Някои от нас много говорят и много се обясняват, особено на децата си. А това никак не е добре… Ако се разпознавате, не се тревожете, аз съм една от вас! Обяснявах се, аргументирах се, защитавах се, оправдавах се, изтъквах детайлно гледната си точка… Когато станах майка, вярвах, че красноречието ми ще ме направи едва ли не най-добрият родител… Моите деца нямаше да са “жертва” на безпардонно родителско авторитарно отношение от типа “защото така казах”, а щяха да разбират, да сътрудничат и да се чувстват добре, понеже всичко за живота им е ясно…
И така докато голямата ми дъщеря не стана достатъчно голяма, за да ме надприказва и “надцака” с аргументи. И докато се усетя какво става, се роди малката. Научи се бързо бързо не само да говори, а и да не спира, докато не получи отговора, който й харесва…
Та така се оказах с две деца, които могат да ме сложат в джоба си по обяснения, аргументиране, красноречие, разтягане на локуми и т.н. Но нали се сещате, че когато си родител, си отговорен да научиш децата си какво трябва и какво не трябва (това също ми отне години да го прозра, но темата е огромна…:)) И това няма как да стане, ако те ти опонират нон стоп…
След години наред изтощителна борба с вината, либералните си възгледи за възпитанието и духовната си “извисеност”, вече съм напълно способна да кажа на децата си, “защото така казах” и да не се обяснявам. И най-вече, научих, че това е полезно и за тях, и за мен.
Нека споделя и с вас няколко факта, които да ви помогнат да излезете от ролята на обясняващия се родител:
1. Когато детето ви се обяснява и спори с вас, то е в реакция “бий се, бягай или замръзни” и челните дялове на мозъка му са изключени. Това значи, че изобщо не чува и не осмисля вашите разумни аргументи. Вие пък се изтощавате да говорите – енергията на гърлената чакра изтича като вода през пробит съд!
2.До 7мата си година децата нямат развито логическо мислене и действат от емоционалния си мозък. Те не са способни да разберат защо трябва да делят играчката си с досадното дете на площадката, защо трябва да са любезни с мустакатата леличка, която зверски ги плаши или защо майка им крещи, когато е преуморена и в цикъл… Принципът за тях е един – към удоволствието и далеч от болката!
3.Децата учат най-вече чрез навици и рутина. Вместо да се обясняваме защо трябва, най-добре е да създадем навик и регулярни изисквания към детето. Това не само го учи на разни неща, а и успокоява нервната му система, създава му сигурност.
4.Родителският пример е много по-силен от вашите разумни аргументи. Колкото и да се карате и да крещите, не можете да научите детето на неща, които не умеете или на качества, които не притежавате. Например да му изкарате душата да учи английски, защото вие не сте го научили навремето и сега ви е трудно да намерите добре платена работа… Или да го научите да е активно и да си търси правата, при положение, че вие не смеете да говорите с шефа си за онова повишение вече 10 години…
5.Разумът е около 5% от нас. Говорейки с децата си, вие разчитате само на тези 5%. 95% от нашето поведение се определя от подсъзнателни динамики и процеси, които грам не се повлияват от аргументите ни и анализите ни. Ако семейната система го е поставила в ролята на “бунтар на рода” и “срутващ старата ценностна система”, никакво красноречие няма да ви помогне да възпитате в него старите ценности!
6.Хората винаги имат две причини да правят нещо – едната звучи добре като обяснение, а другата е истинската! Многословният родител, освен, че сам говори много, също така разпитва и изисква и от децата да му обясняват какво и защо правят или не правят. Децата ще ви дадат хиляди отговори и хиляди обяснения и вероятно никое от тях няма да е истинската причина за нещо. Както казах и по-горе истинските причини за поведението често са несъзнателни. Когато голямата ми дъщеря не искаше да ходи на училище и отчаяно ме молеше да не я водя, а аз разпитвах какъв е проблемът, а тя даваше най-различни отговори – строга учителка, досаден съученик, труден материал, твърде задушна класна стая. Адресирах едно по едно тези оплаквания, говорих, обяснявах, но проблемът си стоеше. За щастие тогава потърсих специалист и именно той ме насочи към безполезността на многословието.
7.Приказването от страна на родителя често е свързано с разпитване от типа „какво искаш“, „какво има“, „защо не искаш“…, което пък е свързано с много варианти и потенциални решения за детето. То остава с идея, че има твърде много избор, а това не е добре за него. Ако детето трябва само да решава и да избира, то се чувства натоварено с прекалено много отговорност, която не е по силите му. Макар и възможността да каже какво иска и не иска да изглежда като нещо позитивно, тя не е, особено ако разпитите са ежедневие. За детето е по-добре да му се спуснат готови решения и изисквания, поне в повечето случаи. Така то се чувства сигурно, защото има родител, който знае какво прави и не стоварва отговорността на детето си.
8.Много от родителите се обясняват и разпитват излишно, защото се страхуват, че с категоричен отказ или принуда ще травмират децата си. Не това обаче е нещото, което травмира децата. Може да травмира, само ако родителят прекалява с авторитарното поведение и не допуска изобщо лично мнение или НЕ от страна на детето. Травмата се случва, когато родителят критикува, засрамва, лепи етикети, сравнява, изказва разочарование, особено ако това е системно. Ако родителят просто е категоричен какво да и какво не за детето и в същото време признава правото му на негативни чувства във връзка с родителските решения, всичко е наред.
Последно и най-важно:
9.Не винаги родителите знаят най-добре… понякога децата имат различно виждане и път.. и това е правилно за тях. Тогава е най-добре да замълчим! Както си казваме с мъжа ми “мълчи и пляскай!” – тази закачка дойде от една позната, чието внуче се роди в Англия. Детето редовно пее песнички по скайпа на баба и дядо, но на английски. Дядото все се оплаквал, че “нищо не му разбира на това дете”, а бабата го ръгала в ребрата, съскайки през зъби: “Мълчи и пляскай”! :)))
Ако тази статия ви беше полезна и интересна, каня ви да се присъедините към моя имейл бюлетин – ще получите веднага на имейла си безплатна е-книга “Обикни живота и себе си”, а впоследствие и още много ценни ресурси за вашето Пътешествие към себе си. Нужно е само да се регистрирате се в полетата под статията – под бутоните за социалните мрежи.
Ваша,
Ирина