Диагноза „контрол“ и как да се справим с нея?

Чувствате ли нужда да контролирате всичко в живота си – от ежедневни задачи, през близките си хора, чак до почти независещи от вас обстоятелства? Тревожите ли се, че нещо може да не се случи и да протече, както е във вашия ум? Вярвате ли, че никой не е в състояние да го направи, да го измисли, както вас? Опитвате ли предварително да предвидите и предотвратите всички възможни проблеми? Тогава може би сте контролиращият тип! А може би разпознахте свой близък човек, тогава също четете нататък, ще научите интересни и полезни неща…

Ето и повече за контрольора…

Контролиращият човек смята, че е най-добре да свърши всичко сам, той не търси помощ и съдействие…, освен в краен случай. Ако все пак е прехвърлил ангажимент на някого, до такава степен контролира изпълнението, че напълно се губи смисълът от делегирането на тази задача. Например майката, която оставя бебето с бащата, но през цялото време с едното око следи какво прави мъжът й и как реагира детето или звъни през 10 минути по телефона. Тя не може да приеме, че детето може да бъде облечено с различни от предложените от нея дрехи, че може бащата да измисли нова игра или да се отклони леко от графика. За тази майка всички детайли са жизнено важни, дори тези, които нямат нищо общо с добруването и здравето на бебето. Можем да дадем за пример и колегата, който ви прехвърля задача, но ви седи на главата и коментира на всеки ваш клик с мишката. Докато ви контролира, реално няма да може да свърши друга работа.

В мислите на контрольора има множество твърдения от типа: „Никой не може да го свърши така, както аз мога.“, „Ще пропуснат това, ще забравят онова, няма да успеят, няма да могат, няма да съобразят…“, „По-добре да си го свърша сам, да няма изненади после!“. Контролиращият откровено се смята за повече от другите – по-умен, по-отговорен, по-способен, по-съобразителен… Може би част от това усещане за превъзходство е несъзнателно, но цялото му поведение го показва. Понеже вибрацията му привлича хора, които са от противоположния тип – смятат, че сами не могат и не знаят как да се справят, той си доказва своето превъзходство. Прекалената му отговорност и сериозност пък привличат хора, носещи се „по повърхността на живота“, които са склонни да претупват нещата и да се държат безотговорно. Така той още веднъж разбира, че е прав за хората и още веднъж е разочарован.

Освен че е перфекционист и много педантичен дори за незначителни детайли, контролиращият е и силно недоверчив. Недоверието му се простира далеч отвъд хората – той няма доверие на Бог, на Вселената и изобщо няма доверие, че висша сила бди над нас и има божествен замисъл във всичко, което ни се случва. Той се опитва да изчисли всички възможни комбинации от обстоятелства и мрази непредвидени неща. Бъдещето го тревожи със своята неизвестност, затова прави всичко по силите си да предвиди възможни изходи от различни ситуации и да предотврати други. И всичко това отново прави сам. Както не разчита на хората, така и не разчита на чудеса, внезапни благоприятни разрешения или непредвидена помощ отвън. Понякога ще въздъхне огорчено, че му се иска да спре да се блъска сам за всичко и му е писнало все да му е трудно, но реално цялото му излъчване крещи, че не би приел нищо, което сам не е измислил и постигнал. Контролиращият няма доверие сам на себе си на едно дълбоко ниво – части от него контролират други части. Например може да е на диета, за да контролира теглото, да бъде волеви или прекалено логичен, за да не позволи на чувства, желания и импулси да излязат НЕконтролирано.

Ако си контролиращият или имаш близък от тези, първото, което трябва да знаеш е, че не се става контрольор от хубаво… Контролът е защитно поведение, което се развива още от детска възраст в отговор на стресови обстоятелства. Кошмарът, който контролиращият очаква всеки момент, в който „изтърве контрола“, реално вече му се е случвал на яве. Като дете, той се е уверил, че светът е страшно място, че на хората не може да се разчита, чувствал се е уплашен, застрашен и без подкрепа и защита. Може би детството му наистина е било травматично – бил е удрян, наказван, преживял е насилие или е бил свидетел на такова вкъщи. Може би е бил воден по болници, оставян сам или хранен на сила. Може би просто е нямало кой да успокои детските му страхове и да му каже, че всичко е наред.

