Метафизика на белия дроб

Белите дробове са свързани с живота, желанието да живеем и да се радваме на живота, затова те имат много важен метафизичен смисъл – казва Лиз Бурбо. Според нея нарушената работа на белите дробове е ясен знак, че човекът изпитва силна душевна болка, печал и страда от ниско самочувствие. Човек или ситуация му пречат „да диша с пълни гърди“. Луиз Хей пък казва, че белият дроб е способността ни да приемем живота. Ако се страхуваме да го приемем, ако изпитваме постоянна депресия, скръб, чувство, че не заслужаваме пълноценен живот, то белите дробове започват да страдат. Пневмонията пък говори за отчаяние и умора от живота, сигнализира ни, че сами не даваме възможност на емоционалните си рани да зараснат.

Двете светила на метафизиката на болестите – Луиз Хей и Лиз Бурбо, на практика казват нещо идентично, но изказано по малко по-различен начин. Много други автори също говорят за белия дроб като орган на независимостта и нашата способност да се чувстваме свободни, независими, да се изявим и да се проявим като автентичното си аз. Усещането, че някой има власт над нас, притиска ни в ъгъла, кара ни да се чувстваме безсилни и ни задушава, води до натрупване на негативни емоции в белия дроб, които в крайна сметка се превръщат във физическа болест. Свободата да бъдеш себе си може да се проявява като свобода да изразиш чувствата си, да кажеш мнението си, да действаш според желанията си.

Ето какви въпроси да зададете на себе си (по Деби Шапиро), ако страдате от белодробни болести или искате да разберете доколко е блокиран енергийно белият ви дроб:

  • Изпитвате ли нужда „да свалите товар от гърдите си“?
  • Кашляте ли вместо да споделите чувствата си?
  • От какво трябва да се отърсите и освободите?
  • Чувствате ли се смазани от някого?
  • Трябва ли да споделите нещо, което ви дразни и измъчва?
  • Съжалявате ли за нещо, което сте казали?
  • Трудно ли опазвате чувството си за индивидуалност?

В белите дробове се трупат емоции като тъга, копнеж, плачливост, мъка, умора, потиснатост, но е в наши ръце да преразгледаме събитията от живота си, да ги видим в нова светлина и да простим на себе си и другите. В наши ръце е и да намерим нови поводи за радост и желание за живот. Понякога това означава да направим промени, да кажем някои истини, дори да променим радикално живота си, но това е в името на нашето здраве! Лиз Бурбо припомня, че ние самите се притискаме в ъгъла и захранваме отчаянието си, а белодробното страдание ни казва, че тялото иска да дишаме „с пълни гърди“! Нужно е да изменим  своето отношение към живота си изцяло и да се научим да му се радваме, вместо да драматизираме различни ситуации.

Дишането също символизира даването и получаването във всичките им проявления. Способността да давам на другите от себе си, да се изразявам, да творя, да споделям себе си с другите. Даването би трябвало да е в баланс с умението да получаваме – помощ, подкрепа, изслушване, разбиране, комплимент, състрадание. Белодробните болести често спохождат хора, които прекалено много се раздават, винаги са в услуга на другите, а не умеят да искат и получат за себе си. Получаването е тясно свързано и с доверието – доверието не само към другите, но и към живота, Бог. Както се отпускаме и дишаме с лекота, когато сме здрави, така би трябвало да се отпуснем и доверим на живота, че всичко се случва за нашето висше добро.

Много деца в днешно време от страдат от астматични пристъпи. Причината е, че децата много лесно попиват негативната емоционална атмосфера в дома и конфликтите между възрастните. Друга причина е забраната да изразят чувствата си, което силно ги стресира – както казва Д-р Светла Балтова астмата се появява, когато децата не могат да издишат свободно преживяния стрес. Години по-късно, в живота ни на възрастни, можем да продължаваме да страдаме от тези забрани. Задушаващото внимание и любов на майката може също да води до астматични пристъпи у детето. Като възрастни, всеки намек за задушаващо внимание, както и пресата на крайните срокове, многото отговорности и задачи могат да отключат същите симптоми.

Ето конкретни съвети за здраве на белия дроб:

Дихателни практики! Има много видове, но е важно да се практикува осъзнато дълбоко дишане всеки ден. Дишането се ускорява и става плитко, когато сме уплашени, също така неволно сдържаме дъха си, когато се стреснем, разтревожим или се чувстваме некомфортно в някаква ситуация. Затова плиткото и накъсано дишане се свързва с режима на стрес в тялото, а повечето хора почти постоянно са в стрес – в днешно време изпитваме по-често социален стрес, отколкото реална заплаха за живота ни, но химията в тялото е една и съща. Тоест, ако дишаме забързано и накъсано, тялото се води по нашата команда и счита, че има повод за стрес. Обратното, когато дишаме дълбоко, сигнализираме на тялото, че всичко е наред и то може да се отпусне.

