Сърдечната чакра – какво я разболява и как да я излекуваме?

Сърцето е първият орган, който се образува в човешкото тяло – около 22рия ден след зачеването се случва първото свиване на сърцето и то започва да тупти. Сърцето има и най-силно електромагнитно поле, което се простира на близо два метра около тялото. Всички други органи се настройват по сърцето, включително мозъкът. Известно е, че мозъкът ни изпраща сигнали към цялото тяло, регулирайки работата му, но е малко известно, че 90% от комуникацията между мозъка и сърцето е ОТ сърцето КЪМ мозъка. Това означава, че сърцето долавя емоционалните сигнали от околната среда и тялото ни и ги изпраща към мозъка, за да може той да нареди как да се действа. Благодарение на сърдечното поле можем да разберем, че някой наш близък има грижи, дори да не говори за тях или, че атмосферата е враждебна.

Всичко това днес е научно доказано, но е било известно още на древните, че сърцето е мощен енергиен център – сърдечната чакра. Тя е центърът на любовта и състраданието в тялото. Нейната предна част отговаря за връзката ни с другите, а задната й част за връзката ни със самите себе си. Сърдечната чакра е ефирната посестрима на тимусната жлеза, която пък е седалище на имунната ни система. Това е причината неспособността ни се грижим за себе си и нарушените ни граници с другите да са в основата на обърканата имунна система и автоимунните заболявания.

В обсега на чакрата са белите дробове, сърцето, тимусната жлеза, горната част на гърба, раменете, кожата. Стомахът също е под нейно влияние, въпреки че се управлява и от трета чакра – в областта на слънчевия сплит. Това означава, че нарушения в нормалното функциониране на тези органи и части от тялото са свързани с нарушената енергетика на сърдечната чакра. Заболявания като високо кръвно налягане, рак на гърдите или белите дробове, всички сърдечни болести, нарушения в подвижността и болки в горната част на гърба и раменете, депресия и кожни болести се дължат на енергийни блокажи и недобро функциониране на тази чакра. Колкото повече са блокажите и колкото по-дълго време не са били адресирани, толкова по-тежко е физическото заболяване. Видът на заболяването зависи от характера, индивидуалността на човека и от слабите звена в неговата физика. Тези слаби звена на тялото, както и характеровите типове на хората в един род обичайно са сходни и това създава илюзията, че единствено наследствеността е виновна за дадена болест.

Как се създават енергийните блокажи, които разболяват сърдечната чакра?

Сърдечната чакра бива ранена основно в детството ни, особено във възрастта 3-7 години, а събитията, които я травмират са загуба, изоставяне, предателство, самота. Важно е да се каже, че дори съвсем невинни събития могат да бъдат преживени по този начин от незрялата детска психика. Индивидуалността на детето и обкръжаващата среда играят ключова роля – при някои деца незначителни събития оставят големи поражения, докато други минават през трагедии и житейски катаклизми с добре съхранена психика.

Вярата в условната любов е още една сериозна рана, нанесена по сърдечната чакра. Какво означава „условна любов“? Всички сме получили под една или друга форма негласното послание „Обичам те, ако си ….“ Можете да допълните с думи като отличничка, послушна, усмихната, помагаща, съгласяваща се, амбициозна, чиста… И съответно сме получили и обратното съобщение – „Не те обичам, когато си …гневна, мързелива, мръсна, посредствена ученичка, мълчалива…“ Ние обичаме себе си, така както са ни обичали – тоест, със същите условия. Неудобните части от нас биват „изхвърлени“, а ако ги проявим, вътрешният критик се задейства с пълна сила.

Най-силен негативен ефект върху чакрата обаче имат не случилите се болезнени събития или посланията, получени от родителите ни, а защитните стратегии, които развиваме в отговор. Тоест, страхът от загуба, отхвърляне, самота, скръб и поглъщаща тъга може да ни кара да се откъснем от чувствата си изобщо, да изтласкваме, да търсим утеха в алкохол, работохолизъм и други пристрастявания. Може да ни тласка към различни нездравословни поведения като вкопчване в партньорите и близките хора, болезнена ревност, собственическо чувство, обезличаване и сливане с другия.