Всъщност, не е толкова важно какво се е случило, важен е изводът „Не съм в безопасност!“. С този извод, запечатан дълбоко в клетките му, живее всеки контрольор. Контролът е неговият начин да оцелее, да повярва, че нещо зависи от него, че той има собствена сила. Усещането за безсилие е едно от най-смазващите на света и най-трудните за понасяне. Контролът дава фалшиво усещане за сила. Контролът също ни пази от тоновете страх и болка, които живеят дълбоко в нас. Контролираме живота, защото мислим, че никой освен нас самите няма да ни осигури нищо хубаво, няма да спомогне да сбъднем мечтите си, няма да ни пази от страшното и бедите. Контролираме живота на децата и на възрастните си родители, на съпругите и съпрузите си, защото ако спрем да вярваме, че знаем най-добре как да живеят, как да се пазят и как да успяват, ще трябва да се срещнем със страха, че ще ни отхвърлят, с болката, че може би не сме важни за тях, с усещането за провал. Ако пуснем контрола, ще ни остане само уязвимостта… А кой иска да е уязвим?

Какво да правим с контрола? Едновременно с осъзнаването на неговата защитна функция, е нужно и осъзнаване на разрушителното му действие в живота ни. Да контролираш всичко и всеки е ужасно изморително. Контрольорът не осъзнава какво количество ценна енергия отива при контролирането – енергия, която може да вложи в сбъдване на мечтите си, в емоционално свързване с близките, в почивка и релаксация, в забавление и какво ли още не. Колкото повече контролираш, толкова повече изпращаш сигнали на себе си и тялото си, че „на никого и нищо не може да се има доверие“, а това те поставя в перманентен стресов режим и реакция „бий се или бягай“. Това е основата на всички болести. Контролът руши и отношенията с хората – никой не обича да бъде контролиран, следен и да му се казва как да си живее живота. С поведението си контрольорът разгневява близките си, защото сякаш са неспособни да му обяснят различните си ценности и виждания. Те не само се чувстват по-глупави и неспособни, но и не се чувстват приети и разбрани, а това слага бариера пред обичта и истинското общуване.

Ако си контрольор, който осъзнава бедата от контрола и иска да се излекува, ще е нужно търпение и любов към себе си. Доверието в „светлите сили“ на живота, кой както ги разбира, е ключово. Ако вярваме, че животът е низ от случайности и сме тук без смисъл и причина, е невъзможно да живеем без смразяващия страх и контрола, който да го потиска. Скептиците казват, че е абсурдно съвременният човек да вярваме във висши сили, но все повече хора откриват, че е абсурдно да вярваш, че интелигентността на човешкото тяло, прецизността в строежа на живата и неживата природа, красотата на природата, необятността на човешката мисъл и човешкия дух, са случайни и хаотични явления.

Свързването с хората на едно ново ниво е също ключ към лечението на контрола. Колкото и странно да звучи, усещането, че сме повече от другите и знаем по-добре, прикрива дълбок срам от себе си и собствената ни личност. За да се свържем с другите по един здравословен начин, ни трябва нова гледна точка, нов поглед върху нашите собствени умения, възможности, успехи, провали, недостатъци. Така ще изчезне и усещането за безсилие, защото няма да черпим фалшива сила по грешния начин. Осъзнаването на реалните собствени сили плюс приемане и прошка към себе си води след себе си и приемането и прошката към другите. Ако виждаме себе си без заблуди, виждаме и другите без заблуди. Ако имаме трезва преценка за силните си страни, но и за ограниченията си, имаме я и по отношение на другите. Така вече развиваме ясно усещане кога и на кого можем да се доверим, вече не е нужно да контролираме.

Ако имате близък контрольор, също ще ви е нужно много търпение и любов към него. За съжаление, ако той сам не осъзнава проблема си, нищо не може да се направи. Атаката го прави още по-недоверчив и контролиращ. Най-добре е, когато той ни контролира, директно да питаме за опасенията и страховете му и да проявим разбиране към тях. Разбира се, че не е нужно да се оставяме на контрола му, но е добре да правим, каквото сме намислили, запазвайки добрия тон, обичта помежду ни и като потвърждаваме, че разбираме неговите опасения и ги уважаваме.

Ако имаш нужда да подобриш отношенията с близките и със самия себе си, каня те да се включиш в стартиращия на 1ви юли онлайн курс „Истинска магия в отношенията със себе си и другите“. Цялата информация ще откриеш ТУК!

Ваша,
Ирина

Ще се радвам да споделите: Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Искаш ли да получиш веднага откъс от моята книга "Докато търсех любовта...намерих себе си, а после теб"? Само посочи на какъв имейл адрес да изпратя първите две глави от книгата като файл за четене и като аудио:

Вашите коментари