Ако сте във връзка с нарцисист-полезни съвети!

Нарцисизмът не е болест, нито е психично отклонение, но все пак е едно доста тежко и предизвикателно явление по две причини:

  1. Нарцистичното поведение е масово разпространено и не се „лекува“, освен ако самият нарцисист не разбере, че има проблем и не реши да се промени;
  2. Във връзка с нарцисисти влизат най-често емпатични, мили и добри хора, склонни да прощават на другия и да търсят грешката в себе си. Това ги кара да се въртят в омагьосан кръг години наред…

Нарцисистите са сред най-обичните ни хора – могат да бъдат романтични партньори, деца, родители. Не винаги можем просто да махнем с ръка и да си тръгнем от тях. Тогава какво да правим, как да общуваме, за да спрат да превръщат живота ни в „ад“ (за съжаление тази дума доста добре илюстрира преживяването покрай тях)?

Ето и някои съвети:

  1. Осъзнайте истината! Време е да наречете нещата с истинските им имена – този човек ви манипулира, вменява ви вина, не ви чува, не зачита мнението ви, не показва уважение и не оценява усилията ви. Възможно е всичко това да е малко пресилено или вашият нарцисист да не e толкова краен, но съм сигурна, че ви звучи познато. Най-добре е да спрете да го извинявате, оправдавате и да мислите прекалено много над обвиненията му. Това ни отвежда и до следващия съвет…
  • Не търсете грешката в себе си! Да, прави сте – отношенията се градят от двама, всеки има принос към трудната връзка и да, вие също не сте безгрешни! Всичко това е вярно и все пак е илюзията, с чиято помощ нарцисистът ви манипулира. Бъдете честни със себе си – колко компромиси правите вие, колко пъти отстъпвате от мнението си или го премълчавате, колко пъти се нагаждате, колко пъти търсите грешката в себе си или компенсирате въображаема своя грешка? Ако сте си направили равносметка, ще забележите че вашата везна тежи в пъти повече – вие правите много повече за връзката от другия човек. Също така винаги вие подавате ръка, инициирате разговор, прощавате, готови сте да се коригирате и да удовлетворите неговите нужди. Колкото до това дали вие сте безгрешни, ясно е, че не сте… Но кой е? Всеки човек има недостатъци и по някакъв начин дразни партньора си – това е част от любовта! Просто в нормалната връзка желанието да бъдем по-добри, да направим нещо за другия, да поправим стари грешки… идва и от двете страни!
  • Не му позволявайте да ви нарича „егоист“! Това е най-трудната част – въртенето в омагьосания кръг… Първо вие надигате глава, започвате да се бунтувате, да искате разни неща, да изразявате несъгласие, да се опълчвате на тиранията му. На него разбира се това му е крайно неудобно – той не допуска различно мнение, нито би искал да жертва своите нужди и планове, за да удовлетвори вашите. Той започва да ви атакува, обвинява, нарича ви „егоист“, казва, че не го разбирате, че не му влизате в положението. Може да прибегне и до различни манипулативни подходи, като да тръшне вратата, да затвори телефона, да не ви говори, да не се появи за уговорка или събитие, което е планирано. Понеже сте мила и емпатична натура, вие веднага искате да поправите това – започвате да търсите грешката в себе си, поставяте се на негово място, казвате си, че „трябват компромиси“ или „духовните книги казват да приемете и да отстъпите“ или кулминацията – „имате карма, която да отработите“…. Вече сте напълно убедени, че вашето избухване и изисквания са били безумие и замазвате положението. Той е успял да ви убеди, че грешите и се държите като егоист и, разбира се, триумфира. Обаче времето минава и вашето негодувание ескалира отново – отново избухвате и искате своята част от пая. Той отново атакува яростно, а вие отново се чувствате лоши и виновни и замазвате положението….
  • Признайте чувствата си поне пред себе си. Да, прави сте да негодувате, да сте гневни, да искате промяна, да искате да ви чуват, да ви зачитат, да ви показват любов. Не, не сте луди да негодувате срещу тиранията на този човек! Може да нямате куража да му се опълчите с действия все още, но поне признайте пред себе си правото да негодувате и да искате повече от тези отношения. Позволете си, поне пред себе си, да изкажете явни обвинения срещу този човек, без постоянно да обръщате процеса към себе си и да търсите как и къде сте сгрешили.
