Чувството на вина е тема, която се явява често в сесиите и разговорите ми с жените – те ми споделят, че се чувстват виновни всеки път, когато например избухнат пред партньора или децата, когато откажат услуга, кажат „не“ или изкажат малко по-категорично различното си мнение. Като други източници на вина са посочвани кариерата, постиженията, начина, по който отглеждаме децата, навиците и грижата за здравето ни. Въпроси от типа колко съм постигнала в кариерата си, добра майка ли съм, какви лоши навици имам, колко спортувам, защо не завършвам творческите си проекти, не трябва ли да запиша допълнителна квалификация… сякаш ни тормозят ежедневно.
На мен самата всичко това ми е много познато… Вината ме е съпътствала толкова години, че съм я разучила в детайли – откъде идва, защо е толкова упорита, какво иска и как да се освободя от нея…
Ако и на вас ви е важно да се освободите от вината, четете нататък!
Редно е да започнем с важния факт, че съществуват два вида вина – здравословна и хронична. Здравословната вина – това е висшият замисъл на вината като чувство. Тя е продукт на съвестта и възниква във връзка с конкретна ситуация. Нейната функция е да ни побутне да помислим дали можем да направим корекция на поведението си – да се извиним, да предприемем действие. Здравословната вина позволява да се поучим от грешките си и да ги поправим.
Както и режимът на стрес, вината също е предвидена да съществува само за кратко, колкото да ни активизира и да действаме. После би трябвало да се завърнем към естественото си състояние. Отново, подобно на режима на стрес, който като че ли никога не се изключва при съвременния човек, вината също може да хронифицира. Именно хроничната вина е отровна за психиката и за физическото ни тяло, затова ще си говорим за нея.
Откъде произхожда хроничната вина?
Хронично виновните хора се чувстват „родени виновни“. Как така човек се ражда виновен… Е, не се ражда, но разни неща се случват в ранното му детство. Един от възможните сценарии е да сме имали емоционално тиранични или нарцистични родители, които са ни обвинявали директно или индиректно за постъпките и думите ни. Индиректните обвинения включват намеци, въздишки, мълчание, сарказъм, разочарование (цялата палитра на пасивната агресия). Възможно е и към нас да е имало високи очаквания, на които е било невъзможно да отговорим. Трети сценарий е да сме копирали поведението на “хронично виновен” родител.
Какъвто и да е детският ни опит, той става причина ние да се чувстваме виновни – обвиненията на родителите се превръщат в наши собствени обвинения към себе си, техните очаквания също стават наши собствени очаквания към себе си. Резултатът е, че се чувстваме отговорни за почти всичко – от собствените си навици и постижения до чувствата на другите и техните житейски избори. Каквото и да постигаме в различните сфери на живота си, никога не сме доволни, то не е достатъчно… „Можеше още…“ е несекващо ехо в главата ни. В отношенията си пък поемаме цялата отговорност и не оставяме на другите тяхната половина. Превръщаме се в „добри момичета“, „високофункциониращи жени“ – няма значение как ще го наречем! Важното е, че тази роля е комплекс от компенсаторни поведения. А какво компенсират? Дълбоко заседнали в нас съзнателни или несъзнателни страхове, че ще бъдем „хванати“, изобличени, че сме недостойни, лоши, сбъркани, постъпващи грешно. Тези страхове пък произхождат от несъзнателни негативни вярвания, свързани със собствената ни стойност като човешки същества. А тези вярвания са продукт на раннодетския ни опит (който описах по-горе).
Ако сте от жените, които поемат 100% отговорност за всичко в отношенията и живота си и имат очакване към себе си да са супер жени, вероятно е да носите много вина.
Вижте познато ли звучи:
- Всеки път, когато някой преживява негативни емоции, недоволен е, сърдит, отчаян (особено ако е близък човек) – вие търсите вина в себе си;
- Когато отношенията с някого не вървят – вината вероятно е у вас…
- Когато някой се муси и е мълчалив – може би сте казали нещо, което го е обидило…
- Ако не успявате да сте спокойни пред децата, независимо колко са ви се качили на главата – вина, вина, вина…
- Ако не сдържате гнева си пред партньор, родител, приятелка, които са критични и дори груби в изказа си към вас – казвате си: „Трябваше да реагирам по-спокойно, защото….“ Тук следват безбройните доказателства, че трябва да ги извините да поведението им (травмиран е, малка е, възрастна е, стресиран е, преживява труден период, неосъзнат е…)
А това е само в семейството… Ами работата ви – не ви предложиха свободната позиция – вероятно не си вършите добре работата или не знаете английски добре, а може би е, защото не завършихте онзи квалификационен курс…
Вече знаете, че не сте виновни за нищо от това – просто раннодетският ви опит и негативните вярвания за себе си изкривяват реалността ви! Знам, понеже сте много отговорни жени, сега ще питате: „Как така, ами къде е моята отговорност? Не може да си живея както ми харесва и никога да не съм виновна за нищо!“ Между отговорност и хронична вина обаче има огромна разлика. Ще ги разгранича, когато си говорим за лечението на вината. Но преди да разберем как се лекува, да видим защо е много важно да излекуваме хроничната вина.
