Здравословните граници

Умеем ли да отказваме и да казваме „не“ на другите? Умеем ли да казваме „не“ на себе си – на своите спонтанни пориви, импулси, желания, когато осъзнаваме, че ни водят в грешна посока? Можем ли да проявим постоянство в преследването на мечтите и целите си? Можем ли да допуснем другите близо до себе си – физически и емоционално?  Това са все въпроси, чиито отговори са показателни за нашите граници – дали те са здравословни, липсващи или пък прекалено твърди.

Границата – това е линията, която отделя мен от другите във физически, ментален, емоционален и енергиен план. Отделя ме като автономно човешко същество, което има ресурс да казва „да“ и „не“ на другите, но и на себе си. В този смисъл, способността да сме дисциплинирани и постоянни също принадлежи тук. Когато нарушаваме дадените на себе си обещания и следваме пориви, които са в разрез с набелязаните ни цели или са разрушителни за нас, това е проява на липсващи граници. Например, обещавате си, че ще работите по един час сутрин, за да потръгне новия ви бизнес, но после не го правите. Или си обещавате, че няма да ядете определена храна, понеже ви вреди, а след това постоянно се изкушавате. 

Липсващите граници с другите могат да доведат до пълно разграбване на времето и енергията ни. В този случай ние позволяваме на чужди нужди и желания да управляват ежедневието ни. Неспособни сме да изберем себе си, нуждите, целите си, както и да отстояваме това пред другите.

Съществува и противоположният проблем – прекалено твърдите граници. Когато имаме твърди граници, ние не допускаме другите до себе си – и физически, но и емоционално. Не споделяме, не показваме уязвимост и топлота. Това се усеща и в излъчването ни – хората не се доближават, защото усещат, че могат да бъдат отхвърлени. По отношение на себе си, твърдите граници ни карат да стигаме до крайности в преследването на цели, да бъдем прекалено сурови със себе си и да следваме „казармена дисциплина“. Липсва ни всякаква гъвкавост, спонтанност или способност да се отпуснем.

Добрите и здравословните граници трябва да бъдат твърди, но и гъвкави, еластични, способни да „откликват“ при различни обстоятелства. Да кажем, че сте си обещали да се храните по-здравословно. Едната крайност би била така и да не въведете никакви промени (или минимални), и все да започвате „утре“. Другата крайност би била да поддържате строг режим с изцяло здравословна храна, който да не нарушавате при никакви обстоятелства (разбира се не говоря за случаи на алергия или медицински проблем). Гъвкавата граница би позволила да се храните здравословно през около 80% от времето, като при различни поводи си позволите по някое сладкишче, бургер, чаша алкохол – нещото, което обичате, но си забранявате. Също така, да поспите една сутрин, вместо да ставате по тъмно и да спортувате всеки ден. Гъвкавата граница с другите би позволила да направите изключение от твърдо правило към децата или да помогнете на приятел, въпреки че сте планирали нещо за себе си и т.н.

От какво зависи дали сме способни на добри граници? Както винаги – от детството ни. Ако родителите ни са имали прекалено твърди граници и са държали до крайност на дисциплината, това рефлектира върху нашата способност да създаваме граници. Възможно е да им подражаваме, създавайки също толкова твърди граници, или пък да намразим дисциплината и суровото отношение и да отидем в другата крайност на свръх пропускливите граници. Ако не са ни позволявали да кажем „не“ или нашето „не“ никога не е било уважавано, автономността ни е нарушена. Едно от последствията от пренебрегването на нашето „не“, особено по отношение на тялото ни, е, че спираме да вярваме на сетивата си и усещанията си, а разчитаме само на заученото „редно и нередно“, „правилно и грешно“. Автоимунните заболявания също се смятат за отражение на нашата неспособност да отличим свое от чуждо и да се застъпим за своето.

Ако пък родителите са ни угаждали много, не са изисквали или не са били последователни в изискванията си, това също води до проблеми.

За да се създадат добри граници, родителите би трябвало:

  • Да са твърди, но и гъвкави в изискванията си – например, когато сме на почивка може да няма вечерен час за лягане или, когато децата са при баба, може да ядат повечко сладкиши;
  • Да изискват, движени от любов и грижа, а не от желание да демонстрират авторитет;
  • Да са последователни, вместо един ден да забраняват и да изискват нещо, а в следващите пет дни да позволяват или изобщо да не проверяват;
  • Да окуражават детето да вярва в способностите си и уменията си, да преследва цели и да полага системни усилия, когато това не е лесно;

Добрите граници са една от трите базови емоционални нужди на децата. Другите две са – нужда да се чувстват защитени и нужда от безусловна любов. Обичайно, при децата, на които са били поставяни много твърди граници, не е посрещната нуждата от безусловна любов. Когато пораснат, те са много дисциплинирани, ориентирани към цели и постижения, но се чувстват самотни и необичани или странят от близост. Това е масово явление сред хората от нашето поколение. При поколението на нашите деца махалото се е залюляло в другата крайност – ние им даваме много любов, обгрижваме ги, но нашите граници често са слаби, не сме последователни в изискванията си. Много вероятно децата ни в бъдеще ще страдат от неспособност да преследват целите си и да изискват от себе си. За да се чувства добре човек и да напредва в живота си, трябва и трите нужди да бъдат удовлетворени. Хубавата новина е, че сме напълно способни да ги удовлетворим и сами в зряла възраст, когато установим какви липси имаме.

Затова, ако се чувствате неспособни да казвате „не“ на себе си и другите, не вярвате достатъчно в силите и способностите си или не успявате да сте последователни в начинанията си, работете върху темата „граници“, защото вашите са твърде пропускливи. Ако пък сте прекалено сурови и изисквате от себе си до изтощение, а трудно допускате хората близо, отново обърнете внимание на границите си – в този случай страдате от прекалено твърди граници .

Ако имате нужда от съдействие, прегледайте как може да се включите в стартиращото на 14.02 издание на онлайн програмата ми „Сърцето ми е отново цяло“ – пълна информация ТУК!

Ваша,
Ирина

Вашите коментари