– А не може ли случайно жена ми да притежава това качество? – пита ме недоумяващо мъжът от двойката, която консултирам. Този път говорим насаме.
– Не може – отговарям аз, а той мълчи замислено.
Мъжете обичат логиката и искат да си обяснят всичко. Разбира се ние, жените на новото време, не сме по-различни и аз не съм по-различна. За да се чувствам спокойна ми е нужно логическо обяснение. Затова първо събирам информацията, подреждам я, сортирам я и когато съм спокойна я предавам на хората, за да се успокоят и те.
– Просто няма случайни неща в този свят, а любовта и връзките са пълна противоположност на случайното, там всичко има дълбок духовен смисъл – продължавам аз плахо, защото консултирам предимно жени и опипвам почвата, когато поднасям тази информация на мъж.
– Не съм религиозен, не вярвам в тези неща! – отсича той и опасенията ми се потвърждават. Жените обичайно ми отговарят с: “Да, това съм го чела.”.
– Това няма нищо общо с религията, става въпрос за наши дълбоки несъзнавани импулси, които определят поведението ни в любовта.
– Така мога да го приема. Чел съм за това, че съдържанието на подсъзнанието ни е причина да ни се случват определени неща. Звучи убедително.
Все пак си отдъхвам, ще можем да продължим по темата, макар и премахвайки думата “духовност” от разговора. Всъщност това е доста криворазбрана дума, аз самата я усещам като доста противоречива.
– Чудесно! Подсъзнанието ни пази скрита информация за качества, умения и чувства, които не искаме да признаем за свои. Те могат да са както положителни, така и отрицателни. Причините, поради които не искаме да признаем тези качества за свои, са най- различни. Всичко тръгва от детството ни, дори от времето, когато сме в корема на майка си, дори от поколенията преди нас и наши минали животи… , но сега няма да се спирам на тази част – усмихвам се в очакване на реакция.
– Да се ограничим до сегашния живот, моля – той все пак приема шегата.
– Та от момента на раждането ни докато станем на възраст да се интересуваме от другия пол, се случват безкрайно много неща. Най-основното е, че ние започваме да събираме информация за себе си и за света. Ако при раждането си сме цели като окръжности – имаме безкраен потенциал да се развием в най-различни неща и да вярваме в най-различни неща, то с всеки ден тази окръжност започва да се разцепва на две части. Отношението на родителите ни към нас, техните думи, интонация, жестове, техните чувства и вярвания за живота, техния модел на поведение – всичко това създава разцеплението.
– Както когато баща ми ми казваше, че той е господарят, а аз трябва да се подчинявам като роб, а когато се разбунтувах ме изгони от къщи.
– Именно! Ти си спомняш точно това, защото е оставило огромен отпечатък върху теб, но то се е случило в тийнейджърска възраст. Представи си колко още неща са се случили от раждането ти, които изобщо не си спомняш, но са оставили също толкова траен отпечатък върху теб.
– Или когато баща ми се прибираше късно, а после ги чувах да се карат с майка и тя да плаче. Мислеха, че спя, но аз слушах всяка вечер.
Усетих как спомените започнаха да прииждат и го заляха негодувание и неприязън. Челюстта му изглеждаше стисната и показваше напиращия гняв.
– И още много събития и чувства, които дори не помниш. Този гняв, който напира в теб в момента също може да е несъзнателен и да се проявява в живота ти към невинни хора и ситуации. Говоря за гнева към баща ти.
– О, отдавна съм простил на баща си. Неговото отношение ме е направило човек, заслужих си да ме изгони – говорът се забърза, погледът се отклони. Това за мен означаваше само едно – казаното не е истина.
– В теб още живее гняв, но именно затова го наричат несъзнателен. Не съзнаваме неговото наличие. Това е голяма и отделна тема. Да се върнем на жена ти и това защо тя притежава тези качества, които те вбесяват, и защо това съвсем не случайно. Но преди да говорим за негативните неща, кажи ми защо се влюби в нея?
