Огромен брой жени страдат от миома на матката – посочват се проценти между 30-50% от жените над 40 годишна възраст. Миомата (може да срещнете и “фибром”) представлява доброкачествено образувание на матката, което се влияе от хормоналните нива, затова е обичайно миомите да растат в годините преди менопауза и да се свиват, когато нивата на естрогена спаднат и жената навлезе в менопауза. Миомите не винаги причиняват симптоми и могат да останат незабелязани. Ако създават проблеми на жената – силни кръвотечения, притискане на пикочния мехур, конвенционалната медицина препоръчва оперативно лечение.
Холистичната медицина и подходът ум-дух-тяло обаче имат да кажат още много за миомите! Те са материализирани вътрешни конфликти на жената по отношение на творческите й способности, взаимоотношенията, ролята й на майка и увереността й като жена. Когато тези конфликти бъдат разрешени и тя въведе промени в живота си, миомите могат бързо да се свият или поне да спрат да й създават проблеми. Но преди да споделя повече за това, нека кажа няколко думи за метафизиката на матката.
Матката е свързана с най-съкровената същност на жената, с нейните най-тъмни и дълбоки чувства. Проблемите с нея са тясно свързани с нашия вътрешен свят, с ролята ни като жени, майки, дъщери. Състоянието и здравето на матката са пряко зависими от това доколко жената цени себе си и се счита за достойна за любов и приемане от другите, доколко изявява себе си и своята уникалност. Когато не вярваме в себе си или сме твърде самокритични, матката е застрашена. Ако се чувстваме недостойни за обич или недостойни да създадем живот, провалени като жени, като майки или дъщери, матката страда и се възпалява. Често всичко изброено е свързано липса на грижа за себе си и насочена енергия към другите – тревожим се за проблемите им, угаждаме им, правим първо за тях и последно за себе си, даваме прекомерно много във взаимоотношенията. В същото време тази неувереност ни прави зависими от другите – ние копнеем постоянно за тяхното одобрение. Ако не го получаваме системно, се чувстваме непълноценни.
Жената с боледуваща матка е склонна да се придържа към стари обиди, отхвърляне, болка, причинена й дори в далечното минало. Тя може да е била, и все още да е, емоционално, вербално или физически насилвана. Ако не може да позволи на раната да зарасне, ако продължава да я подхранва с размисли и разговори или пък все още стои в токсични отношения, душевната рана се материализира – в болка и маточно образувание.
Матката бива засегната и от вътрешни конфликти и вина по отношение на темите на майчинството – проблеми със собствената ни майка (и свързаните с нея сфери – принадлежност, стабилност, сигурност), невъзможност да заченем и да станем майки, непреработени чувства от минали аборти, вина по отношение на това какви майки сме на децата си. Матката разбира се е свързана и с раждането – но раждането не само на деца, а и на мечти, проявления и аспекти на себе си.
Именно това е и една от главните причини за поява на миоми – те представляват нашите непроявени мечти, страни от нашия Аз, които не са видели бял свят. Страхът от промяна и обновление, от нови аспекти на съществото ни, желанието всичко да си е по старому и блокирането на творческите ни сили – всички те подхранват миомите. Миомите са нашето задушено творчество в всеки смисъл на думата. Тъй като множество жени имат миоми в днешно време, Каролайн Мис (автор, международен авторитет в областта на енергийната медицина) смята, че те са израз на колективно блокираната творческа енергия в културата ни.
Преди да се превърне в миома, това е енергийна преграда на пътя на нашата съзидателна енергия. Тя препречва емоциите, които нормално текат като река. Например, ако сме във връзка, отношения или работа, които сме надраснали, но не можем да напуснем поради зависимост, страхове, ограничения, енергийният поток стига до задънена улица и фибромът се появява. Неговото послание е, че трябва да преоткрием собствената си сила, да спрем да се възприемаме като жертви или безпомощни, без другите.
Д-р Кристиан Нортръп – гинеколог, автор, една от пионерите в подхода ум-дух-тяло, споменава, че освен задушеното творчество, сред причините за поява на миоми, могат да се наредят също мисленето от типа „да, но…“, душевната болка, причинена от агресивни партньори, както и зависимостта от другите.
Конфликтите около плодовитостта се възприемат като първопричина за миомите от много автори (Луиз Хей, Лиз Бурбо, д-р Нортръп). Според Лиз Бурбо всяко новообразувание, явяващо се ненужно за организма, е свързано с продължително преживявана мъка. Тя нарича миомите „психологическо бебе“. Фибромите символизират желанието на жената да има дете (когато това е невъзможно или не се случва дълго време), вината около минали аборти, мъката около спонтанни аборти. Тук се числят и вътрешни конфликти около желанието да имаме или да нямаме деца – много съвременни жени не искат да имат деца, но се чувстват длъжни да влязат в тази общоприета за жената роля. Възможно е и да не сме сигурни дали искаме деца и вътрешните гласове да ни теглят в различни посоки.
Авторката Деби Шапиро пък говори за миомите като за закостеняване на дълго трупани ментални модели. Тези модели създават чувства на срам и вина, както и вътрешни конфликти, свързани не само с майчинството и раждането, но и със собственото ни детство. Един примерен конфликт, е този около грижовността – дали се раздаваме за другите, докато всъщност страдаме от вътрешен недоимък и копнеем за любов. Деби Шапиро също отбелязва, че миомите се развиват, ако блокираме личностната си промяна, но подчертава, че новите аспекти на Аза се раждат по-лесно, ако жената първо се приеме и обикне каквато е.
Тъй като раждането (буквално и метафорично) се предшества от период на съзряване на плода, фибромите могат да сигнализират, че не позволяваме да идеите си да узреят и бързаме твърде много.
И не на последно място, женската природа е тясно свързана със способността да се отдадем – матката е здрава, когато жената се отдава на духовните си измерения, а егото й отстъпва пред по-висши за душата й интереси.
Една много семпла визуализация в помощ на лечението е да си представяте как светлинен вихър изсмуква от матката всички материализирани болки, обиди, чувство на изоставяне, отхвърляне, непълноценност, неувереност, срам, вина, чувство на провал, а после да визуализирате оранжева светлина, която ви изпълва с вяра в себе си, себеуважение, разбиране и прошка към тези, които са ви наранили, чувство, че сте достойни за обич.
За повече информация по темата, прочетете статията „Дълбоки емоционални причини за женските болести“ ТУК и се абонирайте за имейл бюлетина ми, за да получите линк за уебинара „Метафизика на матката и женското здраве“ ТУК!
Ваша,
Ирина