С индивидуалните ми клиентки често стигаме отново и отново до темата с майката, дори и когато сме работили с тази тема и усещането е, че е завършена. Защо се случва така? Вътрешната работа с образа на майката е основополагаща, независимо дали се стремим към споделена и хармонична любов, към по-добро здраве, към професионален успех и финансово изобилие. Причината е, че връзката с майката е основата на връзката с тялото ни, със себе си, с храната, с Висшата сила, с другите, с любимия, с децата, с парите… Това я прави ключово парченце от пъзела на лечението и създаването на мечтания живот.
В тази статия ще ви споделя повече за това как точно работим с образа на майката, доколко тази работа е вътрешна и доколко включва реалната ни майка в настоящето. Колкото до това, че излекуването на връзката с майката става на етапи и цикли – съвсем нормално е. Ние имаме защитни механизми – тоест, отработването на старите модели става поетапно, така че психиката да може да го понесе. При толкова всеобхватна житейска тема, която прониква във всички други сфери, етапите и пластовете са много. Този процес върви с години, като животът ни се подобрява постепенно, но осезаемо, с всеки пласт.
Ако вътрешната работа с майката дори не се започне, обичайно циклят всички ключови области в живота ни, особено любовта и връзката със собственото ни тяло. Жените, които имат ранена връзка с майка си, а любяща и подхранваща връзка с баща си (или поне не твърде ранена), често са успешни професионално и финансово, но страдат в любовта. Също е възможно да имат проблеми със здравето, храната или да постигат финансовите си цели на висока цена (много часове работа, изтощаващ перфекционизъм, контрол, лишаване от почивка, сън, храна). Ако се стремят не просто към финансов успех и кариера, а до удовлетворяваща работа през мисията си и пари, които идват през радостта, талантите и лекотата, тези жени отново ще трябва да адресират образа на майката.
Какво точно представлява тази вътрешна работа?
На първо място това е работа на вътрешното ви дете с образа на майката, който пази това дете. Това НЕ е уточняване на отношения между вас и майка ви като зрели жени. Образа на майката, който пази вътрешното ви дете, често няма нищо общо с реалната жена, която майка ви е днес. Тя самата вероятно много се е променила… Променил се е и начинът, по който вие я виждате. Често клиентки ми казват, че сега разбират майките си – защо са постъпвали по един или друг начин. Всичко това обаче е на рационално ниво. На емоционално ниво, което е и енергийно и телесно ниво – и е именно нивото, което ни вълнува, защото то случва реалните промени в живота – вътрешното ви дете може да е впримчено в негативни чувства към тогавашната майка. Рационалните обяснения не помагат.
Тъй като вътрешното дете е емоционална енергия, използвайте надигащите се емоции в общуването с майка ви (ако тя вече не е на този свят, използвайте емоциите, които се надигат при различни спомени за отношенията ви и дори емоционални бутони от други близки отношения – с партньор, дете, брат, сестра, близък приятел) Темите, които натискат въпросните емоционални бутони, са съвсем актуални и са от настоящето – организацията по семейното събиране, коментарът й за новата ви работа, за партньора ви, за готвенето, критиката за външния ви вид, вашите тревоги, че тя не се грижи за здравето си, нейната тревога, че сте още сама, възпитанието на вашите деца…. Може да бъде всичко, но не самите теми са важни, а начинът, по който вие се чувствате от нейните думи или поведение. С него е необходимо да работим.
Ако се наблюдавате известно време, ще откриете какви са емоционалните ви бутони и какви емоции се повтарят. Най-често чувстваме гняв, че сме критикувани, пренебрегвани в полза на брат, сестра, изоставени да се оправяме сами, недооценени, неподкрепени и незабелязани в талантите и постиженията си. Това създава енергийни блокажи и вътрешни конфликти вътре в нас. Част от нас подозира, че майка ни е права, понеже нашият собствен вътрешен критик е в синхрон с нейния глас (дори да ни критикува човек, различен от майка ни, вътрешният критик винаги е много близък до майчиния или бащиния глас). Друга част от нас обаче иска да е лоялна на майка си, да принадлежи в семейството, да е в безопасност.
Често срещани са също тревогата, тъгата или гнева за това как майка ни живее, какво търпи, какви житейски избори прави сега или в миналото. Това може да прерасне в две крайности – да я спасяваме и отглеждаме все едно ни е дете или напълно да се разграничим от нея, заявявайки, че не искаме по нищо да приличаме на майка си или да водим нейния начин на живот. Законите на рода и принципите на семейните констелации обаче гласят, че ние не трябва да “осиновяваме” родителите си, защото това е нарушение в семейния ред. Също гласят, че ако не сме съзнателно лоялни на родителите си, то сме несъзнателно лоялни – копираме ги неволно в недостатъците, лошите житейски избори или дори повтаряме съдбата им.
Изброените негативни емоции и вътрешни конфликти могат да бъдат излекувани единствено с приемане на майка ни такава, каквато е – нейните недостатъци, лоши избори, липса на родителски умения, дори лош пример, който ни е дала. Ако не я приемаме, ние проявяваме неуважение и неблагодарност към нея и към живота, който ни е дала. Така се изпълваме с огорчение, с болка от мисълта, че сме имали право на различен живот. Това ни саботира не само енергийно, а и създава физически образувания в женските ни органи – казва д-р Кристиан Нортръп. Луйз Хей също твърди, че обидите, които подхранваме с години, стават причина за маточни образувания. Тези обиди могат да бъдат нанесени от всякакви хора в зрелия ни живот, но те растат на почвата на усещането, че сме нарочени, отхвърлени, незаслужаващи – чувства, произтичащи главно от ранната връзка с майка ни. Нужно е да поясня, че майка ни може да е давала цялата любов, на която е способна, но поради нейните неумения да регулира себе си емоционално или да се свърже емоционално с детето си, да сме интерпретирали това като отхвърляне или изоставяне.
