Нуждата ни да бъдем емоционално близки и свързани с друго човешко същество е реална биологична нужда – твърди ученият Джон Боулби още през 60-те години на миналия век. Според него мозъкът ни има физиологичен механизъм, отговорен за връзката ни с близките. Този механизъм, активен още от раждането ни, се нарича система на привързване и се състои от емоции и видове поведения, които ни осигуряват вниманието и грижата на любимите хора, с цел да бъдем защитени и да оцелеем. Бебето изразява своите потребности, а майката трябва да ги разпознае и удовлетвори. Ако майката не може да реагира адекватно и да утеши бебето, то трябва да намери нов начин да привлече вниманието й – да усили плача, да стане сдържано и пасивно или да реагира през тялото си (соматична проява).
Именно чувствителността на майката към сигналите на бебето става основа за формиране на така наречения стил на привързаност. Мери Ейнсуърт, продължава работата на Боулби, и открива четири стила на привързаност – сигурен, тревожен, избягващ и дезорганизиран. По-късни изследвания доказват, че тези стилове остават да важат през целия ни живот и ръководят поведението ни в романтичните връзки. Емоциите, моделите ни на мислене и поведение, типични за нас от бебешката ни възраст, се провокират автоматично от любимия човек.
Ето какво определя нашият стил на привързаност:
- Как възприемаме и откликваме на интимността;
- Способността ни да изразяваме желания и потребности;
- Отношението ни към секса;
- Как се справяме с конфликти;
- Очакванията ни към партньора;
Всичко това означава, че ние сме програмирани да действаме по определен начин в любовта. Действията ни може да не са много ефективни, но след като опознаем стила си, те са абсолютно предсказуеми. Разбира се, опознавайки стила на партньора си, можем до голяма степен да отгатнем и разберем и неговото поведение във връзката.
А ето и подробности за различните стилове – вярвам, че лесно ще разпознаете вашия и този на партньора (или на бивш значим партньор, ако сега не сте обвързани).
Да започнем от нормата – сигурния стил. Всички бихме искали да имаме такъв стил на привързаност, а още повече, да имаме партньор с такъв стил. Това е човек напълно способен на близост, но и запазващ своята автономност в интимните си отношения. Все пак е гъвкав, умее да прави компромиси и уважава желанията и чувствата на партньора си. С лекота изразява собствените си желания и нужди и обсъжда теми, свързани с връзката. Тоест, сигурният партньор се обвързва, допуска близо до себе си друго човешко същество, но не губи себе си във връзката. Сигурният партньор ще ви запознае със семейството и приятелите си, ще ви сподели какво чувства към вас и няма да изпитва нужда да играе игрички. При него важи принципа на Мечо Пух „колкото повече, толкова повече“ – колкото повече сте заедно, толкова повече растат чувствата му и желанието му за близост.
Статистиката твърди, че 50% от хората са със сигурен стил на привързаност. Експертите обаче изразяват съмнение в истинността на тези цифри. В днешно време несигурните стилове на привързаност сякаш преобладават, водейки след себе си разводи, раздели, неспособност да се обвържем и дори да срещнем подходящ партньор.
Ето ги и трите несигурни стила:
Тревожен: Тревожният партньор живее за връзката си и е обсебен от нея. Ако не е обвързан, е обсебен от идеята да срещне сродната душа. Поради огромния им страх да не останат сами, тези хора са склонни да търпят неприемливо отношение, да се задоволяват с трохички любов и внимание, и дори да поддържат връзка с очевидно неподходящи партньори. Когато са във връзка, тревожните наблюдават постоянно поведението на партньора си и търсят знаци дали всичко е наред. Те са способни на обвързване, дават много любов, грижа и внимание на другия, но и очакват същото за себе си. Имат склонност да забелязват само недостатъците и пропуските на любимия и да остават слепи за грижата и положителното. Затова често са разочаровани от вниманието, което получават. Това пък от своя страна ги прави обсебващи, недоволни, подозрителни или ревниви. Партньорът им често остава с чувството, че каквото и да направи, то не е достатъчно. Вниманието и любовта никога не стигат на тревожния, а увереността, че другият го обича може много лесно да бъде разклатена. Този омагьосан кръг рано или късно отблъсква партньорите им, сбъдвайки най-големите им страхове и опасения…
Хората с тревожен стил на привързаност лесно правят сцени, изразяват страховете си, макар че понякога им е трудно да кажат какво точно ги притеснява. Настойчивите им опити да получат внимание могат да прераснат в отдръпване, игнориране, цупене, заплаха, че си тръгват, опити да предизвикат ревност. Тези „игрички“ са с една единствена цел – да разтърсят другия, който най-накрая ще ги оцени и моли за прошка. Това обаче им носи само краткосрочен успех и то единствено с избягващ тип партньор – той се активизира, успокоен от отдръпването им. Сигурният ненавижда подобни игрички и това само го отблъсква.
