Увеличи радостта, излекувай живота си!

Знам, това обещание ви се струва прекалено, малко гръмко, нереалистично… Може би смятате, че имате нужда от множество други неща в живота си, преди да дойде ред на радостта. А може би за вас тя е излишен лукс за хора без проблеми, или поне не сериозни като вашите… И аз мислех точно така преди години, когато започнах да ходя на терапия за паническите атаки. Терапевтката ми казваше, че имам нужда от радост в живота си, а аз настоявах, че се стремя към спокойствие. Бях запленена от идеята, че един ден ще съм спокойна, дзен, минаваща по повърхността на живота. Каква илюзия! Не защото спокойствието е непостижимо за хората, а защото то е едно краткотрайно и преходно състояние и такова е предвидено да бъде… по job description (това е по-модерен израз за „трудова характеристика“).

Спокойствието е права линия…е, всички знаем какви не много приятни асоциации навява правата линия. Животът не е в правата линия – вярвам знаете как горе-долу изглежда линията на туптящото сърце, а то символизира живот. Има много горе и долу и пак горе, горе, долу, горе… Всички копнеем за спокойствие, защото не познаваме спокойствието, дори за кратко – твърде много факторите, които разклащат балансираното ни състояние. Съвременният човек има ежеминутни проблеми, тревоги, негативни мисли, преживява стрес – това е и причината да не изпитваме радост!

И тук идва парадоксът – имаме много проблеми и трудности , затова няма радост, но пък радостта лекува проблемите и решава трудностите. И тук не преувеличавам – радостта наистина лекува, включително физическото ни тяло. Петър Дънов казва, че „начумереността води до болести“ – чудесна българска дума – „начумереност“, а и много вярно твърдение! Ако пък искате международна валидация – Ошо казва, че смехът е равен на молитва. А със сигурност ви е познат и библейският съвет да бъдем като децата. С какво асоциираме едно дете? Аз лично с игра, смях, спонтанност, радост. Както ние сме начумерени без причина, така децата са радостни без причина. За съжаление сериозността се е превърнала в естественото ни състояние и така безнаказано върши злините си.

Истината е, че ние не сме начумерени без причина, просто причината е останала далеч в миналото. Става дума за детството ни – първите ни 7 години са изпълнени със събития, отношения, емоции, реакции на околните (или липса на реакции), които детският мозък няма капацитетът да разбере и осмисли. На база на всичко изброено, детето формира така наречените „стратегии за оцеляване“ – модели на поведение, мислене и преобладаващи емоции, които вярва, че ще му донесат успехи в живота и отношенията. Съвременните учени наричат всичко това „детски програми“ или „детско програмиране“. Детските програми са закотвени дълбоко в нашето подсъзнание и от там диктуват животът ни. Казвам „диктуват“, защото всъщност подсъзнанието е големият шеф, разумът ни е подчинен на „капризите му“. Ако не вярвате, помислете за ситуации, в които сте избухнали или сте се разплакали, неочаквано дори за вас, казали сте думи, за които съжалявате или като цяло сте реагирали много преувеличено. Помислете и за чудесните намерения, които имате за живота си, но така и никога не ги подкрепяте с действия. Всеки от нас може да говори с дни и по двете теми и това доказва, че невидима и по-голяма от разума ни сила, ни ръководи – подсъзнанието!

Нормално е живеенето през детските програми, което реално е живеене в миналото, да унищожава радостта ни от живота! Все едно да се опитваме да се насладим на храна, гледка, присъствие на любим човек, докато ни е опрян пистолет в главата. Просто е невъзможно! Един от начините да си възвърнем радостта, е да живеем в настоящето и да осъзнаем силата си като вече пораснали същества. Но това не е толкова лесно, колкото звучи. Миналото е вградено в нервната ни система, в клетките ни, в инстинктивните ни реакции, в емоционалните ни реакции. Ние често реагираме като деца, вярващи, че сме безпомощни, зависими, безсилни пред другите и живота, а това отдавна не е така! Все пак начин да се променим има, но процесът се случва стъпка по стъпка, а не от днес за утре. За максимална полза от вътрешната работа, е нужно да се включи работа с тялото и изобщо методи, които говорят езика на подсъзнанието, а не само разговори за миналото и работа с ума. Подсъзнанието говори на езика на емоциите, картините, миризмите, телесните усещания, също на езика на навика и повторението, с него не можете да проведете логичен разговор!

