Бърнаут… от живота, как да се справим?

В днешно време няма нищо по-нормално от това да изричаме или чуваме фрази от типа:

• Нямам време!
• Имам много работа!
• Ще видя как ще го вместя в графика си.
• Иска ми се, но но няма кога.

Не само е нормално, но и се счита за добродетел да имаш стриктен план и списък със задачи за деня, както и списък с краткосрочни и дългосрочни цели за живота си. Тези списъци, разбира се, обхващат всички сектори на живота ни – задачи за бизнеса или професионалното ни развитие, за децата, дома, за личните ни качества като родители, служители, предприемачи, съпрузи и съпруги, задължения покрай роднините и родителите, начина на хранене, спорта, образованието ни и това на децата… Дори времето за забавление – пътувания, срещи с приятели, хоби, това пак е свързано с ред задачи за отмятане. Толкова сме заети, че не ни остава време да живеем!!! Даа, забравяме, че идеята на всички тези списъци е да ни осигурят добър живот. Идеята на това да работим е да имаме хубав живот – ние и семействата ни.

Но какъв е смисълът от цялата тази въртележка, ако никога не си даваме време да се насладим на постигнатото, да поемем глътка въздух, да усетим вятъра по лицето си, прегръдката на любимия, да се порадваме на смеха на детето…, без да повтаряме постоянно: “Хайде, побързай!”

Бързаме, бързаме, бързаме! Докато правим едно нещо, вече мислим за следващото. А следващата задача идва, и после друга, и друга…, и така до безкрай!

Проблемът е не само, че няма време да се насладим на живота, а и, че си вредим – на ментално и физическо ниво. Ето какво се случва, когато сме претоварени от задачи – започваме да отлагаме някои от тях, включва се вътрешният критик и се самообвиняваме, че отлагаме (ако сме от по-амбициозните, купуваме курсове тип “Как да спра да отлагам”), след това започваме бавно и сигурно да се чувстваме провалени, не достатъчно добри…, правим нови списъци с още по-амбициозен план… Колелото се върти до изтощение! И когато сме най-изтощени, се включва най-жестокият съдия (вътрешният критик, разбира се) – започваме да борим изтощението с фитнес и диета…, което води до ново изтощение! (Отварям скоба само, за да споделя, че на изтощено тяло трябва да се дава питателна храна (включително въглехидрати!!!) и почивка – позволен е само лек стречинг. Оставете диетите и интензивния спорт за периоди, когато се чувствате в разцвета си :))

Всичко това е гарнирано с мисълта, че се случва само на нас – в плен сме на илюзията, че всички други успяват и се справят с ангажираното си ежедневие… (Я виж съседката Галя – и три деца гледа, и работи онлайн, и винаги изглежда перфектно…, а и готви без глутен за цялото семейство!) Не бързайте със заключенията – никога не знаете каква цена плащат хората за начина си на живот, а и никога не знаете цялата истина, виждате само “витрината” на живота им.

Истината е, че не сме устроени да сме активни по 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината! Всъщност нищо в природата не е устроено така – нищо не цъфти и не зрее през цялата година. А някои животни, като мечката, спят по цяла зима… А защо човекът се стреми да е активен постоянно? Защо не си дава и час почивка… (като изключим онези 5-6 часа сън, без които просто ще паднеш на пода или онези две седмици отпуск, за които половинката и децата ще ти се сърдят много, ако прекараш на работа…, макар че и без това си отговаряш на имейла, а и има куп други извън-работни задължения…)?

Вярвате или не, причината е в детските емоционални травми! Малко или много всички носим такива, а трескавият начин на живот е един вид защитен механизъм. Ако тази наша защита можеше да говори, би казала нещо от типа: “Ако работиш много, ако си образована, квалифицирана, ако си идеалната майка и домакиня, най-после ще опровергаеш баща си, който ти казваше, че за нищо не ставаш или майка си, която все те сравняваше със съседчето Ванко!” (важи и за мъжете, само нагодете текста!)

Дааа, дълбока рана в душата ни движи цялата тази адска машина – кара ни вечно да сме на педали, в преследване на нещо, напълно пренебрегвайки нуждата си от почивка, смях, забавление, храна (сандвич на бюрото, докато четеш имейла, не се брои), пълноценна връзка с любимите хора (като пуфтиш над домашното на детето, също не се брои).