При все това тревожните са склонни да разсъждават нон стоп върху поведението и думите си (дали с нещо не са отблъснали партньора). Това ги принуждава да оставят другия да задава тон на връзката – искат да са сигурни, че инициативата идва от него, а и, че няма да объркат нещо. Използват секса за самоутвърждаване и доказателство, че всичко е наред.
Какъв е произходът на тревожния стил? Родителите на тези хора са свършили добра работа като цяло – изразявали ли са любов, откликвали са на нуждите на детето си, грижили са се за него. Тази грижа обаче е била непостоянна, непоследователна или прекъсвана от изненадващо поведение. Това прави малкото дете тревожно, защото то не знае в кой момент ще „загуби“ грижата и любовта на обгрижващата фигура. Именно там е коренът на неумението на тревожните да получават – те дават много любов и изискват такава, но на дълбоко несъзнавано ниво отблъскват грижата и вниманието, защото не знаят в кой момент те ще им бъдат отнети. Те винаги чакат успокояването, грижата, вниманието да идват от външен източник, затова са и склонни към пристрастявания. Чувстват се изоставени, а истината е, че най-често сами изоставят себе си.
Как да се лекуваме, ако сме тревожни? Ако се разпознавате в този стил, най-важното е да не прибързвате с изводите и сцените пред партньора. Не се укорявайте постоянно за страховете си в любовта и за своята зависимост от другия, но и не ги оставяйте да ръководят връзката ви. Съзнателно забелязвайте положителното, което прави партньорът ви. Запитайте се: „Как мога да си позволя да получа поне 1% повече любов и грижа от любимия човек?“ и „Как да спра да изоставям себе си – какво да направя от мен за мен?“ Ако е възможно, спрете да играете игрички. Вместо това, споделете открито нуждата си от внимание и обич в конкретния момент. Ако сте във връзка с избягващ – четете нататък и си дайте сметка за ограниченията на този тип връзки.
Най-голямото предизвикателство за тревожния е, че той често е привлечен от „избягващ“ партньор – ето го и избягващият стил на привързване:
За „избягващите“ близостта и любовта са плашещи, макар че самите те рядко ще го признаят, дори пред себе си. Те твърдят, а и дават вид, че са си самодостатъчни, а връзка не им е чак толкова нужна. Когато все пак са във връзка, запазват независимостта и личните си занимания, а партньорът им е този, който се съобразява с тях. Границите им са твърди, а ежедневният им график и начин на живот просто не подлежат на договаряне. Нуждата им от пространство – буквално и метафорично – е огромна. Обичайно за тях е да не запознават любимия човек със семейството и близките приятели много дълго време (или изобщо).
Избягващите са царе на смесените сигнали. Ако сте били с някого, който един ден ви обожава и градите планове, а на другия ден е дистанциран и сякаш не помни какво сте си говорили, значи сте били с избягващ тип. Колкото по-близки ставате, толкова повече страховете му от близост се активират и той започва да се отдръпва. Тъй като тези страхове са несъзнателни, до неговото съзнание, а и до вашите уши, ще достигат неща като „вече не чувствам привличане“, не си подхождаме“, „имам чувства към бившата/бившия“, „търся нещо друго в човека до себе си“. В случаите, когато не се стига до раздяла и такива откровения, избягващият започва да се дистанцира, да игнорира любимия човек, дори да го обижда, да го сравнява (в негов ущърб) и да се държи зле с него.
