Как да останем позитивни, когато имаме здравословен проблем? Как да сме във високите вибрации на здравето, без да отричаме реалността? Как, въпреки болката, симптомите и решенията за избор на лечение, които чакат да бъдат взети, да започнем да създаваме реалност на здраве?
Търся пътя към здравето от тийнейджърските си години – основните ми грижи тогава бяха свързани с паник атаки, депресивни състояния, вегетативни оплаквания от най-разнообразен характер (заради които обикалях по какви ли не лекари), а после се добавиха и разни хормонални проблеми. По-късно съм търсила пътя към здравето и при боледувания и симптоми на децата, и други близки от семейството. Винаги съм била склонна да анализирам, да преувеличавам, да сменям лекари и лечение, както и да се оплаквам почти постоянно. Когато започнах да изучавам принципите на енергийната и холистичната медицина, закона на привличането и материализирането, нещата за мен станаха още по-объркващи. Или не можех да приложа новите неща, в които силно вярвах на съзнателно ниво, или не получавах желания резултат. В един момент си дадох сметка, че просто съм се опитвала да отрека и потисна страховете и недоверието си, вместо да ги видя, призная и да тогава да надградя.
В тази статия ще ви споделя (под форма на съвети и препоръки към вас) какви опорни точки по пътя към здравето съм изградила през годините и следвам за себе си и семейството си. Така се придвижвам към доброто здраве, без да отричам нито реалното положение на нещата, нито собствените си страхове и тревоги.
Опознайте своя стил на реагиране на събитията от живота. Ние, хората, реагираме на преживяванията си по три основни начина – през мислите, през емоциите, и през тялото. При всеки от нас един от тези три начина доминира. Аз, например, реагирам през тялото. Това беше и причината постоянно да се оплаквам – боли ме тук и там, схванато ми е, сърби ме, отпаднало ми е… и още какво ли не. Ако сте като мен, може да ви боли глава след тежък разговор, да ви се гади от притеснение, да сте като пребити след преживян стрес (дори да не е нещо много значимо). Възможно е това да си останат единични дразнещи симптоми, но ако имате много стрес и токсични отношения в живота си или сте склонни да се преуморявате и да търпите, състоянието ви ще се влоши и може да се превърне в реално физическо заболяване. Огромна част от физическите болести започват именно така, а после се задълбочават (моето мнение е, че всички болести са такива, но това е огромна тема и ще я пропусна тук). Дори да не сте соматичен реактор, а когнитивен или емоционален – преживявате съответно през мислите или емоциите си – първата стъпка е именно разбирането и опознаването на себе си.
Втората стъпка е състраданието към себе си и приемането на състоянието. Каквото и да усещах като оплаквания, спрях да го осъждам с типичните за мен мисли в стил “ох, все нещо ме боли, писна ми…., не мога да се търпя…”. Започнах да се питам “какво се случи и за какво си мислих преди да усетя това неразположение?”. Например, забелязах, че след тежки разговори с голямата ми дъщеря, когато беше в пика на тийн годините, се събуждам схваната и няколко дни имам силни болки, от които буквално ми се плачеше – точно както ми се плачеше от невъзможността да се разберем с дъщеря ми и ме болеше силно в емоционален план. Каквото и да става с тялото, има си причина и то си я знае.
Ако не реагирате така бързо с тялото си, но имате заболяване, можете да си зададете въпроса “какво се случи в живота ми няколко месеца, година-две, преди да се появи болестта?” Ако сте от хората, които много търпят неразположения, рядко се оплакват и не обръщат особено внимание на тялото си като цяло, вероятно е да сте пропуснали началото и развитието на болестта, затова препоръчвам да прегледате живота си месеци или няколко години назад.
