Когато жената не умее да управлява парите си, попада на стиснат партньор

Почти всеки ден някоя от многото жени в обкръжението ми се оплаква, че има „стиснат мъж“. Винаги се усмихвам широко в отговор на това, защото, както се казва, този филм съм го гледала хиляди пъти. Дълги години аз бях жената, която лепеше на кого ли не етикета „стиснат“, „скръндза“ или „цепи стотинката на две“. Лошият ми късмет в любовта беше обичайният заподозрян, че мъжете в живота ми не искаха да ми купуват подаръци, да ме извеждат по ресторанти и да ме водят по почивки… как все горката аз попадах на тези мъже! Още в първата ми сериозна връзка с тогавашния ми приятел ежедневно спорехме за пари. Бяхме още студенти – дали да излезем за кафе или пица, или на пейка в парка, дали да се приберем до Варна за уикенда или да си седим в София, дали да си купим нещо „по-така“ за вечеря. Първият ми брак беше финансово бойно поле, като обичайните теми се обогатиха и се добавиха играчки и дрехи на детето, хранителни добавки, почивки и какво ли още не. Всеки път аз бях тази, която настояваше за повече, по-често, по-скъпо, а другият отказваше.

После срещнах сегашния си съпруг си отдъхнах – познавах отлично отношението му към парите и знаех, че имаме общи ценности и разбирания. Мислех, че проблемите ми с парите са свършили. Но…, по ирония на съдбата (така се казва, но всъщност е по силата на закона за привличането), с времето животът ни поднасяше нови и нови финансови предизвикателства. Все по-често говорехме за пари и все по-често аз влизах в старата роля на искащата, на която отказват. Благодарение на многото вътрешна работа, която свърших и отстраняването на други мои разрушителни поведенчески модели, все пак имаше две коренно различни неща в ситуацията – вече бях способна да говоря доста по- спокойно по темата, да изслушвам, да се аргументирам и също така бях способна да разбера гледната точка на мъжа си. Това, което преди щеше да бъде обвинение, сега беше разбиране на неговата позиция. Все пак, безсилието, породено от финансовите затруднения и необходимостта да се лишавам, ми причиняваха огромен дискомфорт, на моменти силни негативни емоции, и ме караха да се питам защо тази тема се повтаря в живота ми. По това време знаех чудесно, че нищо в живота не е случайно и никоя тема, пораждаща напрежение във връзката, не е случайна. Хората много бъркат като смятат, че в двойката единият е прав, другият бърка, независимо за какво става въпрос – пари, възпитание на децата, отношение към роднините и т.н. Всъщност двамата партньори си сочат баланса, като често единият е в едната крайност, другият в другата, но и двамата са далеч от златната среда. Ако любимият иска да ограничи разходите и отказва различни наши искания, свързани с пари, значи ние сме вероятно в другата крайност – тази на „широките пръсти“ и липсата на финансова дисциплина. Ето там бях и аз!

Ето и по-подробно какво открих за себе си, може би ще се разпознаете и вие:

  • Аз съм тази, която харчи повече отколкото получава. Често тегля кредити, имам кредитни карти. Важно е само да мога да връщам вноската си, но често след като я върна, отново прибягвам до кредитната карта. Не знам лихвения процент, срока на кредита, нито правя план да го погася. Нехая за другите сметки – ток, вода, данъци, разходи за автомобила – другият се грижи, аз съм „над тези неща“. Мъжът ми, от своя страна, не обича кредити, само ако много се налага, знае лихвените проценти, сроковете и се стреми към пълно погасяване. Грижи се за всички ежемесечни разходи на семейството и ги слага на първо място, преди удоволствията.
  • Аз правя емоционални покупки – купувам предмети, дрехи, книги, услуги, семинари – импулсивно, с оправданието, че „толкова работя, защо да се лишавам“ или „книгите са ми най-голямото удоволствие“. Общо взето съжалявам себе си и го играя „горката аз, не мога да си позволя“, а после се бунтувам и преминавам в „не искам да се съобразявам, аз заслужавам това“. Искам от позицията на малко момиченце – „искам почивка, искам я сега“, „не мога и ден повече да изкарам по този начин“, „искам да изляза точно днес, на точно този ресторант“, „искам точно тези обувки, този семинар, тази ваканция…“. Мъжът ми пък е този, който не обръща внимание на импулсите си и е склонен да търпи и да чака подходящото време и наличие на пари за неща, които не са сред неговите първи приоритети.
  • Аз слагам печеленето на пари на заден план – акцентът отива върху повече върху това да не се натоварвам, дали е приятно заниманието, предпочитам да подаря, да сложа ниска цена, да дам голяма отстъпка, вместо да сложа като приоритет изкараните пари. Тук е много важно това да се разбере правилно – поставянето на акцент върху други неща, не върху печалбата е чудесно нещо, стига да е в баланс. При мен парите отиват на много заден план, изчезват изобщо от приоритетите. Моето излъчване на „парите са маловажни“ привлича в живота ми липса на пари…нали са маловажни! Ако се тръгнали по духовен път и сте по природа даваща и състрадателна натура, сте силно застрашени от тази крайност. По принцип е прието да се смята, че силно материалното и фокусът върху парите е „лошата“ крайност, но монетата има две страни – нехаенето за парите, материалното и печалбата е също толкова лошо. В противовес на моето принцеско отношение, моят мъж рядко си почива и е склонен да работи, колкото и да е тежко и неприятно конкретното занимание, за него е важно да сложи това, което носи пари, сред ангажиментите с приоритет.