– Тя има голямо сърце, толкова е мила и състрадателна – по усмивката му разбирам, че връзката им има здрави устои и това, което ги разделя и дразни един в друг има огромен шанс да бъде излекувано. Става ми тъжно, когато видя двойка, в която чувствата са си отишли. Дистанцията и ледът помежду им са толкова видими за мен, още преди да са станали очевидни за самите тях.
– Кажи ми за твоето голямо сърце – усмихвам се на свой ред аз.
– Не мисля, че имам голямо сърце, аз действам егоистично и не съм много по чувствата.
– Виждаш ли, не вярваш в своето голямо сърце и тази твоя част се проектира върху жена ти. Някой някога те е накарал да вярваш, че действаш егоистично и нямаш голямо сърце… окръжността се е разцепила. Сещаш ли се за други хора, които имат големи сърца?
– Сещам се и то за много такива хора…, но жена ми наистина има голямо сърце, това не е просто проекция.
– Разбира се, че има голямо сърце, както и всички останали, за които се сещаш. Но не е случайно, че си привлякъл в живота си жена с такова качество, нито е случайно, че забелязваш точно това у хората. Голямото сърце и състраданието са липсващи парченца от твоето Аз. В жена си ще откриеш и други липсващи парченца и някои никак няма да ти харесат – говоря за нещата, които те вбесяват и дразнят в нея. Ти спомена за това, че все закъснява и никак не е организирана.
– Точно така и това наистина ме вбесява! Аз винаги съм точен и имам перфектна организация на деня, на ангажиментите си, не проумявам как така тя не може да го постигне!
– Тоест ти смяташ, че твоето е правилното, а нейното е грешното?
– Ами не е ли очевидно?
– Не и за мен – отвръщам спокойно, очаквайки на лицето му да се появи недоумение смесено с раздразнение. Винаги става така, когато подскажа на някого, че притежава “ужасяващите” черти на партньора си без да го съзнава.
– Как така, но това й създава проблеми не само с мен, а и на работа, и с приятелите й…, а как може аз да греша като съм точен и организиран?
– Ти ми кажи, никога ли не страдаш от това? Колко ти коства това да си прекалено точен и организиран? Разбери ме правилно, тук не говорим за жена ти и колко неприятности й причиняват тези нейни качества. Говорим за теб и за това какво ти сочи огледалото. Защо точно твоята жена е закъсняваща и неорганизирана?
– Случайно?
– Връщаме се в началото, няма нищо случайно. Вероятностите са или ти да закъсняваш и да не си организиран по начин, който не е видим за теб и спрямо други неща в живота си, или тази твоя точност и организираност да ти костват прекалено много и да пренебрегваш себе си, свои нужди и чувства, за да бъдеш верен на точността си. Тоест или по някакъв начин си същият, или си в другата крайност. Това ни сочат любимите хора в живота ни.
Той въздъхва и мълчи. Знам, че няма да каже, че е съгласен, но семенцето е посято и той ще мисли върху това и след срещата ни. Използвам колебанието му, за да добавя нещо важно:
– Жена ти представлява точно отцепената и забравена част от теб – другата част на окръжността. И хубавото и лошото в нея ти сочат все парченца от твоето Аз. Тя е другата ти половинка. Но тъй като в идеалистичните ни представи за любовта половинката ни не притежава негативното, затова все търсим нещо по-добро, нещо повече във връзките си. Никога няма да го намерим докато обвиняваме другия и отказваме да погледнем в себе си. От нас зависи колко лош и дразнещ е човекът до нас. Ако сме си прибрали и припознали “лошите” парченца, няма да се налага те да изкачат от другия.
Статията е вдъхновена от реален разговор с мой реален клиент, но проблематиката е променена и по-скоро е колективно отражение на моите сесии с клиенти по темата за проекциите и сянката ни в партньорството.
Трудни и предизвикателни ли са и за теб отношенията? А искаш ли най-после да се радваш на любов и хармония с любимия човек? Ако се абонираш за имейл бюлетина ми, ще получиш веднага на имейла си безплатен видео курс за любовта и връзките. Полетата за въвеждане на имейла се намират под статията, под иконките за социалните мрежи.
Ваша,
Ирина