10 навика, от които всяка жена заслужава да се откаже

Не се тревожете, няма да ви говоря за цигарите, кафетата, тортите, фейсбук и разговорите по телефона… Не бих посегнала на тези неща, защото, докато правим онези 10, за които сега ще ви разкажа, все пак трябва да ни остане някакво удоволствие от живота. А премахнем ли 10те, стандартно набедените цигари, сладко и социални мрежи, вероятно от само себе си ще ви станат безинтересни… или поне не толкова интересни. А защо използвам думата „заслужава“, вместо „трябва“ в заглавието? Защото нищо в този живот не „трябва“, но разобличим ли тези поведения и премахнем ли ги, то пред нас ще се разгърне животът, който наистина заслужаваме. Трудно е да се повярва колко малко сме свикнали да искаме ние, жените, каква оскъдица на всички житейски нива приемаме за нормална… Но това трябва да се промени от самите нас!

Затова, вижте в кои от десетте лоши навика на жените ще се разпознаете:

1.Да прави всичко сама

Много жени се гордеят, че правят всичко сами в живота – от работата, до дома и грижата за децата. Често се включва грижа за родители или някой друг нуждаещ се. Също така се поемат множество задачи, които би трябвало да свърши някой друг. Тези жени не търсят помощ и не делегират задачи, смятат, че това е под достойнството им. В повечето случаи без да го осъзнават, излъчват надменност и послание, че „знаят и могат най-добре“! Те наистина вярват, че „няма кой да го свърши“. Ако ги попитате директно, дамите от тази група ще кажат, че никой не би им помогнал така или иначе. До известна степен това е вярно, но си има основателна причина да е така – толкова време са се справяли сами, че това е станало статукво за всички заобикалящи ги хора. Другите просто са приели, че те си вършат всичко сами. Енергията им на „мога и знам най-добре“ също слага невидима преграда между тях и другите. Още един феномен е, че супер активните жени привличат в живота си пасивни хора, особено пасивни мъже и деца. Това е енергиен закон, от който не може да се избяга. Когато семейството ти не си мърда пръста за нищо, вече си убедена, че сама трябва да си свършиш всичко. И не на последно място – активната и дейна жена си има собствени виждания кое как трябва да се направи и дори да приеме помощ, често е недоволна от изпълнението. Когато няколко пъти разкритикува този, който е дръзнал да й помогне, човекът вече не иска да си навлича повече проблеми на главата…

Лечението: Занижаване на стандартите за изпълнение, фокус върху наистина важното, без педантично следене на маловажни детайли, делегиране на задължения, благодарност за всеки малък принос на друг човек в ежедневието ни, осъзнаване, че другите също знаят и са прави понякога.

2.Да потиска мечтите и желанията си

Когато работата ти е да окуражаваш хората да си следват мечтите, си свикнала да чуваш какви ли не извинения – децата са малки, мъжът ми не обича такива пътешествия, нямам пари, нямам образование, няма да ме пуснат от работа, другата година… Каквото и да се изказва на глас, истината е друга и тя звучи като едно голямо НЕ ЗАСЛУЖАВАМ! Просто жените не вярват, че заслужават да изпълнят мечтите и желанията си. Не вярват, че заслужават да инвестират в самите себе си време, усилия, пари. Не вярват, че имат право да изискат трошици от времето, парите и усилията на другите. Защото, ако наистина вярвахме, че заслужаваме всичко това, щяхме да намерим начин и то без да ощетим никого. Да, може да поразбутаме удобството на околните, които са свикнали да слагаме техните нужди преди собствените си, но няма наистина да ги ощетим. Дори напротив – една заредена и вдъхновена жена може да даде много по-качествено внимание и грижа на близките си и да бъде много по-полезна на работа. А мисля, че всички знаем по себе си как една депресирана, изнервена и уморена жена може да съсипе настроението и живота на всички в близък радиус.

Тук включвам и усещането на жените, че пречат и се натрапват или затрудняват другите. То може да се разгледа и като отделен лош навик. Много често това е причината да потискаме копнежите си. Дори не ни хрумва, че както обичаме да радваме и да помагаме на другите, дори да ни коства време и усилия, някой може да иска да бъде затруднен и притеснен, за да зарадва нас.

Лечението: Време да помечтая, работа с вярването, че заслужавам хубав живот и вниманието на другите, пускане на контрола, доверие, че другите също могат да се справят с живота, фокус върху качеството на времето заедно, а не върху количеството.