Какво направих с цялата тази информация, която разкрих след наблюдение и анализ? Предишното ми аз би казало, че моята позиция е правилната, че това е нормалният начин на живот, а другият е лудият и сгрешилият. Едно малко по-еволюирало, но пак предишно аз, би казало, че другият е прав, а аз съм луда. Много жени правят грешката да мислят, че това е духовната гледна точка – другият е прав, нека да се съобразим. Прав е единствено балансът – аз се приближавам към любимия и той към мен. Приближавайки се, трябва да внимавам да не извървя и неговия път. Ето промените, които направих в своята част от пътя:

Спрях да съжалявам толкова много себе си – научих се да си отказвам сама на себе си покупки, излизания, ходения, научих се да казвам НЕ на някои импулси. Така ограничих и ползването на кредитни карти.

Научих се да чакам повече за някои неща, да правя план и да включвам важното за мъжа ми в плана си. Зрялата жена в мен пое от малкото момиче управлението на парите.

Изтеглих парите по-напред в приоритетите си – почивката, забавлението и приятните работни занимания отстъпиха крачка назад, моите доходоносни ангажименти минаха напред. Започнах и да уважавам доходоносните ангажименти на мъжа ми и да не го врънкам да ги отложи заради друго, което съм намислила.

Знам, че докато четете ви хваща един страх и дори негодувание и те звучат горе-долу така – аз ще направя компромиси, а той, той какво ще направи? Работата върху себе си е нещо съвсем различно от компромисите. Именно затова е важно да оставим партньора да извърви своята част от пътя. Моят мъж го направи – така организира парите и времето си, че вече сме много по-близко до начина на живот, който аз харесвам – с излизания, пътувания и забавления. След като аз регулирах импулсите на малкото момиченце в мен, които ме правеха недоволна, искаща и врънкаща, за мъжа ми остана пространство да чуе и изпълни истинските ми желания или да направи план за тях. Той самият си позволява повече почивка и вслушване в нуждите си. Заслужава си да се отбележи, че в двойката има енергийно пространство за всички качества и навици и ако единият завзема пространството, другият трябва да се свие. Например – ако аз подбирам забавното и приятното, имам множество искания и предпочитания, нехая за пари и раздавам, за него остава да върши неприятното, да се свива в исканията си или да свива моите, да го е грижа прекалено много за пари и да не дава. Дори да става дума за нещо различно от пари, обичайният подход да се сърдим и да се караме, че другият е такъв, просто не върши работа. Върши работа единствено, да се доближим до неговата гледна точка, освобождавайки пространство да се промени и той.

Не мислете, че двамата с мъжа ми щракнахме с пръсти и направихме всичко това или пък, че постигнахме завинаги просветленото равновесие. Съвсем не, но вече сме още една крачка по-близо до хармонията и истинската любов.

Ако си готова да научиш повече за това как вътрешният ни свят определя количеството пари в живота ни, заповядай във фейсбук групата ни, където с моята колежка Галена, до 27ми май ще споделяме много безплатна информация и ресурси. Прегледай също и стартиращият скоро онлайн курс „Аз и парите“ ТУК! В него ще разгледаме духовните и земни закони на парите и ще дадем много практически съвети. Очакваме те!

Ваша,
Ирина

Ще се радвам да споделите: Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Искаш ли да получиш веднага откъс от моята книга "Докато търсех любовта...намерих себе си, а после теб"? Само посочи на какъв имейл адрес да изпратя първите две глави от книгата като файл за четене и като аудио:

Вашите коментари