Спиране на безкрайните анализи за болестта или симптома – стъпка три. Открих, че както имам в себе си персонажа “болнавата и оплакващата се”, така имам и персонажа “всезнаещата медичка” – една част от мен, която си мисли, че отлично разбира какво се случва в тялото и вихри възможни отговори и решения. Особено след като открих книгите с тълкуване на симптомите на Лиз Бурбо и Луиз Хей, елате да видите какви анализи се започнаха… Това е напълно излишно и вредно. Болестта действително има послание, но то идва през емоциите (по-долу ще кажа повече), а не през мисловните анализи. Има и още една трудност – симптомът и болестта се появяват именно, защото на съзнателно ниво не сме способни да прозрем нещо. Тоест, мисленето обичайно ни отдалечава от истината. Рефлексията може да бъде полезна обаче, ако я правим в присъствието на консултант или човек на когото се доверяваме – неговата задача е да помага да не изпаднем в собствените си мисловни заблуди.
Моят персонаж “всезнаещата медичка” си мислеше, че знае много, включително и за чисто физическата част, просто, защото чета много и поназнайвам разни неща. Истината обаче е, че знанията ми са много далеч от тези на експертите – лекари, нутриционисти, билкари и все хора, които доста са учили именно за физическото тяло, процесите в него и влиянието на различните лекарства и добавки. Така напълно спрях анализите и догадките за болестта и ги обърнах в посока търсене на специалист!
Както трябва да спрем анализите, така трябва да спрем и дискусиите с другите – с близки, приятели или други хора, които нищо не разбират или поназнайват по нещо, но не са експерти. По тази точка съм мнооого виновна J Говорила съм с дни и месеци за симптоми, прегледи, какво съм прочела в интернет, какво са ми казали този и онзи лекар, познат, приятел… При това разказвах един и същи истории на различни хора от обкръжението си… Правила съм го не веднъж и за децата си.. Забелязах и, че не съм само аз – ние, майките, имаме един много лош навик – като се съберем да обсъждаме боледуванията, алергиите, прегледите и други проблеми на децата си. Така обаче си правим много лоша услуга, защото завихряме вибрацията на болестта, подхранваме я енергийно и тя расте. Това, разбира се, още усилва и тревожността ни. Ако искаме децата ни да са здрави, би трябвало да спрем да обсъждаме симптомите им, освен когато ги водим на преглед, разбира се. Освен на лекаря, тази информация е добре да се споделя само по още един повод – ако трябва да се съобрази диета, физическо натоварване или друг фактор. В този случай е ясно, че ще обясните и ще дадете инструкции, било то за себе си или за детето.
Не споменавайте диагнозата си, освен пред лекаря! Да, правилно прочетохте, забравете за нея, извън прегледите. Диагнозите за мощни енергийни егрегори – това е нещо като торнадо, което се завихря още повече, когато мислите и говорите по темата. А най-лошият вариант е да казвате „Аз съм…“ и да добавяте диагнозата. Това е отъждествяване на вашата личност с болестта и пречи много на лечението ви. По-мек вариант е да кажете „имам….“, а най-добре е да опишете състоянието си като временно. Ето и пример – напълно елиминирайте фрази като „Аз съм диабетичка“, предпочитайте „Имам диабет“, а още по-добре „напоследък имам нарушения в нивата на кръвната захар“. И пак казвам – ако не е крайно необходимо, изобщо не го казвайте. Откажете почерпката или просто кажете, че не консумирате сладко.
Не игнорирайте негативните си емоции. По-горе споменах, че посланието на болестта идва през емоциите – какво означава това? Обичайно начина, по който ви кара да се чувствате болестта, е именно начинът, по който обичайно се чувствате в живота си и е ваша основна програма. Именно тази програма става причина да се разболеем. Болестта я кара да изплува и да стане видима. Ако болестта ви кара да се чувствате необичани, самотни – това е начинът, по който обичайно се чувствате (възможно е и да не го осъзнавате напълно, програмите ни често са несъзнавани) и представлява негативно убеждение за себе си, което трябва да излекувате. Ако ви изниква, че сега, с болестта, сте в тежест на другите – трябва да работите по това да приемете и обикнете безусловно себе си. Ако се чувствате безполезни, понеже не можете да работите – запитайте се дали вярвате, че имате стойност като човешко същество и без да сте полезни, дали заслужавате грижа и внимание. Ако усещането е на гняв и чувство, че дори Бог ви е нарочил, значи трябва да се работи с доверието и отпускането. Болестта извежда на повърхността емоции, спомени, негативни вярвания за себе си, света и другите – това е нейното послание. Това е емоционалният багаж, който трябва да оставите, но това няма как да стане без да разгледате съдържанието на този багаж. Вижте и признайте страховете, слабостите, травмите си, без осъждане. Това вече са неща, които можете да обсъждате с близки и приятели, но само ако те ви слушат с емпатия и разбиране. Ако ви е трудно да се справите сами или с приятели, потърсете консултант. Лечението на психо-емоционалната част е голяма крачка към възстановяването на физическото здраве.