Изразявайте емоциите си! Белите дробове складират много стара мъка, често датираща още от детството ни, а възпаленията са знак за вътрешен гняв и чувство, че са престъпени границите ни. Говорейки за гнева, изразяване не означава да крещите на някого. На първо място означава да изпитате чувствата си, да ги признаете и да им дадете право да съществуват. Много хора дори не знаят какво чувстват или бъркат мислите и чувствата си. Водене на дневник, изговаряне на глас на ваши истини или писане на писмо, което си е за вас, няма да го изпращате на човека, за когото е предназначено, са много полезни и лечебни практики. Колкото до мъката, тя излиза най-често, когато си позволим да дишаме дълбоко и с пълни гърди и се фокусираме върху себе си. Не е нужно да се потапяте в спомени и стари истории, защото така версията на ума за случилото се може да възпрепятства процеса.

Чувствата се представляват от водния елемент, така че всяко задържане на чувствата може да се прояви като задръжка на вода или поява на вода, където не й е мястото – например в белия дроб. Чувствата трябва да се трансформират, за да напуснат тялото и да не му причиняват проблеми. На мястото на тъгата и гнева, можем съзнателно да изберем нови емоции – радост, любов, благодарност, като използваме своя ум за смяна на перспективата и фокусиране върху поводите за радост и благодарност.

Затопляне! Топлината е любов и любовта е топлина. Любовта стопля сърцата ни, а всички негативни чувства, които сме складирали ни пречат да изпитаме любов и радост. Ние се изолираме от другите, затваряме сърцата си, слагаме прегради от обида и негодувание – сами каним студа в живота си. Д-р Светла Балтова казва, че елементът огън, под форма на затопляне или прием на сгряващи храни, е много подходящ за лечение не белия дроб. Същото се отнася и за съзнателното изпитване на любов.

Споделям ви практика на института Хартмат, която е много лесна и аз много я харесвам – сложете ръце на сърцето си, помислете за някого, когото много обичате, може да е дете, партньор, домашен любимец, родител, но е важно мисълта да ви изпълва с радост, а не с болка и гняв. Ако няма такъв човек или същество, изберете спомен- момент, когато сте се чувствали обичани и обичащи и сте изпитвали безусловна любов. Може да е скорошен спомен или спомен от детството, например за баба ви и нейните мекички. Когато сте готови, фокусирайте се върху радостта, любовта и хубавото усещане. Представете си, че вдишвате през областта на сърцето, а после чувството се разнася из цялото ви тяло. Останете така за няколко минути. Учените казват, че редовното практикуване на това упражнение нормализира сърдечния ритъм, увеличава окситоцина – хормона на любовта и свързването, и води до подобряване на имунния отговор.

Вслушване в тялото! Ако сте болни, много вероятно е да имате нужда от почивка, от малко време без отговорности, задачи, бързане. Помислете си за израза: „Задъхвам се от задачи, от бързане…“ Болестта ни принуждава и да получим грижа – затова е добре да се учим да си почиваме и да търсим помощ и подкрепа и без да сме болни. Ако не се учим доброволно, болестта ни учи на това. Когато болните хора се пресират да продължат по график живота си или крият от близките си, за да не ги притесняват, те влошават положението си, защото още веднъж игнорират отчаяния вик на тялото.

Нова нагласа! Ето две утвържденията, които Луиз Хей препоръчва: „Способен съм да приемам живота в неговата пълнота. Изживявам с любов своя живот!“, „Свободно възприемам божествените идеи, изпълнени с дъха и разума на живота, всеки момент е нов!“

Ина Сигъл препоръчва вид ежедневна молитва: „ Божествен изцеляващ разум, моля те, помогни ми да се освободя от мъката, тъгата, потиснатостта, зависимостта и умората, склонността си да правя прекалено много за другите и неспособността да отказвам. Моля те, изцели белите ми дробове от последиците. Освободи ме от всички възгледи, модели, нагласи, които допринасят за това състояние.“ А когато почувствате, че сте работили с изчистващото убеждение достатъчно, добавете и положителното: „Божествен изцеляващ разум, моля те да укрепиш способността ми да изразявам себе си пълноценно, творчески и уверено. Позволи ми да ценя, да почитам себе си и да стана независим/а. Благодаря ти!“

Разбира се това не трябва да са изкуствено повтаряни фрази, а неща, които да осмислим и да въведем постепенно в живота си. Постоянството във вътрешната работа също е много важно. Имайте търпение, слушайте тялото си и винаги се стремете към любовта.

Бъдете здрави!

Ако тази статитя ви е харесала, прегледайте и книгите ми ТУК!

 

Ваша,
Ирина