3.Да се обижда, вместо да говори за чувствата си

Повечето жени не говорят направо, но пък много лесно си правят изводи кой какво искал да каже. Проблемът е двоен – склонни сме да приемаме лично, а после отказваме да изговорим това със замесения човек. Хората почти никога не правят нещо, слагайки нас във фокуса на вниманието, тоест нарочно, за да ни причинят болка. Мотивите за действията са съвсем други и произтичат от мирогледа, миналия опит, нуждите и страховете на другия човек. Ако се окажем засегнати от думи или действие на някой друг, то е защото са били докоснати нашите страхове, нужди, минал опит и мироглед, никога не е, защото другият го е искал. Няма как да разберем какво го е движило, освен ако не попитаме и не поговорим. Ако сте искрени, ще си спомните множество случаи, когато сте се обидили, а другият е изненадан и твърди, че „нищо такова не е имал предвид“ или не е предполагал колко ще ви нарани.

Лечение: Прекъсване на собствената версия за събитието в ума, открит разговор с другия, говорене от позицията на моите чувства, а не обвинително към другия, разбиране на човешката психика  и начина на мислене на другите хора

4.Да доизяжда храна, за да не се изхвърля

Изяждате ли храната на децата? А вчерашното ядене, за да не се изхвърля? Е, да ви зарадвам – изхвърляте го в стомаха си, а това е абсолютно неуважение към себе си! Готвите ли си това, което обичате или се съобразявате с това, което предпочита семейството? Повечето жени, които познавам, на обед ядат на крак, каквото докопат, защото бързат да работят или да обгрижват децата, а вечер ядат любимото меню на другите. Дори се подиграват на тези, които дръзват да си седнат с чинията и чашата вино, дори да са сами.

Лечение: Да взема пример от тези, на които се подигравам…

5.Да подрежда и чисти дома, вместо душата и живота си

Жените имат твърди изисквания за ред и чистота. Прекарват много време да чистят, подреждат, перат, гладят, сърдят се на децата, ако се цапат или разхвърлят… В същото време вярват, че нямат време за спорт, почивка, да седнат спокойно да се нахранят. Наистина ли е по-важно да е чисто и подредено, отколкото да се чувстваме добре? Животът ни е съвкупност от моменти, затова как прекарваме времето си е равнозначно на как живеем живота си. Замислете се колко време от деня прекарвате в домакинска работа? А сега кажете – наистина ли това е най-важното в живота? Ако сте отговорили, че я вършите само вечер и през уикенда, защото сте на работа, не се брои. Това ли е най-ценното, което можете да правите през уикенда?

Лечение: Пренареждане на житейските приоритети, фокус върху преживяванията, общуването с другите, забавленията, занижаване на критериите за „достатъчно подредено и чисто“.

6.Да избягва спор и конфликт

Някои жени избягват спора и конфликта на всяка цена, защото смятат, че да се съгласиш и да се примириш е проява на добро възпитание и признак, че си широка душа. Обаче се нарича „страх от конфликт“. Има си предистория, разбира се – ако ви е страх от конфликт, вероятно сте били свидетели на неприятни конфликти в детството си или пък вашият собствен гняв и бунт са били жестоко пресичани. Това е историята на не е една жена. Не всяка война си заслужава разбира се, но понякога е наложително да изкажете и браните мнението си и да предприемете действията си, дори това да не се хареса на някого. Особено, когато браните своите лични граници или пречите на хората да си правят каквото искат с вас, тогава наистина си заслужава. Гневът така или иначе се поражда, ако не го изразим, той се насочва срещу нас самите. После се чудим защо има бум на автоимунни заболявания през този век…

Лечение: Избирайте битките си, но ги водете, когато си заслужават!

7.Да иска минималното в живота

Жените често ми казват нещо от типа: „Не искам да тъна в разкош, искам да имаме спокойно пари, да живеем нормално!“ или „Помолих го да измие чиниите, защото трябваше да изкъпя детето, не съм искала да си вдигна краката и да се лакирам!“ Тогава обичам да ги стряскам с нещо като: „И защо не искаш да тънеш в разкош?“ или „А какво ще стане, ако го помолиш да измие чиниите, за да помързелуваш?“ Жените се стряскат и мислят, че се шегувам. Не се шегувам, а ги предизвиквам да се размислят защо искат минималното от живота. Разбирам, че не се стремят към материалното на всяка цена, но те не разбират колко много спирачки има върху желанията им. И аз не го разбирах, докато не се захванах с вътрешната работа около изобилието… Всъщност, жена, която тъне в разкош, може да направи чудеса – да дари много пари на клиника или училище, да основе школа по изкуства, да плати лечение на деца или тежко болни. Да не говорим, че жената, която тъне в разкош би била достатъчно отпочинала, нахранена с качествена храна, масажирана, хидратирана и какво ли още не, защото може да си го позволи и защото други хора поемат задачите, които би поела самата тя иначе. А такава жена, вече си говорихме, е в пъти по-полезна на околните.

