7те съвета на духовното развитие, които могат да съсипят живота ви

Съвсем не искам да ви сплашвам с това заглавие, нито да следвам тенденциите за заглавия в медиите! Искам само да ви предизвикам, да събудя любопитството ви и да ви накарам хубаво да се посмеете. Тези съвети всъщност са доста добри и са помогнали на много хора. Работата е, че съвсем не са подходящи за всеки, при някои хора просто влошават нещата… Но не се притеснявайте, нищо фатално, аз съм следвала всеки от тях докато ми писне да се боря със себе си и да негодувам. Понякога ми е отнемало години! Хубавото е, че който търси истината, винаги я намира. Ако следвате някой от тези съвети по грешка, може би точно тази статия ще е проблясващата светлина и отговорът на вашето търсете. В такъв случай ще съм много щастлива!

А ето за кои съвети всъщност говоря:

  1. „Разчупи навик, всеки ден прави нещо ново и различно!“ Чудесен съвет, но само ако живеете в рутина и в коловоза и правите нещата по еднообразен и скучен начин. Ужасен съвет, ако сте като мен и живеете в хаос и в дните ви се повтарят около 20% от нещата, а останалото е „както бъде спуснато от деня“. Повтарят се на 100% само негативните мисли, умората и оплакването, защото огромният хаос в ежедневието няма как да доведе до по –позитивни мисли. Ако не знаете как ще протече денят ви, ако правите плановете и задачите си според каквото изникне, значи е добре да направите обратното на този съвет – тоест, да въведете рутина и еднообразие в ежедневието си. Тук не говоря за „хората без работа“, тук влизат и всички творчески и артистични натури, както и хората, които свободно избират работните си задачи и работните часове. Може да вършите безброй полезни и важни неща и пак да живеете в хаос – аз съм чудесно доказателство 🙂 Съветът да не се сменят постоянно цели, проекти и планове също принадлежи тук – дългосрочната работа по конкретна цел в един момент става доста еднообразна, но е полезна за хаотичните натури и ако издържат, ще получат големи награди.
  2. „Мисли позитивно!“ Още един чудесен съвет, ако бъде разбран правилно. Повечето хора го разбират като „Не си позволявай и една негативна дума!“, „Прави се на свръхгерой!“, „Игнорирай всички несправедливости, лошо отношение, грубост… и приемай смирено!“, „Задоволявай се с трохички от трапезата на живота!“ Адекватният съвет е да усетим истинските си чувства, съпротивата си, да видим какво имат да кажат, на какво се дължат. Понякога ще е нужно да действаме – например да се защитим, да кажем на някого, че не може да се държи така с нас, да сложим граници. Друг път ще е нужно само да погледнем в себе си и да видим, че гневът ни се дължи на прекалени претенции и неразбиране на другия. Нищо от това няма да се случи ако натъпчем надълбоко негативните си чувства и преглътнем негативните думи. Така влошаваме нещата – те се превръщат в негативни емоции, вътрешно негодувание и болести. Истинското позитивно мислене представлява бързо измъкване от негативното, както и пресичане на опитите на собствения ни ум да раздуха нещата!
  3. „Медитирай!“ Само ако си от определена порода… Като кажем медитация всички си представяме седяща фигура в поза лотус …разбирай по турски, невъзмутима, със спокойно и озарено лице. Това е, защото не сте виждали мен в опит да медитирам. Почесвам се, гримаснича, сумтя, опитвам се да си погледна часовника с едното око…само не е ясно Бог ли лъжа или себе си 🙂 Мъчих се и се самообвинявах с години, докато не разбрах, че съм от хората, които просто не се чувстват спокойни в тялото си. Обичайно това се дължи на преживяна травма, по време на която човек е пожелал „да напусне тялото“ или „да избяга от тялото“. Може да е насилие, инцидент, неприятна манипулация, медицинска процедура, нежелана близост, силна болка… В последващия травмата живот често това се проявява като много мислене, четене, говорене и изобщо фокус върху ума и неглижиране на тялото. Всяко връщане в тялото и опити да насочим вниманието там, реално ни връщат в травмата. За да се научим да медитираме и това да носи полза, е нужно първо да се обърне внимание на травмата. До тогава може да се прави динамична медитация, както и съзнателно да се предизвикват всякакви приятни телесни усещания – галене, масаж, танц, басейн, вана, стречинг… Така постепенно свикваме с това, че тялото може да носи приятни усещания.
