абсолютна и непоклатима истина! Това е, защото убежденията са по-силни от реалността. Всичко, в което дълбоко вярваме, що отнася до себе си, света и живота, се материализира и доказва с магическа сила ежедневно! И колкото повече доказателства намираме, толкова по-трудно е някой да ни убеди, че това не е обективната реалност, а е просто НАШАТА реалност. Именно вътрешната ни убеденост, че нещата наистина са зле и не изглежда да стават по-добре, създава коктейл от негативни емоции – гняв, злоба, завист, негодувание, тъга…, които държат сърцето ни затворено и залостено. И колкото повече от този коктейл поглъщаме, толкова повече се опияняваме. Живеем в транс, в самохипноза, със самонаправена черна магия. Никак не е лесно да се излезе от това състояние, защото повечето хора са в него. Всъщност, живеем в колективен транс! „Матрицата“ не е просто филм, както казва ученият Брус Липтън – това е научнопопулярен филм!

За да ни се случи истинската любов, трябва да правим обратното на обичайното – трябва да излезем от транса и от матрицата. Това означава да спрем да вярваме на всички „съобщения“ и любезни послания, които твърдят, че любовта се случва до определена възраст, среща се на определени места или пък зависи от нашия външен вид, ум, статус, образование, действия, думи… Нужно е само да осъзнаем, че сами сме обърнали гръб на любовта, а после да я поканим и да й отворим вратата, изоставяйки всички други усилия, защото те са безсмислени. Докато ходим по земята със сърце, барикадирано от стени и пълно със стара горчилка, няма смисъл да се регистрираме в сайтове за запознанства, да излизаме по срещи, да опитваме с някой, който изглежда свестен, защото накрая всичко ще завърши с още болка и нови доказателства срещу любовта. А изчистим ли сърцето си от болката, гнева, тревогата, неосъществените копнежи, злобата, завистта и себеомразата, дори не е необходимо да търсим, защото сродната душа ще се препъне в нас, грижливо упътена от Вселената.

Докато се отъждествяваме с разума и личността си и живеем в миналото, ще е трудно да разберем и привлечем любовта. Когато не само разумът, а цялото ни същество завибрира с желанието ни, тогава чудото на любовта ще се случи! Цялото ни същество включва и една част от нас, която е грижливо скрита, но именно тя държи ключето. Тя пази спомена за болката ни, но съхранява и матрицата на огромния ни потенциал, на неизчерпаемия ни ресурс да преодолеем миналото и да продължим към все по-красив и щастлив живот. Мистиците я наричат дух или душа, а учените – подсъзнание. Става дума за едно и също нещо…

Свържем ли се с тази много по-голяма и мъдра част от себе си, ще гледаме на любовта, на живота си и на света със съвсем други очи. Тогава ще познаем законите на любовта – онези мистични, небесни закони, за които ви споменах в началото. А подсъзнанието винаги ще си остане загадъчно и мистериозно – то пази спомени от този и минали животи, знае вселенски тайни, отговаря за връзката ни и чувството за свързаност със себе си, света, природата, Бог, разбира величието на душата ни, ръководи тялото ни. Затова и любовта винаги ще си остане луда и божествена…

В крайна сметка, въпросът, на който търсим отговор, не е КАК ДА ПРИВЛЕКА ЛЮБОВТА?, а е КАК ДА СЕ СВЪРЖА С ОНАЗИ ЧАСТ ОТ МЕН, КОЯТО ЗНАЕ КАК ДА ОБИЧА И ДА БЪДЕ ОБИЧАНА?

Години наред търсих своя отговор и посветих много време и усилия да се науча истински да обичам и да позволя да бъда обичана. Разбира се, продължавам да го правя и да се развивам, но в един момент чудото на любовта се случи в моя живот! От тогава творя, пиша и създавам ресурси в помощ на другите – всеки заслужава истинска, луда и споделена любов!

Имате ли нужда от помощ във вашето пътешествие към любовта? Прегледайте моята видео програма, посветена на дълбоко и трансформиращо пътешествие към любовта “Сърцето ми е отново цяло” ТУК!

Получавате безсрочен достъп до видеата и материалите веднага през клиентски профил в сайта.

Ваша,
Ирина