Д-р Габор Мате, автор на книгата „Когато тялото казва НЕ“, казва, че съвременната медицина прави две основни грешки – едната е, че не разглежда човека като единна система от ум, дух и тяло, а другата е, че не взима предвид контекста на живота и средата на пациента. Търсейки причините за своите продължаващи с години гинекологични оплаквания (без уточнена диагноза и ефективно лечение), се убедих, че това е абсолютно вярно – здравето е неразривно свързано с емоционалния свят, лична история, отношенията и мирогледа на човека.
В тази статия искам да поговорим конкретно за женското здраве и за това как то зависи от емоционалния свят на жената. Голяма част от текста се позовава на интервюта, книги и лекции на д-р Кристиан Нортръп – една невероятна жена, която от години чета и следвам. Тя е гинеколог, автор, лектор, един от пионерите в подхода ум-дух-тяло.
Д-р Нортръп определя няколко причини за развитие на женски болести:
- Неспособност на жената да напредва в живота си, неспособност да въведе необходими промени. Тази неспособност може да се дължи на външни фактори – хора или обстоятелства, които я възпрепятстват, но може да се дължи и на нейните собствени страхове или негативни емоции. Всички негативни емоции създават енергийни течове или блокажи и пречат на свободното протичане на енергията през физическото тяло. В случая не става дума за спонтанно появили се емоции, в отговор на нещо случващо се, а за неотработени, повтарящи се емоционални модели. За да откриете дали имате такива, отговорете на тези въпроси:
- За кого и какво мисля най-често?
- Имам ли фикс идеи?
- За какво се тревожа често?
- Обвинявам ли често?
- Изпитвам ли хронично възмущение към нещо и някого?
- Имам ли минали случки, спомени, които не ми дават мира?
Обичайно емоциите ни са заседнали на равнището на детството ни, когато не ни е било позволено да ги изпитаме изцяло. Проблемът не са самите емоции, а това, че те не са почувствани и изразени докрай. Изразените и изпитани докрай емоции текат като река и не оставят „енергийни отпадъци“ и „недовършена работа“, както казва д-р Нортръп. (За моя опит с емоциите и как да ги изразяваме и преживяваме по здравословен начин, можете да прочетете в книгата ми „Чуй жената в теб“ – повече за нея ТУК!.
2. „Справедливо“ негодувание срещу живота и миналото. Слагам кавички, за да ви обърна внимание, че негодуванието е справедливо само в нашите глави. Всяка от нас е преживяла трудности и травми в миналото си – някои повече, други по-малко. Самата травма обаче – самата случка, събитие – не е в състояние да остави какъвто и да е отпечатък върху тялото и живота ни. Важна е единствено нашата реакция и интерпретация. Болестта започва, когато ние сме убедени, че сме имали право на различно минало, че животът е бил несправедлив към нас, че близките ни съвсем умишлено са ни наранили… Като деца не сме имали ресурси да интерпретираме мъдро и да реагираме зряло, но като възрастни определено можем да го направим. В наши ръце е да претълкуваме и пренапишем тази история – да видим несгодите си като следствие от невежеството, ограниченията и личните страхове на родителите си, а раните си като източник на растеж и мъдрост. (Много по темата – упражнения и саморефлексия, ще откриете в книгата ми „Дневникът на чародейката от 21ви век“ ТУК!)
3. Съревноваващи се нужди на жената. Например нуждата от емоционална опора може да се конкурира с нуждата от независимост и успех. Нуждата да бъде добра и отдадена майка може да се съревновава с потребността от професионална изява. Разбира се, че всяка жена може да намери свой собствен начин да удовлетвори и двете нужди. Проблемът и болестта настъпват, когато уравнението сякаш няма решение – тя не може да намери ефективен начин да съчетае тези нужди или да избере коя от двете да удовлетвори с приоритет (например – докато детето стане на 3 години, ще се посветя на него и няма да работя). Помиряването на нуждите често става възможно, едва когато жената преосмисли голяма част от наследените и насадени вярвания, както и собствените си стандарти – кое е правилно, редно, добро, кое е „достатъчно добро“ и т.н. Също се изисква и посвещаване на време на откриване на истинските ценности и източници на радост на жената. (По тази точка и двете книги – „Чуй жената в теб“ и „Дневникът на чародейката от 21ви век“ ще са ви много полезни.)
