Как се обича мъж…истински?

Знам, мислите, че знаете много добре как истински да обичате мъжа, а единственият проблем е, че искате той да ви обича истински… Но нека ви предизвикам – поне за кратко си представете, че нямате представа как да обичате мъжа и искате да се научите. Ние, жените, с огромна лекота споделяме какво ни липсва във връзката, какво не ни дават… Със същата лекота изброяваме недостатъците на партньора си и негативната част от отношението му към нас. Толкова сме фокусирани върху своето парче от пая, че забравяме, че той е човек, също като нас, със своите копнежи, мечти, страхове, нужди… А какво той иска да получи от нас, какво ние не му даваме, къде е неговото парче от пая? Рядко се запитваме, защото нашата собствена драма е заела цялото ни съзнание. До такава степен, че когато му даваме, даваме това, което самите ние имаме нужда да получим, а не това, от което той има нужда.

Мъжете имат нужда главно от едно…., не , не е секс! Мъжете имат нужда да вярваме в тях и да ги одобряваме. И ако сега си мърморите нещо от типа: „Не, той наистина иска секс и да му казвам колко е велик!“, не говори душата ви, говори циничката във вас, а тя е просто едно наранено момиченце, това не сте вие. Но все пак нормално е циничката да съществува – цинична е, защото е разочарована, разочарована е, защото е била фокусирана твърде дълго върху лошото в другия, а това е, защото е била наранена някога много отдавна от много специален мъж и вече вижда само „врагове“ в мъжете. Те нямат шанс, освен да я разочароват! Но това е минало, нали? Ако се фокусираме върху разочарованието и болката, ще срещаме само разочарование и болка, където и с когото и да сме. Където е фокусът ни, там е енергията ни, където е енергията ни, това е в реалността ни!

Как да повярваш в него, как да го одобриш? Няма за какво? Потърси, защото ако не потърсиш, ще се въртиш до безкрай в омагьосания кръг: Ти си разочарована, критикуваш го, той се защитава, настройва се срещу теб, все по-малко те вижда, чува и изпълнява молбите ти, ти си още по-разочарована, още повече се оплакваш и критикуваш, той се оттегля в черупката си… В твои ръце е да спреш тази война едно решение: Искаш ли да продължаваш да събираш доказателства, че на него не може да се вярва и няма за какво да го одобриш или искаш да събираш доказателства точно за обратното? Може би сте чували шегите: „Да не се дебнем, че ще се хванем.“ и „По-добре да не ходя по лекари, че като ми търсят нещо, ще ми го открият.“ – в тях има огромна доза истина, истината за това, че доказателства можем да открием за всичко, зависи единствено за кое твърдение ще решим да събираме такива!

А сега си спомни защо се влюби в него, какво в него караше сърцето ти да се топи от сладост? На какво се възхищаваше, как го описваше на приятелките си? Какво прави той за теб, за децата, макар вече да го приемаш за даденост? За какво, ако трябва да си до болка честна, си му благодарна? Всъщност той не се е променил изобщо откакто се влюби в него, нито те е заблуждавал тогава…

Променил се е само твоят фокус, а с тази промяна е изчезнала и тази твоя енергия, която е канела най-доброто от него във взаимоотношенията ви.

Искаме да ни подкрепят, да ни изслушват, да ни разбират, защото ние, жените, така разбираме любовта, но мъжете я разбират по друг начин. Те търсят да им се доверим, да повярваме в тях, да одобрим действията им, самите тях, а ние често им отказваме точно това! Настояваме първо да докажат, че може да им се вярва, че има за какво да ги одобрим. Всъщност става по обратния начин – първо вярваме, а нашата вяра стимулира онези аспекти от партньора ни, които ще оправдаят доверието. Първо намираме какво да одобрим, а това мотивира още действия заслужаващи одобрение. Просто вярата така „работи“ – повечето хора вярват в Бог, в ангели, в прераждане, в свръхестествени сили и никой не е имал доказателство, особено ПРЕДИ да повярва.

Съвременните жени трудно се доверяват на мъжете, рядко ги уважават, често ги тъпчат, критикуват и дори унижават, и може би има защо. Може би при жените вековете на потисничество и пълна подчиненост на волята на мъжа зоват за отмъщение и възстановяване на баланса.  Но никой не печели от тази война, никой не се чувства обичан и подкрепен, а и двамата търсим точно това. Каква ирония на съдбата – търсейки любов, унищожаваме любовта!

Ако се питаш защо той не спре войната, защо той не протегне ръка към теб, значи още си фокусирана върху своята драма и сигурно също има защо, разочарованието е било единствения ти спътник за дълго време… Но все пак, помисли и след месец се върни отново към тази статия.

А ако си готова да опиташ, стани права, затвори очи и си представи партньора си пред теб, тогава му кажи: „Каня най-доброто в теб и давам най-доброто от себе си!“ И нека тези две ваши най-добри части ръководят отношенията ви, а не наранените вътрешни деца! А довечера попитай своя партньор от какво има нужда, за какво мечтае, какво иска ти да му дадеш и слушай много внимателно и със сърцето…

Ако искате да прочетете откъс от моите книги още сега, погледнете долу под иконките на фейсбук как да го получите и какво съм ви подготвила!

Ваша,
Ирина

Ще се радвам да споделите: Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Искаш ли да получиш веднага откъс от моята книга "Докато търсех любовта...намерих себе си, а после теб"? Само посочи на какъв имейл адрес да изпратя първите две глави от книгата като файл за четене и като аудио:

Вашите коментари