Лечение: Осмели се да искаш, първо тайно, на ум, да мечтаеш смело. После се осмелявай по малко да искаш от хора, които биха могли да дадат, да помогнат. Няма нищо лошо в това да искаш, може да сбъркаш единствено с начина, по който искаш – например изискващо, с чупене, сърдене, очакване, недоволство. Ако искаш и приемаш отказ с усмивка, всичко е позволено!

8.Да се чувства виновна

Жените сме „родени виновни“, както се казва. Изпитваме вина не само за това, което сме направили, на и за това, което не сме направили, и за това, което другите са и не са направили. Вина за това положение имат и нашият перфекционизъм и склонността ни да поемаме отговорност за чужди решения. Казано по друг начин – колкото по-високи изисквания имаш към себе си и живота си, толкова по-лесно е да си недоволна от себе си и да се обвиняваш. Колкото повече са съдбите, за които смяташ, че отговаряш, толкова повече поводи за самообвинения. Сега сумирайте двете и добавете маловажните въпроси, по които се терзаем, добавете и изискванията към себе си, особено в сектор личностно развитие… Ами то не остана време за друго. Вътрешният критик съпътства всяка жена и… руши живота й!

Лечение: Игнориране на обвиняващия глас в главата ни, дефиниране на изискванията ни към себе си, както и до къде се простират отговорностите ни, фокус върху следващите ни действия.

9.Да извинява лошото поведение на другите

Чувала съм множество истории от моите клиентки за това как позволяват, главно на мъжете в живота си, да ги пренебрегват, унижават, обиждат, критикуват, използват. Чувала съм за жени, които работят на три места докато мъжете им залагат, за жени, които с години търпят друга жена в живота на любимия и си мълчат… А наскоро една клиентка ми сподели следното: „Нямам нищо против да ме ругае, но няма да позволя да ме удря!“ Винаги разпалено им обяснявам, че е техен дълг да се разбунтуват, да сложат граници, да кажат НЕ! Не би трябвало да приемаме нищо, освен уважително, подкрепящо и любящо отношение! Жените обаче се тревожат, че ще се покажат като лоши, ако се опълчат, а редовно извиняват чуждото лошо поведение. Говорят като начетени специалисти: „Той е имал трудно детство, контролираща майка!“, „Той няма пари в момента, а и бившата му жена го изнудва…“ Цялото това състрадание и разбиране трябва да е насочено към нас самите, а не към другите. Доброто и състрадателно момиче винаги привлича тиранични и нарцистични натури. Ако тя се свива пред тях и ги оправдава, вреди и на себе си, и на тях. Единственият шанс на тиранина да се промени, е някой да се опълчи на тиранията му.

Лечение: Граници, граници, граници, да казвам НЕ, да имам ясни стандарти какво може и какво не в отношенията с мен!

10.Да чака другите да се сетят какво й е нужно

Чакате ли да ви изненадат, да видят колко сте уморена и претоварена, да предложат помощ? Ако да, вероятно сте разбрали, че колкото повече чакаме, толкова по-разочаровани сме. Понякога не променяме поведението си дори след години натрупана горчилка и неудовлетворени очаквания. А понякога искаме да хванем другите в грешка… Мълчим умишлено и ги чакаме да забравят за нас, нашите нужди и поводи, за да им натрием носа после. Такива сме, по-важно ни е да сме прави, вместо да сме щастливи! Но не си заслужава. Другите няма как да знаят какво искаме, какво чувстваме, за какво мечтаем…, понякога дори самите ние не знаем. Когато сме си в нашата си глава, не разбираме как така не е очевидно за другите какво искаме – не ни ли познават, не искат ли да ни зарадват!? Но за другите не е очевидно, дори не е видно, колкото и да ни обичат. А и забравяме, че самите други имат съвсем различен начин на мислене и фокус върху съвсем други неща в живота.

Лечение: Да изразявам желанията си, да обучавам другите как да се държат с мен и какво ми харесва, да ценя жестовете на другите, дори когато сама съм си ги поискала.

Дори да проявявате и десетте поведения, не се тревожете, всички го правим, това беше начин на живот за мен дълги години. Правим го от любов! Любовта към другите е крайната ни цел, просто не разбираме, че това не е начинът да ги обичаме. Любовта към другите е невъзможна без любов към себе си. Ако темата ви е интересна, не пропускайте безплатния ни уебинар „ Как да спрем да се ядосваме и сърдим на себе си“ на 7ми март, събота, 10ч сутринта. Регистрация ТУК!

Ваша,
Ирина

Ще се радвам да споделите: Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter

Вашите коментари