Ученият Брус Липтън казва, че ние не сме единици, а цели общества. Тялото ни е съставено от 50 трилиона клетки, които са в постоянен обмен помежду си и с околната среда. Средата, в която сме потопени е изключително важна – тя е дори по-важна от нашите дадености, от нашите гени. Наука, наречена епигенетика, доказва това. Ние сме като семенца, които искат вода, слънце, хранителна почва и вещества, за да пораснат и да разцъфнат.
Като говорим за среда обаче, не става дума само за външната среда – обкръжение, хора, обстоятелства, условия, климат, храна… Става дума и за нашата вътрешна среда – дали кръвта ни е наситена със стресови хормони или хормони на любовта и щастието, дали имаме повече полезни или повече болестотворни микроорганизми, дали сме киселинни или алкални. Всеки специалист би ви казал, че здравето зависи от всичко изброено. Затова най-важно е да знаем какво прави средата в тялото ни такава каквато е.
Хората обичайно се фокусират върху фактори като храна, движение, дишане, но се оказва, че мислите и емоциите ни са главен фактор, дирижиращ случващото се в тялото ни. На практика те стартират каскада от хормони и химикали, които достигат до всички органи. Ако това са негативни мисли и емоции, кръвта ни се изпълва с хормони на стреса. Ако това се случва ежедневно, с времето работата на тялото се нарушава, изчерпват се важни вещества, средата става киселинна и благоприятна за развитие на патогенни организми. Тоест, ако ние възприемаме света като враждебен, себе си като „не достатъчно добри и заслужаващи“, живота като борба, то е много вероятно сами да създаваме лоша среда в тялото си. Съвременният човек като цяло отговаря точно на това описание – той е силно стресиран, бори се с живота и очаква „удари“ от другите.
Когато сме стресирани, нервната ни система е в режим „бий се, бягай или замръзни“. В този режим ние сме ориентирани единствено към оцеляването, а способността на тялото да се самолекува и възстановява е потисната. Имунната система работи с намален капацитет и оставя на заден план всякакви възпаления, инфекции – неща, които не счита за толкова спешни. Тук влиза и забременяването, затова много съвременни жени имат трудности със зачеването. Ако нервната ни система можеше да говори, би звучала така: „След като в момента ме гони хищник, трябва да мобилизирам мускулите, да кръвоснабдявам само важните органи, за да избягам или да се бия. Нищо друго не ме интересува…, защото ако ме изяде хищникът, другото, така или иначе, няма смисъл…“
Когато сме фокусирани върху оцеляването, ние се чувстваме отделени от другите, не сме способни да видим чуждата гледна точка. Състраданието ни е чуждо, усещането за свързаност липсва. В допълнение, приемаме много лично всичко случващо се – думите на другите звучат като обвинение и нападка, дори да нямат нищо общо с нас. Много хора се обвиняват за реакциите си, но това е ненужно, защото режимът на стрес се управлява от древния мозък и ние сме на практика безсилни. Всичко това означава, че стресът не само разболява, а и нарушава връзката ни с другите.
Режимът на почивка на нервната система (може да срещнете наименованията social engagement или rest and digest), е естествен за човека. Именно тогава се осъществява самолечението на тялото и истинската връзка с другите. Тогава сме жизнени, любопитни, уверени, креативни, интуитивни и ангажирани с живота си.
Любопитно е, че ние не можем да бъдем едновременно в двата режима – нервната ни система или е в стрес, или е в почивка. Хормоните, които циркулират в кръвта ни, са или хормони на стреса, като адреналин и кортизол, или хормони на любовта и щастието, като окситоцин, серотонин, допамин. Телата ни или оперират или от място на несигурност и страх, или от място на сигурност и свързаност.
За да може да се лекува тялото, е нужно да разпознаваме режима на стрес и да се научим да излизаме от него. Докато нервната ни система е нащрек, и най-доброто лечение няма да е ефикасно. И обратно – ако нервната ни система е в почивка, това значи, че имунната система работи оптимално добре. Тялото може само да възстанови процесите си, ако са му осигурени необходимите ресурси – при порязване или счупване, тялото само върши всичко, ние само почистваме, бинтоваме, наместваме.
За стреса има един много интересен факт – той е въпрос на възприятия! В по-малко от 10% от случаите, в които се чувстваме стресирани, стресът е истински и необходим за оцеляването ни. Тоест, има реална заплаха за нас или близък човек. Например, ако видим, че към нас лети кола и отскочим назад, тялото съвсем с право ще е задействало режим на стрес, за да може светкавично да отскочим и да се предпазим. Малко след това тялото ще възстанови нормалните си функции. Състоянието „бий се, бягай или замръзни“ е нормално и нужно, но природата е предвидила да сме в него само от време на време и то за кратко. Повечето от нас обаче не излизат от този режим изобщо. Причината е, че възприемаме като стресови фактори, които не представляват реална заплаха за живота. Тялото обаче не прави тази разлика.
В над 90% от случаите, можем да излекуваме усещането за стрес като променим начина, по който гледаме на нещата. Всеки от нас пречупва реалността и я вижда през свой филтър. Този филтър се състои от минал опит, стари емоционални рани, дълбоко вкоренени вярвания за себе си, другите и света. Това е причината хората да реагират със стрес, дори на безобидни неща, както и да реагират различно един от друг на един и същ дразнител. Например, леке върху блузата на детето може да накара една майка да крещи истерично, друга да пуфти, трета да продължи заниманията си, без изобщо да се впечатлява.
Да разпознаваме бутоните, които дават старт на стресовите хормони именно за нас, е ключово, но и дългосрочно занимание. Конкретни техники и упражнения може да откриете в курса ми „Чуй жената в теб“.
Тук ще ви дам някои съвети, за целенасочено създаване на химията на любовта и радостта в тялото – понеже ние не можем да сме в двата режима едновременно, създадете ли химия на любовта, автоматично изключвате стреса.
- Всяка сутрин слагайте ръка на сърцето си и за няколко минути се фокусирайте върху любовта, която вече имате – може да е дете, приятел, родител, куче…
- Връщайте се редовно към хубави спомени и се зареждайте от тях. За по-лесно, можете да сложите из дома си снимки от тези преживявания.
- Общувайте по-често с хора, с които сте близки, помежду ви има обич или поне симпатия. Окситоцинът се нарича още „социалният хормон“, защото общуването и усещането за свързаност с другите го стимулират. Той има доказано благотворен ефект върху имунната система и тялото ни.
- Смейте се по-често – търсете смешното и забавното съвсем целенасочено.
- Прекарвайте време сред природата – природата ни дава чувство, че сме част от нещо по-голямо, че сме закриляни и защитени.
- Фокусирайте се върху хубавото в другите, себе си и живота. Всяка вечер си записвайте поне три хубави неща от деня.
- Водете си дневник на постиженията! Чувството, че човек е успешен и постига резултати, е важно за здравето. А хубавата новина е, че то всъщност е субективно – от вас зависи дали се възприемате като успешен човек или не.
Ако искате да научите повече по темата и да разполагате с още ценни ресурси за справяне, прегледайте курса “Чуй жената в теб” – пълна информация ТУК!
Ваша,
Ирина