  • Осъзнайте, че няма начин да му угодите и да бъдете себе си в същото време. Да, параграф 22 – с тези хора избирате дали да загубите себе си и да останете във връзка с тях или да бъдете себе си и да ги разгневите и може би да ги загубите. Илюзията, която често ни държи в плен, е, че има начин да се съобразим с исканията им, да удовлетворим нуждите им, да спрем да правим това, което ги дразни и гневи… Не, няма такъв начин! Колкото и да сте в главите им, понякога съвсем неочаквано ще изтълкуват погрешно думите ви, ще ви обвинят, въпреки старанието ви, ще се почувстват нападнати от вас изневиделица…. Колкото и да им се обяснявате, няма да стигнете до консенсус. Така ще се окажете в клопката, че уж все ходите на пръсти и пипате с ръкавици, но те пак не са доволни… В допълнение, цялото това стоене нащрек и внимаване какво говорите и правите, ще ви изтощи силно и ще отнеме от времето и ресурсите ви да живеете собствения си живот. Затова, най-добре е да бъдете себе си и да ги оставите да недоволстват и да ви обвиняват, колкото искат. Нарцисистът така или иначе няма да е доволен, поне бъдете себе си!
  • Вижте по-голямата картина. Въпросът не е как да угодите на нарцисиста, а защо вие сте в отношения с такъв човек. Обичайно това се случва, защото сме имали нарцистичен родител, пред когото сме се свивали или сме „ходили на пръсти“. Не е задължително родителят да е бил гневен и заплашителен човек, може просто да сме усещали как нашите нужди го натоварват и допринасят за житейската му драма. Нуждата ни да се адаптираме, за да оцелеем в семейството си, е била над всичко. Така сме изоставили автентични части от себе си и сме станали прекалено чувствителни за нуждите и желанията на другите. А това е предпоставка в по-късна възраст да привличаме хора, които емоционално да издевателстват над нас. Колкото до него, нарцисистът също е имал трудно детство, но е избрал различна защитна стратегия. В следствие на детските рани, той постоянно се чувства заплашен, нападнат и хвърля много усилия, за да неутрализира тези „заплахи“. Той е мнителен и контролира всеки детайл – това му дава илюзорно чувство за защита и сигурност. Емпатът просто не проумява как така нарцисистът не изпитва състрадание, не чувства болката на другите, не се трогва от сълзите им… Но факт, така е, той просто има съвсем различно „окабеляване“. Не очаквайте от него да усеща хората, и вас включително, както вие ги усещате.
  • Бъдете реалисти за бъдещето на връзката ви. Не чакайте нарцисистът да се промени, просто решете дали искате да останете във връзка с него. Не, че е невъзможно да се промени, но трябва да го реши той – трябва да осъзнае, че текущото му поведение има своята негативна страна и му пречи в живота. За съжаление, експертите твърдят, че такова осъзнаване се случва рядко при тези хора. Понякога изглежда, че сте го трогнали или сте го стреснали с гнева и сълзите си – той става много чаровен, прави жестове, обещава. За кратко наистина вярвате, че любовта ви най-после го е променила. Но уви, тези светли периоди са кратки. Той се връща към типичното си аз, а вие продължавате да страдате… Помислете колко шансове сте му давали, колко години сте се въртели в омагьосан кръг, колко пъти сте се поддавали на манипулацията му, колко вина сте мъкнали по пътя си… Дали той ви обича? Да, със сигурност – по този болезнен и обезличаващ ви начин. Но той толкова може да обича! Ще може повече, ако сам реши да се научи, но това не е във ваша власт.

Вие имате да отговорите на един единствен въпрос – заслужавате ли повече в любовта?

Ако сте във връзка с нарцисист или имате друга трудна връзка в живота си, каня ви да попълните анкетата и аз ще се свържа с вас с още ресурси. Анкетата е ТУК!

Ваша,
Ирина

Вашите коментари