Всички обвиняваме, изискваме и показваме разочарованието си понякога… Правила съм го, дори след като знаех наизуст теорията за връзките – близките хора са наше огледало, ние проектираме върху тях, те не са виновни за чувствата и неудовлетворените ни нужди и т.н.
Нещо, което чух в едно интервю с експерт по взаимоотношения, завинаги промени начина, по който гледам на обвиненията. Тогава сякаш за пръв път чух това послание! Не помня кого слушах, но думите гласяха: “Никой няма да ви даде повече любов, защото сте показали колко много ви е разочаровал!”
Изведнъж ми просветна – с години търсих любов от мъжа си, уважение от децата, признание от родителите… по един единствен начин – показвайки колко съм наранена и недоволна от текущото положение. А това си е чиста проба обвинение, крещящо на другия: “Разочарована съм, не даваш достатъчно, не правиш достатъчно…!” Разбира се ние всички си имаме своите различни начини да изкажем това обвинение – едни крещят открито, изискват, обвиняват смело, други стискат зъби и трупат вътрешно негодувание, което се просмуква в поведението им, трети търпят, а после избухват, четвърти плачат, оплакват се, влизат в жертвена роля, пети просто охладняват и се отдръпват, наказвайки “провинилия се”. Формата е без значение, посланието е “дължиш ми повече”! Емоцията е силно негативна, сърцето е затворено. Да, намерението е добро – да получим любов, внимание, топлота, уважение, но начинът е токсичен и дисфункционален.
Но откъде да знаем по-добър начин? На практика никой не ни е научил на нещо различно – били сме свидетели на обвинения, изискване и наказващо поведение в рождените си семейства, във връзките и семействата на приятелите си, в нашите минали близки отношения. Това е единственото “на пазара”.
И все пак е нормално да искаме повече в отношенията си, да слагаме граници, да споделяме нуждите си, да не се примиряваме с качество на връзката, което е далеч от мечтите и очакванията ни!
Щом обвиненията не са начинът, как да го направим? Предлагам ви няколко важни стъпки, които аз следвам. Те не са застраховка, че никога няма да обвините или да избухнете, но са застраховка, че все по-бързо ще се завръщате към търсенето на решение и ще поемате своя пай от отговорността. А това винаги дава гориво на взаимоотношенията и ги връща към баланс.
Ето и стъпките:
1. В каквото и да обвинявате другия, по някакъв начин вие също допринасяте за ситуацията – бъдете честни със себе си за своя принос. В една близка връзка двамата са като кликващи парченца от пъзел.
2. Избягвайте разговори в състояние на афект. (Скоро ще е готов видео курсът ми “Емоционален баланс и зрялост”, той ще ви даде много насоки как да работите с емоциите, как и кога да ги споделяте).
3. Говорете открито за нуждите си в отношенията, без да обвинявате и да привеждате доказателства от миналото за това кога и как другият се е провинил. Споделяйте кое как ви кара да се чувствате и какво би помогнало за да се почувствате по-добре. Ориентацията към решение е ключова. Другият трябва да има шанс да направи нещо за вас.
4. Слушайте внимателно другия – под неговото “негативно поведение” също стоят неудовлетворени нужди, болка и лични ограничения. Проявете любопитство и състрадание към него, излезте от фиксацията на своята гледна точка.
5. Ако той признава, че не може да удовлетвори нуждите ви, точно по искания от вас начин, не се страхувайте да предлагате алтернативни решения, компромисни варианти. Хората много се страхуват да преговарят за нуждите си, но това е единственото работещо решение. “Той/тя трябваше да се сети и да знае какво да направи за мен” е мисъл, която е убила повече връзки, отколкото можете да си представите!
6. Ако сте преминали през точките до тук, говорили сте без обвинения, изслушали сте другия, предлагали сте решения и другият упорито остава на позициите си, и не иска да се доближи до вас, отново обърнете отговорността към себе си. Този път отговорете на въпроса: Искате ли да останете в тези отношения, приемате ли условията – да не получавате важни за вас неща в тази връзка и да сте близки с човек, който не е склонен да отстъпи и милиметър заради вас? Ако оставате в тези отношения, значи приемате условията и поемате отговорността за това. Няма смисъл да обвинявате.
Вярвам, че това ще ви е много полезно! При нужда от помощ, свържете се с мен за индивидуална онлайн сесия или гледайте записа от безплатния уебинар “От информация към трансформация” ТУК!. Там си говорим именно за трудността да приложим на практика съветите за собственото си развитие и отношенията. Защото от това да знаеш какво се прави до това да го направиш наистина, има път 🙂
Ваша,
Ирина