Страхът от крачката напред в живота и как да се справим

Неслучайно съществуват словосъчетания като „парализиращ страх“, „сковаващ страх“, „тръпки ме побиха от страх“, „направо ми спря сърцето“ – страхът има силата да въздейства моментално на тялото ни, на способността ни да мислим и да взимаме решения. Неговата роля е положителна – да ни съхрани в момент на реална опасност и „намести“ физиологичната реакция на тялото ни, така че да можем да се бием, да избягаме или да се престорим на умрели. След като опасността отмине, ако все още сме живи, то тялото ни трябва бързо да възвърне своя нормален ритъм. В днешно време обаче, това рядко се случва. За съвременния човек опасността никога не отминава, той живее в перманентен страх и режим „бий се, бягай или замръзни“!

А от какво ни е страх? Списъкът с човешките страхове е безкраен и страхът от смъртта съвсем не е на първо място. Казват, че лидерство държи говоренето пред публика. Дори попаднах на много сполучлива шега във връзка с тази статистика – оказва се, че ако си на погребение, е по-добре да си човекът в ковчега, а не този, който държи надгробното слово. Хуморът, дори и черният, винаги е бил най-доброто лекарство срещу страха…

Като говорим за лечение, първото и най-важно условие е, да осъзнаем, че се страхуваме. Понеже човешката психика е нещо уникално, в един момент страхът спира да се усеща на съзнателно ниво, за да не полудеем, но продължава да действа от дебрите на подсъзнанието ни и да движи хормоналните ни нива, да пречи на нормалната функция на органите, да диктува поведението ни, да саботира крачките ни напред в живота… В други случаи страхът се превръща в тревожност, неспокойствие, панически пристъпи или дори в обратното – депресия, пасивност, летаргия. Да изследваме и опознаем страховете си е първата ни задача.

Един от най-често срещаните страхове в 21ви век е страхът от промяна и крачка към новото в живота ни. Дори, когато, крачката е за добро, страхът може да бъде сковаващ. Някои хора осъзнават ясно, че ги е страх, докато други отричат и винят външни обстоятелства. Но обективни външни обстоятелства просто не съществуват, съществува нашият собствен филтър, през който виждаме света, както и вибрацията на нашите убеждения, която привлича пречещи ни хора и събития.

Как да познаете, че имате подсъзнателен страх от крачката напред в живота си:

  • Каквото и да правите, така и не можете да осъществите промяната;
  • Постоянно се появяват пречки по пътя ви или обстоятелства, които ви бавят;
  • Сами саботирате процеса – отлагате, закъснявате, не се обаждате на точните хора, губите си времето с маловажни неща;
  • Имате унищожителен вътрешен диалог по темата;
  • Намирате си хиляди извинения и обяснения защо точно сега не можете да направите тази крачка;

Един от най-важните неписани закони на Вселената гласи, че ако нещо желано не се случва и не може да се осъществи в живота ни, то е защото имаме страхове и негативни убеждения, които пречат. Всичко, което изглежда като външна пречка, е просто материализиран страх!

А какво да правим, когато открием страха си?

Следващата ни стъпка е да го приветстваме и приемем като спътник в начинанието ни. Илюзия е да се мисли, че страхът ще си отиде. Задачата ни не е да го гоним, а да му отнемем ръководната функция. Ако сложим страха и желанието ни за действие на везна, нужно е съвсем леко везната да се наклони в полза на действието. Страхът ще си остане там и ще тежи в своя край, ще внася своя баланс. Без него, ние бихме се хвърляли необмислено към новото, бихме горили мостове назад, бихме поемали големи рискове, бихме се доверявали сляпо на непознати и техните обещания. Страхът е там, за да ни пази и това е благородна мисия.

Със страха може да се разговаря! Например, можем да му кажем: „Благодаря, че ме предупреждаваш, но аз все пак искам да опитам, искам да направя тази крачка.“ А най-добре ще е да поразгледаме под лупа от какво точно ни е страх. Какво точно може да се случи? Когато ходех по лекари заради паник атаките, все ме питаха какво се опасявам, че може да ми се случи по време на кризите. Аз нервно изпуфтявах: „Ами просто се страхувам!“ Двадесет години след първата ми паник атака, по време на поредната такава, най-после решително взех химикала и описах над 30 отделни страхове. На някои от тях откровено се смях. Но от тогава ми е доста по-добре – за секунди разпознавам страха от списъка и му казвам: „О, теб те знам, стари познайнико!“

Когато изследваме страховете си, най-често стигаме до негативни убеждения за самите себе си. Например, откриваме своя страх от провал. Той се корени директно в негативното вярване не съм достатъчно добър/ра. Вероятно 90% от хората носят дълбоко в себе си това убеждение. Докато не го осъзнаем, ние живеем ръководени от него. Осъзнаем ли го, то губи своята власт. Първо, защото това убеждение се създава в ранна детска възраст, докато тълкуваме отношението на родителите си към нас. Да, важно е не как родителите ни действително са се отнасяли с нас, а как ние сме вярвали, че се отнасят. А това често са две съвсем различни неща… Две забележки по рисунката ми от мама, значат не съм достатъчно добра, едно сбръчкване на вежди от татко може да означава не съм достатъчно добра

Ако се срещнем очи в очи, вече като възрастни, с това убеждение, можем да го раздробим и да разберем каква част от него изобщо не е вярна, и каква част от него е вярна. Дори да има истина – например: „Не съм достатъчно добра, за да напиша книга“, това вече не действа обезсърчаващо, а като мотивация да се обучим, да практикуваме, да придобием опит… В днешно време всичко може да бъде научено или правено с постоянство достатъчно дълго време, за да успеем. В допълнение, дори да се провалим, не е толкова страшно, защото провалът вече не е обвързан с нашата себестойност, а с конкретно начинание.

И ако сега се питате: „Ами ако нямам талант, ако нямам природни дадености да се науча?“ Отговорът е много лесен: „Тогава нямаше да имате мечта!“ Никой, който няма талант да пише, няма мечта да напише бестселър! Ако имате мечта, а не усещате дарбата и таланта си, значи ги забулват страхове и негативни убеждения. А с тях може да се работи!

И като заговорихме за мечти, те са най-мощната сила, която да подчини страха. Нали помните, че ни е нужно везната съвсем мъничко да натежи в полза на действието и новото – мечтата е тази допълнителна тежест. Затова фокусирайте се върху нея – раздухвайте я, преувеличавайте я, черпете вдъхновение и енергия от нея! Да, също като страховете, мечтите могат да бъдат раздухвани! Ако използвате вихренето на ума си, нека е за добро!

Страхът няма да си отиде, но кой е казал, че не можем да следваме мечтите си леко уплашени 🙂

Ако искате да научите повече за негативните убеждения, страха, мечтите и тяхната сила, вземете като подарък новата ми е-книга „Истинска трансформация на живота в 10 стъпки“ – в удобен аудио формат! Вижте как да си я изтеглите ТУК!

Ваша,
Ирина

Ще се радвам да споделите: Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Искаш ли да получиш веднага откъс от моята книга "Докато търсех любовта...намерих себе си, а после теб"? Само посочи на какъв имейл адрес да изпратя първите две глави от книгата като файл за четене и като аудио:

Вашите коментари