Безсилието – как да се справим

Безсилието вероятно е едно от най-неприятните чувства, които съществуват! То не само създава дискомфорт, но дългосрочно е и опасно – доказано е, че хората, които често изпитват безсилие по отношение на важните неща в живота си, боледуват повече и по-трудно се възстановяват. Д-р Джоан Борисенко, един от пионерите на холистичната медицина, казва, че пациентите, които смятат, че имат поне някакъв контрол над живота и здравето си, оздравяват много по-бързо и боледуват по-леко от пациентите, които се възприемат като безсилни.

Хубавата новина е, че безсилието почти винаги е фалшиво чувство – тоест, имаме много повече сила и контрол над ситуацията, отколкото осъзнаваме. Усещате ли безсилие, значи е активирана емоционална травма от детството и сте започнали да виждате живота през очите на 5-годишно дете. Децата често са безсилни – те трябва да се примиряват с отношението на родителите си, обстоятелствата, обкръжението, дори да са кошмарни. Те наистина нямат избор! Но, ако като възрастни се чувстваме безсилни, това е просто заучена реакция на нервната ни система. Човекът е така устроен, че всичките му реакции са заучени и се повтарят през целия му живот. Това служи на оцеляването – пести енергия, пести време (докато разсъждаваме как да реагираме, може хищникът да ни изяде или огънят да ни изгори!). Заучените реакции също ни предпазват от неприятни сценарии, които вече са се случили – предусетим ли „опасността“, ние вече сме нащрек и реагираме.

Но има още една хубава новина – всичко заучено, може да бъде ОТ-учено, ако вече не ни служи. Как да си помогнем и да се справим с чувството на безсилие?

Първо нека се запитаме: На какво от миналото ми напомня тази ситуация? Както споменах по-горе, чувството на безсилие, винаги отвежда към детска травма. Може и да не си спомним какво точно се е случило в миналото, но със сигурност ще си спомним, че и преди сме се чувствали точно така, вероятно в много сходна ситуация. Тоест, някой или нещо е натиснал бутон, сипал е сол в стара рана! Ако проследим мислено своята история – миналите подобни ситуации, вероятно ще видим съвсем ясно как пречупваме външната ситуация през кривата призма на собствения си негативен опит. Именно това пречупване ни кара да усещаме безсилие.

На второ място, нека отговорим честно, поне пред себе си: Наистина ли нямам избор? Да кажем, че детето ми прави беля след беля и се чувствам безсилна и отчаяна. Не мога да го усмиря, то не ме чува, не ме слуша. Какъв избор имам? Най-различни неща – от това да го оставя да си прави каквото си иска, като просто се уверя, че няма да се удари и да падне, до това наистина да втвърдя тона, да го накажа… Тук вече като съпротива ще се появят нашите ценности и убеждения – „Ще изпоцапа всичко, не може така!“, „Ако го оставя сега, ще мисли, че всичко е позволено!“, „Ако го накажа, ще го травмирам!“, „Аз не умея да съм строга с децата…“ Мислим, че това е абсолютната истина, но това са просто нашите възгледи за живота, базирани на минал опит. Всъщност имаме избор – можем да поставим под въпрос и дори да оспорим всичките си вярвания – например: „Кой казва, че трябва постоянно да е чисто? Това дори е невъзможно, когато имаш деца!“, „Всъщност защо забранявам това, детето просто се забавлява по свой начин, защото аз съм заета.“, „Винаги съм мила с детето, но понякога са нужни категорични граници и твърд тон, сега случаят е такъв!“

Усещането за сила идва от това да си припомним, че всичко, което правим е избор. Избирам да не повишавам тон на детето и да търпя поведението му. Избирам да го оставя да си играе и да цапа. Избирам да правя всичко възможно да е чисто през цялото време! Независимо от причината да правите един или друг избор, това не променя факта, че избор има! Дори, когато някой ни принуждава да направим нещо, ние избираме да се подчиним, вместо да се разбунтуваме.

Следващата стъпка е да разгледаме съпротивата си – защо сме толкова привързани към резултата? Защо ситуацията изисква толкова усилие? Безсилието често е свързано с много контрол –чувстваме се безсилни, защото контролираме как да се развие ситуацията и сме силно привързани към конкретен резултат. Причината може да се корени в нашия перфекционизъм, идеализъм, в нашите очаквания към себе си, към другите, към живота по принцип. Също е възможно да сме много инати и да не отстъпваме от гледната си точка – колкото повече държим на мнението и принципите си, толкова по-малко гъвкави сме, толкова по-безсилни се чувстваме. Както казва Мариан Уилиамсън, смяната на гледната точка е истинско чудо!

Последната ни стъпка е да се откажем от неща, които не можем да контролираме и да насочим фокуса си към вътрешния си свят, където всичко зависи от нас. Със сигурност нямаме контрол над другите хора – колкото повече искаме да контролираме какво правят, какво казват, как се държат, толкова по-безсилни се чувстваме! Не можем да контролираме и външните събития и ситуации. Що се отнася до вътрешния ни свят обаче, всичко е в наши ръце! Ние сме напълно способни да контролираме мислите, реакциите, дори и чувствата си.

Ето и няколко съвета за справяне с безсилието от Енодия Джудит – терапевт и специалист по чакрите:

  • Избягвайте хора и ситуации, които ви обезсилват – например хора, които ви критикуват.
  • Грижете се за себе си – осигурявайте си това, което ви е нужно, сами.
  • Ако някое действие дълго време не дава резултат, ако нещо така и не се случва, въпреки усилията ви, спрете да влагате там енергията си!
  • Фокусирайте енергията си – в кого и какво я влагате?
  • Заземявайте се – присъствайте в настоящия момент, спрете ума си да не блуждае към миналото или бъдещето.
  • Смейте се повече!
  • Запитайте се дали съществува човек, когото обвинявате за живота си. Колко сила влагате в това обвинение? Напишете името на човека на лист хартия и после го изгорете, изричайки: „С настоящото те освобождавам от отговорността за моя живот! От сега нататък поемам сам/а отговорност за него!“

С поемането на повече отговорност, се увеличава и усещането ни за лична сила!

Ако приложите тези съвети и го правите с постоянство, все по-рядко ще изпитвате безсилие. Не забравяйте, че психиката ни се тренира също като мускулите – по малко, всеки ден, в продължение на седмици и дори месеци, за да видите резултат. Да се предадем пред чувството за безсилие, е вид доброволен отказ от личната ни сила. по какви други начини се отказваме от силата си, можете да прочетете в книгата ми „Чуй жената в теб“. Повече за нея, както и отзиви от читатели ТУК!

Ваша,
Ирина

Ще се радвам да споделите: Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter

Вашите коментари