4. Отношения със себе си и с другите, основани на контрол, недоверие, обвинения, укори. Човек може да използва много средства, за да контролира динамиката на взаимоотношенията – например секс, пари, обвинения, игра на жертва. Често това е съвсем несъзнателно и идва от дълбоката убеденост, че няма друг начин да получим любовта и закрилата на другите. Убеждения от типа „Никой няма да ме обикне“ или обвинения от типа „Вечно те няма“, „Не ми се обаждаш“, „Никога не ме изслушваш“ са типичен израз на блокирана втора чакра (мястото на матката и женските органи) – казва д-р Нортръп. Коренът на болестта могат да бъдат и токсични отношения, които стресират и ограничават жената. Най-типичният случай е връзка между „добро момиче“, което е силно емпатично, мило, склонно към самообвинения и нарцистичен, тираничен мъж (разбира се, възможен е и обратният вариант – добро момче и нарцистична жена, но тук не разглеждаме този случай). Тогава фокусът на работата е върху отстояването на себе си, поставянето на граници, лекуване на натрупаната вина и на вярването от типа „грешката е в мен“, и, ако е необходимо, напускане на връзката, за да се осигури здравословна среда за жената.
Отношението към себе си също може да е основано на контрол и обвинения. В този случай жената контролира импулсите, желанията си, срамува се от тях, обвинява се за минали грешки, за думи и действия, критикува се, не вярва в силите и способностите си. Много от нас твърдят, че обичат себе си, но тази любов е условна – обичаме се, само когато успяваме, постигаме, завършваме, проявяваме положителни качества. По този начин са ни обичали и родителите ни в детството (поне това е нашето впечатление – че любовта им има условия), съответно ние също обичаме себе си по този условен начин. Това неминуемо води до самокритика и притискане на себе си, за да се противопоставим на „негативното“ в нас. Развиване на доверие към другите и себе си е ключето тук. Това разбира се не става с магическа пръчка, а е процес, който включва експериментиране, наблюдаване на себе си с любопитство и състрадание и голяма доза проба-грешка в отношенията с другите.
5. Срам относно женското удоволствие и сексуалност. Много жени носят в несъзнаваното си срам от своите чувствени пориви, от сексуалните си нужди и желания. В основата на този срам са различни религиозни табута, строго възпитание, силно осъждане от страна на родителите на интереса към тялото и другия пол. Негативните коментари по отношение на външния ни вид, когато сме искали да се облечем по-атрактивно, също допринасят значително жената да се свие в себе си, да се облича безцветно, без да подчертава женските си прелести – за да не привлича “излишно” внимание. Идеята за моралното женско поведение до такава степен ни е осакатила, че жените често се срамуват дори от помислите си. Така обаче затискат с все сила естествени импулси, които започват да ги рушат отвътре. Тук решението е сприятеляване със собствената чувственост и сексуалност – в личен таен дневник можете да описвате истинските си желания не само по отношение на секса, но и на външния вид, вниманието, което бихте искали да привличате, ефекта върху другия пол. Четете текста с любопитство и интерес към тази част от вас. Едва след като сте наблюдавали известно време, ще започнат да ви хрумват идеи как безопасно и постепенно да внесете в живота си промени.
И нека завърша с един обобщаващ цитат от д-р Нортръп:
“Женското здраве зависи от това дали жената се чувства силна, компетентна, способна да създаде финансова и емоционална стабилност и комфорт, да изяви напълно своите творчески способности, да се чувства добре по отношение на себе си и връзките си и другите.”
Вярвам, че моето творчество ще ви помогне да се справите с тези дълбоки емоционални проблеми и да си осигурите женско здраве и просперитет. Прегледайте книгите ми ТУК, а под статията можете да видите какъв подарък ще получите, ако се присъедините към имейл бюлетина ми.
Ваша,
Ирина