Освен да се учим да живеем в настоящето, има и други начини да увеличим радостта, но преди това нека ви кажа, защо радостта е толкова важна:

  1. Нали помните, че един от езиците на подсъзнанието е емоцията – тоест, ако изпитваме радост, изпращаме послание на подсъзнанието си, че се чувстваме добре и харесваме живота си. Подсъзнанието изпраща това послание на самото ни тяло, под форма на химикали, хормони и невропептиди. Тялото получава команда да изключи режима на стрес и да влезе в режим „почивай си и храносмилай“, което е противоположно на „бий се, бягай или замръзни“. Така имунната система може да върши своята работа ефективно и започваме да се лекуваме от хронични болести и неразположения. Другият език на подсъзнанието е повторението. Това означава, че ако често сме радостни, подсъзнанието ще започне да приема това за нормалното ни състояние и чувството ни за сигурност в този свят ще се увеличи. Щом се радваш, значи няма наоколо „хищници“ и други опасности, значи живееш в сигурна среда!
  2. Ако имате понятие от закона на привличането, вероятно сте чували, че привличаме хора и събития според честотата, на която вибрираме. Вибрацията на радостта, особено, когато стане състояние по подразбиране и се превърне в подсъзнателна програма – това става с постоянство и повторение на изпитването на радост – започва да привлича още радостни събития в живота ни, както и хора, които ни радват!

Ако вече сте убедени, че имате нужда от радост, ето и какво още да направите:

Тъй като тяло е равно на подсъзнание, избирайте възможно повече дейности и занимания, които доставят удоволствие на тялото. Не бързайте да мислите за секс! При много хора сексът е свързан с несъзнателни страхове, срам, вина, табута, предубеждения и тялото получава смесени сигнали за преживяването. Хората, които нямат несъзнателни блокажи на тема секс не са твърде много, затова започнете с простичките радости за тялото – вана, масаж, галене от любим човек, гушкане с дете, животинче, хубави материи на дрехите като коприна, сатен, танц, стречинг… Много е важно това да ви е приятно, избирайте според собствения си вкус и усещания, тук няма общовалидни рецепти. Към телесния опит спадат и всички радости идващи от сетивата – хубаво ухание, красива гледка, приятен допир, хубава музика, звуци, нещо вкусно…

Още нещо, което можем да направим е да се тренираме да изпитваме радост. Звучи малко странно, но се убедих, че е нужно – както тренираме тялото и мускулите си, така трябва да тренираме и психиката си. Не очаквате, че с една тренировка ще отслабнете и ще влезете във форма, нали? Е, същото е и с радостта – един, два или три пъти, в които изпитваме радост, при това през седмица или месец, няма да ни донесат промяна. Винаги съм ненавиждала клишето „Радвай се на малките неща“, но това е само, защото не го разбирах. Вярвах, че това означава да се примирим с липсата на „големите“ неща в живота си. Всъщност е обратното – умението да се радваме на малките неща ни тренира за радостта, така сменяме вибрацията си и привличаме големите поводи за радост в живота си!

А умението да се радваме на малките неща започва от това изобщо да ги забелязваме. Животът в миналото, за който си говорихме, ни увлича в тревожни и негативни мисли и ни пречи да отворим сетивата си за голяма част от света наоколо. Аз се научих да вдигам често глава към прозореца, да гледам облаците, природата, да се вслушвам в птичките или след напрегнат ден да запечатам двете минути вечер, в които двете деца се смеят, а мъжът ми ме е прегърнал. Да, ако през целия ден си търчал, говорил си за проблеми, ядосвал си се, тревожил си се, слушал си как децата се карат…, е много лесно да пропуснеш тези две минути. Но откакто се научих да ги забелязвам и да им се радвам, започнах да пазя хубави спомени, дори за като цяло неприятните дни.

Още много практически идеи за повече радост мога да споделя –  сред тях са общуване с позитивни и забавни хора, подбиране на такива четива и филми, четене на вицове и разглеждане на забавни страници в нета, събиране на вдъхновяващи истории и чудеса, които наистина са се случили, пътувания, хобита, общуване с деца и животинки… Всъщност всеки се радва на различни неща, не това е важното. Важно е да направим търсенето и преживяването на радостта в живота си приоритет, начините сами ще ни открият!

Ваша,
Ирина

Ще се радвам да споделите: Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter

Вашите коментари