Не бях допускала, че прекомерното даване в отношенията може да е проблем, докато преди години не се оказах на един семинар по личностно развитие. Записах се заради предстоящия си тогава развод и многото любовни несгоди преди това. Спомням си, че проплаках: „Какъв им е проблемът на мъжете, всичко им давам?“, а водещата ми каза: „Именно там е проблемът, даваш твърде много и това създава дисбаланс“.
Тогава започнах да разучавам този феномен, наречен прекомерно даване (на английски си има дума – overgiving). Човек може да дава много не само на партньора си, а и на децата, приятелите, родителите и всички хора, с които общува. Даването е под форма на жестове, услуги, поемане на техни отговорности или вършене на тяхната работа, задоволяване на желанията им, подаръци, изненади, време и усилия, вложени в другия човек. Даването на съвети, поучаването и споделянето на знания също е форма на даване. Разбира се, всичко изброено е нормално да съществува във всяка по-близка връзка, но то трябва да е двустранно. Проблемът се появява, когато идва предимно от единия, а другият е само пасивен получател.
Защо прекомерното даване е нездравословно и за двете страни? На първо място, защото изтощава даващия и го кара да се изпълни с негодувание и обида, независимо, че може да остава любезен и да продължава да дава. Звучи странно, но получаващият също се изпълва с негодувание. При него причината е, че не може да върне жеста и също да даде от себе си. Прекомерно даващите блокират получаването, често съвсем несъзнателно, но това винаги се усеща от другия.
В много духовни учения се казва, че човек се стреми към поддържане на баланса между даване и получаване и има вродена нужда да си заслужи благата, които получава. Аз съм го срещала сред принципите на Кабала и на Бърт Хелингер – създателят на семейните констелации. Той твърди, че когато получаваш много в едни взаимоотношения и не можеш да възстановиш баланса, се изпълваш с гняв срещу този, който ти дава. Това е и причината за често повтарящият се любовен сценарий – добрият и даващият да бъде напуснат от взимащия и възползващият се във връзката. Изглежда, че вторият просто е неблагодарен и не оценява добрината, но истината е, че е отблъснат от невъзможността той самият да дава.
Прекомерното даване създава още един проблем – то пречи на другия да еволюира. Това е много валидно за децата ни. Всички сме наясно, че многото подаръци и материални блага разглезват децата, но същото важи и за нематериалното даване – ако им пестим усилия и емоционална болка, ако вършим вместо тях много неща, ако обираме последствията от техните постъпки, ние възпрепятстваме развитието им. Учим ги на безпомощност и бъдещо паразитиране. Даването от родител към дете е по-особено, то не е като при другите отношения на равнопоставеност, но и при него трябва да внимаваме да не блокираме развиването на самостоятелност и ученето на отговорност. В допълнение, изтощението и гневът, които изпитва даващият родител, са много разрушителни за връзката му с детето.
Откъде все пак идва тази нужда да даваме твърде много? От ранното ни детство. Понякога още от момента на зачеване – ако, например, майка ни не е била готова за нас или, поради някакви обстоятелства, сме били отделени от нея след раждането. Друг път от се развива през първите ни години, ако обстановката вкъщи е била такава, че сме чувствали нужда да отгатваме и регулираме чувствата на възрастните – например, ако мама е все тъжна и уморена, нещастна, изпитвам нужда да я зарадвам, да направя нещо за нея. Ако татко често е гневен и сърдит, внимавам много с поведението и думите си, за да не го предизвикам. Възможно и отношението на възрастните да ни е оставяло с извода, че не правим достатъчно, не сме достатъчно, дори, че сме лоши и недостойни за любов – тогава с даващото си поведение ние компенсираме „вината“. В основата на прекомерното даване стои болезненият детски извод, че любовта на мама и татко трябва да се заслужи и спечели. Ние правим всичко по силите си, за да принадлежим, да бъдем обичани и съответно да не бъдем изоставени.
Навикът да се грижим за това как се чувстват другите, за да сме сигурни, че те ще ни обичат и няма да ни напуснат, остава в нас и като възрастни. Движим се през живота, управлявани от това старо програмиране и ставаме все по-изтощени и гневни, и все по-огорчени от неблагодарността на другите. Негодуваме, че им даваме толкова много, а те не дават и трохичка в отговор, дори не оценяват полученото!
Горчивата истина е, че ние не даваме от позиция на изобилие, а от позиция на оскъдица – страхът и нуждата да контролираме любовта на другите (която този страх поражда), са истинските двигатели на нашето даване. Мотивираното от страх даване е дори форма на предателство към себе си. Ние потискаме себе си, пренебрегваме се, игнорираме нуждите си, подценяваме се, стоим „малки“, само и само другите да са доволни и съответно да получим желаната реакция от тях. Най-жалкото е, че колкото и да контролираме любовта на другите чрез нашето даване, те пак може да не ни обичат…
Какъв е изходът от всичко това? Ако сте се разпознали в ролята на прекомерно даващия в отношенията, бъдете спокойни, напълно възможно е да се излекувате от този модел, на колкото и години да сте!
1. Стъпка номер едно е да започнете да показвате сами на себе си любовта и положителната оценка, която търсите от другите. Дайте си одобрение, признайте успехите си, спрете да говорите на себе си като суров критик.
2. Помнете, че всичко това е не само за ваше добро, а и за доброто на другия – без вашето прекомерно даване, той може да еволюира, да поеме отговорност за живота си и да се чувства много по-добре.
3. Спрете да гребете само вие! Представете си, че връзката е като да се намирате с другия в една лодка. Ако усещането е, че само вие гребете, просто пуснете греблата и вижте дали другият ще поеме управлението. Това разбира се не се прави рязко и с истеричен изблик, защото ще има точно обратния ефект… Това се прави поетапно, като възпирате инициативите си за жестове, услуги и подаръци към другия, а после въвеждате любезни, но категорични откази на някои негови молби – тези, чието изпълнение ви тежи. Това е процес, не става веднага, може да минат месеци и дори години преди динамиката на връзката да се трансформира. Много пъти няма да успявате да устоите на изкушението на стария модел – не се упреквайте, просто опитвайте пак и пак. Другият също има навик да получава всичко от вас наготово – трябва време и той да се нагоди към новата си реалност. Ако връзката е ценна за вас, трябва да щадите и себе си, и другия в процеса.
4. Разпознайте „вещицата в себе си“ – Ги Корно казва, че във всяка една от нас живее хаплива и жлъчна жена, способна да унищожава с думи. Когато жената усвои властта на тази „вещица“ на съзнателно ниво и преобразува агресивността си в борбеност и вътрешна сила, тя започва да твори живота си и никога повече не се примирява с ролята на жертва.
Ако се разпознавате в написаното, на сайта ми ще откриете още ресурси – статии, книги, видео курсове, а можете и да запазите час за онлайн сесия с мен. Ако се колебаете какво е най-подходящо за вас, пишете ми и ме питайте ТУК!
Ваша,
Ирина