Защо вината трябва да се лекува?
Хроничната вина занижава силно вибрацията ни и привлича към нас “наказания”. Те се появяват под форма на трудни и предизвикателни житейски събития или на самосаботаж. Чрез вината ние излъчваме към Вселената сигнал, че заслужаваме наказание за действията си. Съвсем нормално е, ако носим дълбоко уседнали убеждения от типа „лоша съм“ и „постъпвам зле“, да вярваме, че е редно да бъдем наказани. Вината и нейния мощен енергиен сигнал са причина на добрите хора да се случват лоши неща. Вече знаете как става – негативните вярвания за нашата стойност ни карат да компенсираме и да бъдем постоянно добри, мили и да угаждаме, дори, когато не се чувстваме така отвътре.
„Ние мислим, че ще бъдем наказани за някои наши мисли, емоции и действия, а истината е, че самите те ни наказват с вибрацията си.“- казва д-р Джо Диспенца. Тази негова мисъл буквално ме хлопна по главата преди години и стана причина да се променя завинаги. Тогава разбрах, че самите ми негативни мисли и емоции не са проблем – не те привличат към мен трудни хора и обстоятелства. Правеше го самата вина!
Друга моя любима авторка – Джил Едуардс, казва, че вината разединява енергията ни и сигнализира за конфликт между желанията, импулсите, знанието на висшия аз от една страна, и очакванията на хора и общество, от друга. Тя ни кара да се държим така сякаш животът не ни принадлежи, затваря ни във фалшив аз и позволя ва на другите да ни контролират – допълва Джил. Когато се чувстваме хронично виновни, действително е много лесно да бъдем манипулирани. Околните усещат това на енергийно ниво и прекрасно знаят какво да кажат, за да ни вменят вина. Не винаги това е умишлено. Например децата „биват тренирани“ от самите нас, че носим родителска вина и го използват умело, без да го разбират на рационално ниво. По-голямата беда е, че хронично виновният се събира с нарцисист или хронично обвиняващ, по силата на енергийните закони. Била съм в не една такава връзка и съм консултирала много жени с такива партньори или родители. В този случай е толкова трудно да различиш вменена вина от реална отговорност, че е почти невъзможно да се справиш, без страничен наблюдател да ти отвори очите.
Така че, да излекуваме вината, за да спрем да привличаме тиранични и обвиняващи натури, е още една сериозна причина да се заемем с лечението.
Как да лекуваме хроничната вина
Както всичко, попадащо в полето на личностната трансформация, и тук започваме с инвентар на вярванията за себе си, собствената стойност и възможности. Ако никога не сте го правили, най-добре е някой да ви води по този път, защото тези вярвания не само са несъзнателни, а и психиката ни има защити, с които ги пази да не бъдат разкрити. Ревизирайте миналото, което си спомняте, и проверете за високи очаквания към себе си или ситуации, когато ви е вменявана отговорност, непосилна за едно дете. Може би вие сте били дете, а е трябвало да гледате още по- малкото си братче… Вината, която сте си присвоили, вследствие на родителски думи, погледи, директни обвинения, също е добре да се прегледа щателно. Още на този етап, гледайки през очите на зрелия възрастен, който сте днес, ще разберете, че вината за голяма част от нещата никога не е била ваша.
Следващата ревизия е на тези преживявания от зрелия ни живот, за които все още се обвиняваме. В сектор отношения – наш избор е да преразгледаме постъпките си в нова светлина, оставяйки на другите половината отговорност за общите ни отношения и цялата за собствения им живот. На мен най-много ми помага знанието, че всяко парченце от висшия план на живота за мен и околните, си е на мястото. Не мога нищо да объркам чак толкова много 🙂 Що се отнася до личните ни провали и неуспехи – те могат да бъдат видени като път, опит или просто следствие от прекалено високата ни летва. Тук ползвам утвърждението, че във всеки един момент правя най-доброто, на което съм способна, от това ниво на съзнание.
Остана животът ни сега, вината, която възниква в ежедневието ни. Най-важното е да я засичате и вадите на светлина – не се оставяйте на автоматизираната виновна реакция, на „виновните“ мисли и компенсаторните поведения. Прекъсвайте цикъла. Питайте се веднага защо чувствате вина, какво очаквате от себе си, защо отговорността е ваша, действително ли сте постъпили зле или се опитвате да поемете 100% отговорност. Ако отговорът е „да, виновна съм“, веднага се коригирайте и забравете за случката. Ако отговорът е „не, всъщност и те носят отговорност“, тогава веднага забравете за случката.
Гледайте видеото ми за вината ТУК – в края му ще видите лесна техника за работа с вината.
Ако искате да работите в дълбочина с вината и имате нужда някой да ви води в процеса, пишете ми за лична сесия онлайн – irina.v.krasteva@gmail.com или през формата за контакти ТУК!
Снимка на статията Ian Keefe от Unsplash
Ваша,
Ирина