  4. „Стани вегетарианец!“ Съвсем не отричам ползите на вегетарианското хранене, но трябва да имаме предвид, че не винаги човек е готов за него. Силно стресираните хора страдат от така нареченото адреналиново изтощение. В това състояние приемът на много протеини и полезни мазнини е ключов. Месото е съществена част от излекуването на химичния дисбаланс в организма. Бедата е, че стресът идва най-вече от неосъзнатите ни травми и тяхното ехо в сегашния ни живот и точно най-травмираните хора са тези, които търсят решения, тръгват на духовен път и стават вегетарианци преди да са готови за това. Хората в днешно време имат много грешна представа за стреса. Стресът не идва от много работа, много задачи и липса на пари. Стресът е индивидуално преживяване за всеки и се отключва от различни фактори. Може да сте тичали цял ден, да сте свършили безброй неща, да сте уморени, да сте леко болни, да сте се скарали с колежка сутринта, но най-стресиращ да се е оказал факта, че докато сте разказвали всичко това на любимия, той е гледал в телефона си… Рядко знаем какво ни стресира най-много, затова е важно да наблюдаваме по тялото си и по реакциите си. Колкото до адреналиновото изтощение, лесно ще откриете симптомите за такова из интернет.
  5. „Чети вдъхновяващи книги и цитати всеки ден!“ Не и ако главата ти е препълнена от информация! Да знаеш много за личностното и духовното развитие може да е изключително вредно. Не е нужно човек да знае твърде много, а просто да прилага с постоянство едното нещо, което е научил. Вече споменах, че интелектуализирането, четенето, анализирането на травмите ни до безкрай е просто бягство от тялото и симптом на травма. Имах период, когато бях абонирана за безброй треньори, чакаха ме купчини книги, виртуални купчини от аудио книги и уебинари за слушане. В един момент мислех, че ще полудея. Лечението в този случай е фокус върху работа с тялото, няколко семпли практики и постоянство в прилагането. Също така „изваждане навън“ вместо „поемане навътре“. Тоест, вместо да четете и учите, пишете, изкажете на глас, споделете знанието“ И край на анализите, не само в мислите, а и като обсъждане с приятели и по семинари!!!
  6. „Фокусирай се върху себе си, вътрешния си свят и желанията си!“ Идеален съвет за алтруистите, които обгрижват целия свят! Обаче ако като сте като мен бунтарка, която винаги е знаела какво иска и е драпала да го постигне, трябва да знаете, че този съвет е разрушителен. Той руши вас отвътре и взаимоотношенията ви. Прекаленото фокусиране върху себе си ни прави нетърпеливи, инатливи, цупещи се и нежелаещи да положим усилие и да влезем малко в рутината, за да постигнем мечтите си. Ние сме като деца, които се цупят на живота и припират, а не като възрастни, които наистина знаят какво искат и имат план да го постигнат. Колкото да ровенето из вътрешния свят под форма на анализи, вече казахме колко е вредно. Лечението? Грижа за другите, търпение и постоянство 🙂 Аз още съм на този урок…
  7. „Последвай сърцето си!“ Този ми е любимият! Кое по дяволите е гласът на сърцето сред всички гласове в нас? Гласовете, които „чуваме“ обичайно принадлежат на негативните убеждения и страховете ни. Те целят да ни карат да правим удобни и познати неща. Ако гласовете ви шепнат да останете с мъжа, който ви разиграва или да се натъпчете със сладко, от което два часа по-късно ви става зле, значи не говори сърцето… Интуицията е преди всичко телесно усещане, не е мисъл и предпочитание. Тя може да се появи като силна решителност и непоколебимост в действията или иглички по тялото. Човек трябва да е трениран, за да я усети като цяло. Когато сме преуморени, стресирани и потопени в анализ, достъпът до интуицията ни е блокиран. Тогава отчаяно имаме нужда от бързи отговори, но трябва първо да си починем, да освободим главата си и да вярваме повече, че има решение, макар да не го знаем още. Колкото до заблуждаващите гласове – те ни оставят с вина, чувство за провал и самоомраза. Ако изпитвате нещо от това, значи не говори интуицията ви.

Всичко, което ви споделих тук е преживяно от самата мен. Вярвам, че ще откриете полезното за себе си. Единственото ми послание е да вярвате повече на себе си и по-малко на авторитети и чужди съвети. За да се развиваме е нужно да се променяме, а промяната винаги носи малко дискомфорт. Ако всичко ни е много лесно и приятно, едва ли еволюираме. Но дискомфортът трябва да е пренебрежим в сравнение с ентусиазма ви и желанието за промяна и за нов живот. Така ще познаете истинските за вас съвети – те трябва да ви карат да летите, макар и лекичко да ви потреперва под лъжичката или малко да ви мързи… Ако ви сковава страх, ако имате преобладаващо НЕжелание за действие, значи или съветът не е адекватен за вас, или целта ви не е достатъчно мотивираща, или и двете 🙂

Повече по всички тези теми и много още, в новата ми книга „Чуй жената в теб!“ Предстои издаване…

Ваша,
Ирина

Ще се радвам да споделите: Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Искаш ли да получиш веднага откъс от моята книга "Докато търсех любовта...намерих себе си, а после теб"? Само посочи на какъв имейл адрес да изпратя първите две глави от книгата като файл за четене и като аудио:

Вашите коментари