Съобразете се с ограниченията си. Забелязали ли сте колко лоша слава има конвенционалното лечение в средите по личностно и духовно развитие? Според мен това е погрешно. Конвенционалната медицина има едно много сериозно предимство – действа бързо и понякога да се обърнете към методите й е най-мъдрото решение. Да, съгласна съм, че би трябвало да мислим, питаме и преценяваме внимателно лечението и неговите странични ефекти. Също така съм съгласна, че да „разкарате“ проблема и симптомите, а после да си живеете както до сега, без грам умисъл за начина си на живот и мислене, е ужасна идея. Но комбинацията от методи и мъдрото използване на лекарства и интервенции е за препоръчване. Има и още един момент, когато конвенционалната медицина ще ви свърши чудесна работа – ако вие към момента се страхувате да откажете предложенията на лекарите. Да, чели сте, вярвате, знаете, че тялото е мъдро и може да се лекува, но една част от вас е толкова уплашена, че предпочита да избере добре познатите и утъпкани пътеки на стандартното лечение. Не се осъждайте за това! Точно обратното – уважавайте ограниченията и страховете си, вижте ги, признайте ги. Приемайки лекарствата, благодарете им на ум за това, че ще помогнат и помолете тялото си да извлече най-доброто от тях. За да сте по-спокойни и да се доверите на лечението си, най-важно е да си изберете правилно лекар. Вижте следващата точка.
Как обичайно търсим специалист? Искаме да е известен, с титли, опит, най-добре в София…. Но често се случва да чакаме с месеци, после да минем за 15-тина минути, да излезем още по-уплашени и с усещане, че сме поредната „работа“ и „случай“ в натоварения график на лекаря. После пък нямаме връзка с лекаря, от регистратура ни казват хладно да потърсим джипито, ако имаме оплаквания. Ако пък се налага да пътуваме до друг град, където сме сами и още по-уплашени, положението става още по-стресиращо. Ще ви дам едно много смело предложение – избирайте лекарите си по съвсем друг начин! Аз винаги търся надежден, мил, емпатичен, отзивчив лекар. На първо място е доверието – мога ли да се доверя. Важно ми е и този човек да има време за мен, да ме изслушва и да мога да се свържа при въпроси. За мен лично такъв лекар е за предпочитане, дори да е по-млад, без титли и да е в по-малък град. Доверието, интересът към вас и грижата ще ви успокоят и ще помогнат да сте по-често във високите вибрации.
За да открием лекаря си, се налага да направим малко място на интуицията си и да се доверим на процеса. Ще ви дам една квантова техника – напишете на листче качествата на лекаря, които са важни за вас. На гърба на листчето напишете как ще се чувствате, когато го откриете – например – спокойна, облекчена, подкрепена… Всеки ден отделяйте поне по 5 минути за медитация. Прочетете листчето, задръжте го в ръка, затворете очи и не се фиксирайте върху мислите си, оставете ги да идват и да си отиват. Ако ви е по-лесно, може да следите дишането си. Идеята е да изпразните главата си от обичайните мисли и да отворите пространство за интуитивно напътствие.