Ако все още смятате, че да сте машина за изпълнение на задачи и постижения е нещо хубаво, нищо не мога да направя за вас! Но ако вече мисълта за негативните последици от този начин на живот е започнала да се прокрадва във вас, ето някои съвети от мен:

1. Не оставяйте травмите да ви ръководят – когато обмисляте нов проект (отслабването също може да е проект, не става дума само за работа), припомняйте си, че вашето здраве и пълноценни отношения с близките са най-важното нещо в живота. Именно здрави и усмихнати сте най-полезни за близките си. Ако ги попитате дали предпочитат да сте перфектният човек или да сте здрава и усмихната, познайте какво ще ви отговорят!
2. Прегледайте всичките си цели, задачи и ангажименти… , а сега махнете 75% от тях. Да, точно така – 75%! Съвременният човек е препълнен със задачи и по-голямата част от тях идват или от егото му, което е движено от детските травми и прекалените амбиции, или идват от нездравословно сравнение с другите, или са чужди (например мечтите на родителите ми за мен), или са продукт на обществено програмиране…. Огледайте една по една задачите си и помислете за всяка от тях – наистина ли това е важно? Ако да, може ли да се отложи, може ли някой да помогне, може ли да се направи, но по по-лесен начин? Ще видите, че накрая ще останат малко важни неща, които наистина искат вашето време и внимание сега.
3. Махнете “менталните” тежести – помислете за неща, които от време на време се присещате, че трябва да направите – да пребоядисате хола, да пуснете за продажба бебешката количка, да довършите гоблен, картина, курс, книга… Запишете абсолютно всичко. Сега вземете решение кое ще задраскате – просто няма да го завършите…никога. Малко е плашещо, но има нужда! За другите неща поставете срок на листа. Ако до срока не сте ги свършили, може би е трябвало да ги задраскате и тях… Човек не осъзнава колко ресурс използват тези неща, за които се сещате от време на време и са не-спешни. Просто разчистете ума си от тях.
4. Прехвърлете на другите техните отговорности. Една от причините да сме препълнени със задачи е, че поемаме такива, които би трябвало да свърши друг – бил той член на семейството или колега на работа. Това означава например да спрете да вършите неща вместо децата си – да им приготвяте чантата, да пишете домашно, да им носите вода, да им закопчавате ципа, ако те могат да го правят сами. Разучете какво правят сами децата на тази възраст и полека научете и вашите да се обслужват сами. Създаването на навик у дете не е лесна работа, но ще ви служи цял живот, а и правите добро на детето си. Също означава да разпределите домашните задължения между всички в семейството, както и да спрете да вършите работата на колегите си. Може и да има нужда да поговорите с шефа си, че това количество работа е непосилно за един човек. Тази част от вас, която ви кара да пестите усилията на околните и да вършите сам/а всичко, пак е движена от детска травма.
5. Съобразявайте се с циклите на месеца, годината и живота. Жената трябва повече да си почива в дните на месечния си цикъл, така че насрочвайте си по-малко задачи и срещи за този период. Вижте кой сезон ви прави активна и енергична и кой ленива и се съобразете с това. Аз например не понасям жегите и съм много по-активна през зимата. Имала съм лета с пълен работен график и това ме е карало да стигам до пълно изтощение. (Познавам хора, които са точно обратното – зимата спят като мечките, а лятото са пълни с енергия.) Също така съм много по-работоспособна рано сутрин – затова е напълно обичайно за мен за пиша книгите си в 6ч сутринта, да имам сесия с клиент в 7.30ч, а след 14ч да се занимавам само с дребни задачи, не изискващи много усилие. Е, на това ме е научила неволята, разбира се. Редакторката на една от книгите ми работеше след полунощ, когато всички си легнат. Тя ми пишеше съобщения нощем, аз отговарях по изгрев, тя отново след полунощ… и така завършихме книгата. Колкото до циклите на живота – моля ви не работете от родилния дом, ако имате съпруг, който да ви издържа! Докато това дете е малко, изобщо не работете, стига семейството да има приходи. Повечето семейства имат две или три деца – това означава по 2-3 години почивка от работа два или три пъти в живота ви, определено можете да си ги дадете! В живота има време за всичко – деца, кариера, по-активна почивка и забавления, по-упорита работа, за да създадете бизнес… Но не може всичко наведнъж, по едно и също време!

Казват, че “женската работа” няма край (става дума за домакинската работа), но истината е, че никоя работа няма край! Освен ако не сложите вие края, преразглеждайки приоритети, ценности, защитни поведения, перфекционизъм, склонност да се сравнявате или да се нагърбвате с чужди отговорности…

Ако искате още съвети, на които ме е научила неволята, но и многото специалисти, които съм изчела в търсене на решения за себе си, (тоест пак неволята ме е научила), прегледайте книгата ми “Чуй жената в теб” и курса към нея. В книгата споделям микс от мои лични преживявания и експертни знания, както и кои от тези знания съм приложила с успех. Темите варират – засегнати са отношенията, работата, емоционалния свят, защитните механизми, мечтите, мисията, съдбата и свободния избор, както и физическото здраве и връзката с тялото. В курса съм записала подбрани от мен техники, визуализации, практики, които са ми донесли резултат и все още правя за себе си. Повече за книгата и курса ще откриете ТУК!

Ваша,
Ирина