Задавате ли си този въпрос? А кипите ли от негодувание докато си го задавате? За над 90% от семейните жени, отговорът е ДА! И аз бях в тази голяма група беснеещи дами и използвах един от следните похвати – пуфтях и блъсках чиниите, мълчах и чаках „той да се сети“, наказателно не приготвях храна и оставях разхвърляно, вдигах скандали, които започваха от помощта вкъщи и завършваха с обобщения и препратки към събития, нямащи нищо общо с домакинската работа, плачех от самосъжаление… Познахте ли ги? Това са любимите начини на нас, жените, да „съобщим“, че ни е нужна помощ. Животът ми се трансформира, когато замених всичко изброено с простичкото „Моля, помогни ми!“. Любопитно е как жените твърдят, че дори да поискат помощ, никой няма да им я даде, а когато попитам мъжете им дали биха помогнали, те винаги отговарят: „Разбира се, ако тя помоли!“. Тогава къде е проблемът? В общия случай за жената е трудно да помоли, защото така „помощта не е ценна“ или смята, че е „очевидно, че има нужда от помощ, защо трябва да я иска…“ – цитирам най-честите реплики на дамите. Негодуванието, което се трупа обаче е толкова голямо, че от устата им никога не излиза точно МОЛБА за помощ. Когато проговорят, казаното звучи като обвинение, сърдене, лепене на етикет „не ставаш за нищо“ и все неща, които карат мъжа да издигне защитна стена и съвсем да откаже да съдейства.
Наскоро слушах интервю с невероятния специалист по партньорски взаимоотношения д-р Джон Грей и той обясни много интересно – чрез движението на хормоните, защо жените се нагърбват с всичко и защо мъжете не се сещат сами да помогнат, и как дамите да излязат от този омагьосан кръг на очакване-негодувание-разочарование. На жените е необходим хормонът окситоцин, за да се справят със стреса и да се почувстват по-добре. Затова, след изтощителен работен ден, жената интуитивно търси окситоциново преживяване. Такова преживяване е грижата за другите – когато се грижим за някого и правим нещо за друг човек, мозъкът ни дава команда да се освободи окситоцин. Този хормон се освобождава и по време на секс при жените. Въпросът е, че тялото трябва да си създаде отново окситоцин, след като той бъде изразходван. Ето тук идва ред жената да получи грижа и помощ или да направи нещо за себе си. Дейности, които спомагат тялото да изгради отново окситоцин са например: да си направим прическа, да си купим нова дреха, да побъбрим с приятелка, да бъдем изслушани от някого, да отидем на масаж, да почетем хубава книга, някой да направи нещо за нас, да получим нещо. Ако сме създали окситоцин, само тогава можем да го освободим отново, грижейки се за някого.
Какво става с мъжа? Той няма нужда от окситоцин, той има нужда от тестостерон, за да освободи стреса от работния ден. Тестостероново преживяване е именно качването на краката през телевизора, гледане на спорт, бира с приятели, оставане насаме да обмисли следващи ходове. Мъжът си почива и се зарежда с нов тестостерон. Той не се впуска да помага на любимата, защото не усеща прилив на релаксиращ хормон от това действие, както се случва с жената. От друга страна, мъжът действа на принципа действие-награда, което значи, че ако той си е седнал и си почива и жената му сервира, той го приема за награда. Изводът е, че прави правилно нещата, щом получава вечеря и грижа. Тъй като на мъжа никога не би му хрумнало да се прибере и, ако е изтощен, да продължава да прави нещо, той смята, че и при жената е така. За него фактът, че я вижда да продължава да се труди и да прави нещо за него, означава, че тя НЕ е уморена и също е сигнал, че одобрява действията му. Не се учудвайте как се изненадват мъжете, когато изведнъж ги нападнем за бездействието им!
Ако жената каже: „Много съм уморена, не мога да се справя, имам нужда от помощ!“, чак тогава мъжът разбира как стоят нещата. В идеалния за двамата случай, е добре мъжът първи да презареди след работа за известно време, а жената да се впусне веднага в грижа за дома и децата. Първо, така жената ще изпита релаксиращия ефект на окситоцина, второ – за нея е по-лесно да превключи между работа и семейство. Въпросът е след това да дойде ред и на нежната половинка да получи помощ, да си почине и да изгради нов окситоцин.
Много жени се раздават ежедневно, без да имат шанса да се заредят отново с енергия и сили. Това не е полезно за никого, дори за тези, които получават от тях. Раздаващата се жена е празна и недоволна – дори да не го показва, огорчението е в нея. Мъжът може да бъде отчужден от нея заради скандалите им, обвиненията й или просто да загуби желание да бъдат заедно поради липсата на живец, липсата на сексуална енергия и излъчването на примирение и огорчение в любимата му. В дългосрочен план тези липси могат да доведат жената и до тежко заболяване. Колкото до жените, които действително имат партньори, които не биха помогнали и чакат наготово, мога да ги уверя, че такъв мъж присъства в живота ни единствено ако сме приели ролята на жертва, слугиня и имаме крайно ниска себеоценка. Макар и с много вътрешна работа, това може да бъде излекувано. В най-честия случай поведението на жената е навик, а бездействието на мъжа също е навик. Жената е напълно способна с ежедневни МОЛБИ и практика на моленето и искането на помощ да промени нещата!
Ако тази статия ви беше полезна и интересна, прегледайте книгата ми “Рецепти за щастлива любов” с дневник към нея ТУК! На същия линк ще откриете и отзиви от читателки, на които книгата е помогнала.
Ваша,
Ирина