По-малкото е повече. Със сигурност се натъквате на доброжелателни близки, които ви засипват с предложения как да се лекувате, какво да пиете, как да се храните… Предложенията се простират от билки, езотерични похвати и врачки до хранителни добавки, книги и професори. Може би и вие имате склонност да четете безброй неща из нета. Но ще ви кажа едно – не можете да приложите всичко, ще трябва да изберете. А има и още нещо – ако сибирските билки са помогнали на ваш близък, не значи, че са най-доброто и за вас. Да правите комбинация от безброй видове лечение ще увеличи нивата ви на стрес и ще ви подлуди. Изберете едно-две неща, прилагайте ги с постоянство и вярвайте. Позволете си да усещате какво ви притегля и ви звучи интересно. Аз например предпочитам енергийните методи на лечение, както и телесните практики – те ме притеглят и ми помагат. Билките и многото добавки ми идват силни и ме разбутват. Гладолечението също не е за мен, защото гладът много ме стресира. Познавам обаче хора, които са постигнали чудеса с гладолечение и житен режим – те са били силно привлечени и получили не едно послание да го започнат.
Последна стъпка – ежедневен избор на позитивна емоция. Както казах и в точка 6 – не трябва да игнорираме негативните си емоции, а да ги наблюдаваме и да разчитаме посланията им. Но…, трябва внимателно да следим за момента, когато негативната емоция е готова да бъде пусната, а не раздухвана и подхранвана. Забелязали сме страха си, гнева си, поплакали сме си, сега е време да се завърнем към позитивизма и вярата. Нужно е да кажа, че това може да се случва по много пъти през деня, това не е еднократно явление. За да бъдем във високите вибрации, трябва да се завръщаме към тях отново и отново. Ако през голяма част от времето си сме, например, тревожни за здравето си, ще започнем и да привличаме хора, лекари, обстоятелства, които да усилват още повече страховете ни. На мен ми се е случвало не веднъж – да се уплаша от симптом, да чета тревожно, да мисля трескаво как по-бързо да си уредя час за преглед, за да не стоя в страха и накрая да попадна на лекар, който е груб и ми представя нещата в доста неприятна светлина. Когато съм била спокойна, търпелива и оптимистична, съм попадала на лекари, които са подсилвали оптимизма ми и са давали решение, което ми допада. Джо Диспенца го е казал много добре – в живота ни не може да дойде човек или събитие, което не съответства на излъчването ни, съзнанието ни просто го пропуска като нерелевантно.
Как да се завръщате във високите вибрации – ползвайте всичко, което ви допада. Може да бъде визуализация, ТЕС, танц, хоби, молитва, разговор със забавна приятелка, уреждане на предстоящо хубаво събитие или само мисълта за него. Последното е един от моите най-силни ресурси. Представям си ярко какво ще правя, когато боледуването приключи. Практикувам го и с децата, когато са с температура, кашлици, хреми, аз им рисувам бъдещи уикенди, почивки, игри с деца, забавления, всичко, което обичат. Така умът започва да счита текущата трудност за вече преодоляна и се насочва към мечтите.
Както разбрахте, да стоим във високите вибрации на здравето, означава предимно да спрем да подхранваме негативизма и страха си. Това не е изкуствен позитивизъм, а отказ да напускаме центъра си, вътрешната си мъдрост, вярата в своето уникално пътешествие. И също така е ежеминутна работа – но ако не здравето, на какво друго си заслужава да посветим толкова усилия? Не е достатъчно сутрин да направим една медитация, в която си представяме как ни облива светлина, а цял ден да циклим в своя стар емоционален боклук. Високите вибрации „дебнат“ от всички посоки – от отношенията ни с близките, от удовлетвореността ни на работа, от връзката ни с децата, от вярата в себе си и в една висша сила. Нека го кажа и по друг начин – ако сложите край на токсични отношения или хармонизирате отношенията с близък човек, ако откажете досадно задължение и го замените с творчески проект, ако проведете най-после онзи разговор за повишение на заплатата ви и защитите себе си и качествата си.. – е, всичко това отново е работа в полза на физическото здраве. Така че, поводи за високи вибрации много, само трябва да наместим мисленето си и да освободим малко място за тях в живота си.
Вярвам, че всичко описано ще ви е много полезно, но само ако го приложите 🙂 Още по темата, както и ценни лечебни визуализации, ще откриете в комплекта е-книга и курс „Чуй жената в теб“ и „Дневникът на чародейката от 21ви век“ – също само в електронен формат. Желая ви успех по пътя към здравето!
Ваша,
Ирина