Когато приемаме майка си с всички нейни недостатъци, болка и ограничен ресурс да ни даде любов (тя не може да даде повече от това, което е получила), ние се освобождаваме от огорчението и вътрешния конфликт. Така прочистваме енергийния канал на връзката между двете. Това се проявява и на физическо ниво като подобрено здраве, отношения, финансова стабилност. Също спираме да се бунтуваме толкова много срещу това, което тя прави или казва в настоящето. Свободни сме да общуваме с нея, без да се опитваме да я променим, но и без да целим да бъдем одобрени от нея на всяка цена. Напрежението във връзката майка-дъщеря много често произтича от страха на дъщерята да не разсърди майка си или от настойчивото й желание най-после да получи одобрение, разбиране, извинение, емоционална компенсация от майка си. Това почти никога не се случва, а и е форма на отхвърляне на майката – не приемам, че майка ми не ме приема…
Нещо, което често ме питат – трябва ли да заявя на майка си, че нейното поведение или думи ме нараняват? Ако го правите в състояние на афект – бих казала, че е абсолютно противопоказно. Това са чувствата на вътрешното ви дете, а то е гневно на образа на майката, който пази, не на реалната жена пред вас. Майка ви често може да остане наранена и неразбрана толкова, колкото сте и вие, след този емоционален разговор. Причината е, че когато вие сте в състояние на афект – викате или плачете – крещите срещу нейното вътрешно дете, което е не по-малко наранено от вашето. То не може да ви разбере – или ще ви атакува в отговор или ще се свие и затвори.
Да, ако има случай двете да сте в спокойна и любяща атмосфера, може би има смисъл да й споделите, че някои нейни постъпки или действия ви нараняват, но и тогава е твърде възможно тя да премине в защита или да прояви пълно неразбиране. Разбира се, има случаи, когато такива спокойни и откровени разговори водят до трансформация на отношенията, но добре преценете дали да рискувате. Лечебната работа с майката е енергийна, тя се върши от самото дете. Когато прочистите енергийния канал, промените в реалността се случват спонтанно, без излишен натиск и контрол от наша страна.
Друг въпрос, който често ми задават – как да постъпя, ако съм зряла жена, а възрастната ми майка продължава да бъде властна и контролираща и буквално ме манипулира, вменява вина и т.н.? Отново е нужно да приемете майка си такава, каквато е. Приемете факта, че имате именно властна и контролираща майка и нейните опити за контрол вероятно няма да спрат. Това обаче не значи, че трябва да изпълнявате желанията й и да следвате насоките й. По-скоро означава, че трябва да се научите да я разочаровате и да приемете факта, че тя няма да ви харесва понякога…или през цялото време. Може да се обиди, да не ви говори с месеци, години, вие останете любящи и отворени към нея, но не се нагаждайте спрямо исканията й. В подобна ситуация най-трудната част е да се справим с факта, че тя е разочарована от нас и ни отхвърля. Желанието да изпълним искането и да оправим отношенията си е огромно, но ако се поддадем, просто влизаме с старата схема на негодувание – вина – компенсация – по-голямо негодувание – още вина…., а това е изключително вредно за живота и здравето ни. Ако имаме дъщеря, даваме й ужасен пример за токсични отношения.
Една фраза от семейните констелации (аз я знам от Johanna Lynn), която със сигурност е силно лечебна (казвате си я насаме, представяйки си майка си пред себе си): “Мамо, това, което си ми дала, приемам с благодарност. Останалото ще си набавя сама.”
Вътрешната работа с майката означава да приемем реалната жена – майка ни, с всичко негативно в нея, а после да проявим родителска грижа към вътрешното си дете. Това означава фразата „останалото ще си набавя сама“. Всичко, което някога, като дете, сте търсили от майка си, дайте го сами на себе си. Ако все още търсите нещо от майка си, също си го дайте сами на себе си. Ако се грижите за майка си като за малко дете, насочете тази грижа към децата си или освободете енергийно канала, за да дойдат в живота ви деца. Вътрешната работа винаги е добре да се подкрепи с нови избори в живота.
Една допълнителна стъпка по пътя е да си дадем сметка какво негативно и позитивно носим от майка си, да се научим осъзнато да проявяваме позитивните качества, а и позитивното намерение в негативните й качества (винаги има такова) – нещо, което правим с индивидуалните ми клиентки и давам като задание в курсовете си. Така избягваме несъзнателното повтаряне на недостатъците и съдбата на майка си.
Ако тази статия ви беше интересна, ето къде можете още да се потопите в темата:
- Препоръчвам ви новия ми роман „Изборът – роман за силата и пробуждането на женската душа“ – там връзката майка-дъщеря е илюстрирана прекрасно през историите на няколко героини. Прегледай книгата ТУК
- Курсът „Сърцето ми е отново цяло“ – 5 от 7 модула са посветени на лекуването на връзката със самите себе си и родителите, последните два модула са насочени към намирането на точния за нас партньор. Прегледайте курса ТУК
- Курсът „Чуй жената в теб“ – съдържа множество техники и практики за лечение на емоционалния свят, старите модели и вътрешното дете. Прегледайте ТУК
- Запазете си час за индивидуална сесия с мен. Условията са ТУК
Ваша,
Ирина