Защо избягващите са станали избягващи? Родителите им обичайно се откриват в двете крайности – или са били дистанцирани и неоткликващи на нуждите им, или са били задушаващи, натрапващи се и са нарушавали грубо детските граници. Независимо с кое от двете родителски поведения са се сблъскали, тези деца са развили стратегия за оцеляване от типа „най-добре е всичко сам да си правя“. Това ги прави сериозни индивидуалисти. За тях любовта е свързана с емоционална и/или физическа дистанция, а близостта задейства огромния им страх от задушаване и грубо нахлуване в личното им пространство.
Избягващият и тревожният тип се привличат силно и често влизат в отношения. Това е мъка без край…, основно за тревожния. Избягващият охотно приема грижата, любовта и вниманието, с които го засипва партньорът му. А после започва да го избягва, игнорира, обижда и т.н. Така пък задейства страховете на тревожния, че ще бъде изоставен, и той с пълна сила опитва отново да спечели любимия, засипвайки го с двойна порция любов…, което отново отблъсква избягващия. Тази агония може да продължи с години, защото тревожният няма куража да си тръгне и е склонен да търпи всякакво отношение. Избягващият пък продължава да си живее живота, игнорирайки драмите на партньора си. Игричките на тревожния, в стил оттегляне и предизвикване на ревност, успяват да върнат вниманието на избягващия, но това е за много кратко – само докато тревожният отново се вкопчи и се приближи твърде много.
Истината е, че избягващите имат огромна нужда от любов, но страхът им е толкова голям, че биха направили какво ли не, за да не осъзнаят тази нужда. Това е причината при тях да се откриват хранителни разстройства – понеже не приемат „подхранване“ от любимия, използват единствено храната за тази цел. Сексът пък може да се превърне в един от инструментите да отблъскват другия – не е необичайно избягващият да отказва секс на партньора си. Драмата е най-явна, ако този партньор е тревожен и използва секса, за да “си затвърди позициите”. Ако в леглото всичко е наред, методите им за отдалечаване на другия се откриват в емоционалната сфера.
Ако сте избягващ тип, наблюдавайте какво правите и мислите, когато партньорът ви се доближи твърде много. Виждате ли модели на сходни мисли и поведение в миналите си връзки? Помислете върху идеята, че близостта и любовта ви плашат и опитайте да допускате партньора си поне „на сантиметър“ по-близо. Търсете примери – от вашия живот и този на други двойки, че връзката може да бъде въздух, опора и вдъхновение, а не винаги задушава и ограничава човека.
Дезорганизираният стил на привързаност се открива в най-малък процент от хората. Това е групата, преживяла по-сериозни травми през детството си – насилие, изоставяне, родители алкохолици, пристрастени към наркотици, престъпници и други. За тези хора любовта е свързана със страха за оцеляването им. Болката е била причинена именно от хората, които е трябвало да се погрижат за тях. Доверието е било предадено точно от тези, на които единствено е можело да разчитат. Тази травма е препоръчително да се лекува с помощта на терапевт. Терапията е ключова, не само, за да може да се възстанови или изгради умението на дезорганизираните да се свързват с другите, а и за да се адресират себеоценката, темите за базовото доверие, безопасността, успеха, здравето и буквално всички аспекти на живота.
Статистиката сочи, че връзка между тревожен и сигурен или избягващ и сигурен, е също толкова успешна, колкото между двама сигурни. Затова, ако сте се разпознали в избягващия или тревожния, търсете сигурен партньор и избягвайте обвързване с друг несигурен. Най-вече внимавайте да не попаднете в клопката избягващ-тревожен – от там трудно се излиза! Връзка между двама тревожни е малко вероятна, тя просто не издържа дълго, а връзка между двама избягващи…то не е връзка на практика…
Нашият стил на привързване определя не само как се свързваме с романтичните си партньори, а и как се свързваме с всички други, със себе си, с тялото си, с природата, с Висшата сила. Затова, несигурните стилове на привързване оказват негативен ефект върху целия ни живот, включително и върху физиологията ни – режимът на стрес е постоянно включен, заради негативните чувства и неудовлетвореността, които изпитваме в отношенията си. Ако, благодарение на вътрешна работа, се доближим максимално до сигурния стил, ще усетим благотворен ефект във всяка една сфера на живота си, здравето също!
Ваша,
Ирина