В опитите си да се справят, някои хора насочват защитната си стратегия към борба с другите, като използват гняв, критика, недоволство, обвинения. Те се чувстват прави и настояват на своето, а себе си често възприемат като повече от останалите. Именно затова се казва: „Не се ядосвай, ще вдигнеш кръвно, пази си сърцето“. Не еднократният и адекватен за ситуацията гняв е опасен за сърцето, а този хроничен гняв, който е заседнал в нас – той ни кара да се чувстваме жертви и ни прави затворници на собствената ни гледна точка. Други се защитават по обратния начин, насочвайки гнева към себе си. Те вярват, че са виновни, сгрешили, не направили достатъчно и се възприемат като по-малко от другите. Убеждението „не съм достатъчно добър“ ги кара да се раздават, да живеят в услуга на другите, да премълчават собствената истина.

Как да излекуваме сърдечната чакра?

В нашето общество е прието да се вярва, че да се раздаваш, да си мил и любезен, е позитивно, а да гледаш себе си, да слагаш приоритет на своите нужди и да отказваш на другите, е негативно. Това обаче са само две защитни стратегии, две крайности, и двете са еднакво раняващи сърдечната чакра. За да се чувства добре и да е здрава сърдечната чакра, е нужно да се стремим към баланс в даването на състрадание, грижа и любов на другите и на себе си. Това е предизвикателна задача за повечето хора, тъй като са или в едната, или в другата крайност, а е напълно възможно и да се движат между двете крайности – ту да се раздават, ту да са егоистични.

Независимо къде разпознавате себе си, стремете се към „светлата страна на чакрата“ – състрадание, търпение, способност да се радваме на живота, мъдрост (разбиране на смисъла на житейските трудности), мислене от типа „има достатъчно за всички“. Развиването на тези качества и стремежът към тях лекуват и балансират сърдечния енергиен център. Проявления на така наречената тъмна страна на сърдечната чакра са критиката, гневът, самодоволството, нетърпението, сравнението, поддържането на фалшиф имидж, с който се представяме пред другите, омаловажаването на собствените и чуждите усилия и мисленето от типа „няма достатъчно за всички“, „нещо трябва да се промени, за да съм добре“. Лечението включва избягване и надрастване на „тъмните“ проявления. Все пак трябва да отбележа отново, че става дума за хронични такива състояния, а не за проява на гняв или изказване на критика и недоволство в моменти, когато това е на място и е необходимо.

Още практически съвети:

  1. Сърдечната чакра бива ранена в детска възраст, така че много помага да си говорите успокоително и подкрепящо като на малко дете. Представяйте си, че сте едновременно и разбиращ, мъдър, любящ родител и малкото дете, което има нужна от грижа.
  2. Ангажирайте се с актове на грижа към себе си – купувайте си качествена храна, лягайте си по-рано, спрете общуване с негативен човек, отделете време за хоби, вана, четене на книга. В началото изберете едно нещо, но постоянствайте.
  3. Интегрирайте двете полукълба на мозъка – лявото и дясното. Обичайно съвременният човек оперира предимно от своята логична и интелектуална част на мозъка и пренебрегва творческата, интуитивна и емоционална част от себе си. Това обаче означава и, че пренебрегва и женската си енергия. Това е ясно, че има много негативи за жените, но също има и за мъжете. Всеки от нас трябва да притежава здравословно количество от енергията на противоположния пол и да се учи кога и как да я проявява. За жената е полезно да проявява мъжки качества на работа, но не и в дома, с близките си хора. За съвременния мъж е ключово да се научи да познава и признава емоциите си, да е способен на слабост и уязвимост, за да не третира себе си като машина (основна причина за сърдечните заболявания). Сърдечната чарка е посредник между долните, земни и горните, духовни чакри в човека, а също и център, в който се срещат и балансират мъжката и женската енергия. Процесът е двупосочен – с лечение на сърдечната чакра, ние балансираме мъжкото и женското, материалното и духовното в себе си, но и с практики за балансиране, ние лекуваме сърдечната чакра.

Още много за любовта към себе си и другите, практически съвети, техники за интегриране на двете мозъчни полукълба и единство на цялата ни система ум-дух-тяло ще откриете в книгата ми „Чуй жената в теб“ и курса към нея ТУК!

Ваша,
Ирина