Защо да не започвате връзка, ако не сте влюбени

Ако от известно време сте без партньор, неминуемо сте чували доброжелателния съвет да се обвържете с онзи мил и свестен тип, който ви ухажва от години и сякаш не му пречи, че не изпитвате към него нищо повече от топли приятелски чувства. Може би този доброжелателен съвет от родители и приятели вече се е превърнал във ваш собствен вътрешен глас, който трупа червени точки в полза на ухажора и черни точки в досието на лошото момче, по което въздишате… „Важно е да те обичат и да се грижат за теб, любовта и без това преминава!“ или „Жената с времето се привързва!“ – са само част от гръмките слова в главата ви. „Осиновеният“ съвет да кажете „ДА“ на милото момче може да ви докара до лудост от самообвинения, колебания, ненавист (включително към себе си) и главоблъсканици. Дори и вече да сте се предали и да сте започнали въпросната връзка, много е вероятно да се сте заклещени все още в дилемата дали да направите следваща крачка – съжителство, брак, деца…

Ако всичко това ви звучи много познато, това е вашата статия. Вярвам, че ще успея да ви докажа, че сте напълно прави да не желаете да се обвързвате без да сте влюбени. Да, имате пълно право и множество причини да чакате човека, който ще ви развълнува по онзи сладък и познат начин…

Любовта е сложна, а още по-сложно е да съжителстваш с някого, приемайки всички различия помежду ви и опитвайки се да поддържаш не само своето, но и неговото щастие. А сега добавете и това, че трябва да взимате общи решения, голяма част от които касаещи съдбата на трети (и може би четвърти човек) – вашето дете/деца… Има само една сила, която ще ви мотивира да минете през всичко това… Една единствена сила ще ви бута да „наведете“ егото си, да отстъпите от твърдоглавото си мнение, да смените фокуса си, да придобиете нови качества, да покажете най-доброто от себе си, да еволюирате… Тази сила се нарича ЛЮБОВ. Ако няма любов, човек остава затворен в черупката на своето его и това рано или късно разрушава отношенията.

Ако имате деца (или има близки до вас дечица), лесно ще разберете сравнението – обичате децата си, въпреки всички техни недостатъци, въпреки всички грижи и неудобства, които ви създават. Склонни сте да прощавате прегрешенията им, да ги оправдавате, да се поставяте на мястото им, да пренебрегнете себе си, за да се погрижите за тях. Искате да ги зарадвате, да ги изненадате, да дадете най-доброто от себе си. Често забравяте егото си, умората си, проблемите си, имиджа си, нуждите си.., за да са децата добре. Ето такава сила е любовта! Това, което сме способни да изпитаме към децата, е същото, което е нормално да изпитваме и към партньора. Ако чувствата ги няма или са твърде слаби, няма да имаме нужното гориво, за да поддържаме връзката хармонична.

Влюбването не съществува случайно, нито е някакъв бонус към любовния ни живот. То е истински божествен механизъм, който ни прави способни много бързо и лесно да сложим на пауза програмирането си, егото си, негативното си мислене, обидите, мрънкането, дори болестите си… Замислете се за период от живота си, когато сте били щастливо влюбени. Много е вероятно да не ви изникват никакви спомени за житейски трудности и проблеми от онова време. Не защото сте ги нямали, а защото не сте се фокусирали върху тях, просто сте се справяли, без да влизате в излишен негативизъм. Отношенията ви с останалите хора вероятно също са били в подем, благодарение на ведрото ви настроение, позитивизма и склонността да прощавате дребни, че и по-големи, грешки.

Влюбването ни отваря вратата на възможностите ни, демонстрира ни способността да надскочим обичайното си аз, което при повечето хора е сковано от страхове, негативизъм и отбранително поведение – наследство от миналото, когато човек е било нужно наистина да се пази постоянно и да оцелява във враждебна среда.

Влюбването обаче е сравнително краткотрайно – не защото е някакъв измамен процес, а защото е изиграло ролята си. След това наред сме ние – с осъзнато усилие и работа върху себе си да запазваме позитивен фокус, да надскачаме редовно егото си, да се стремим към идеали извън нас и да спрем да бъдем дребнави, мнителни, обидчиви…

Човек по естествен начин влиза обратно в коловоза си, каквото и чудо да му се случи. В психологията този феномен се нарича „хедонистична адаптация“. Започвате да забелязвате все повече от недостатъците на любимия си, пишете му все повече черни точки, защото не ви е прочел мислите, различията едно след друго излизат на светло, защото просто правите все повече общи неща. Малко хора противодействат на този процес, а всъщност не само е възможно, но и трябва да му се противодейства. Въпросът е, че се изискват усилия и воля, които само горивото на влюбването може да ви даде.

Ако се замислите, това завръщане в коловоза (въпросната хедонистична адаптация) се случва не само в любовта. Случва се с всичко – например, след като ви се роди дете. Преди време пуснах пост в социалните мрежи, в който описвах как родителите се радват на малките бебенца, изнервят се често на прохождащите деца, викат след 3-4 годишните, а после се нон стоп критикуват и поучават подрастващите. Така едно 6-7 годишно дете изглежда да е изцяло в тежест на родителите си, съдейки по тяхното настроение и отношение към него. Публикацията събра множество харесвания и коментари, че това е точно така. Така е, защото се оставяме на коловоза, но всеки човек има нужните ресурси вътре в себе си да се противопостави и да се научи да цени хората, които са в живота му.

Тук пак ще кажа, че първоначалното чудо, влюбването, раждането, уау ефектът са необходимото гориво, което да ни накара да се осъзнаем и да поддържаме всички важни отношения в живота си. Замислете се дори за дългосрочните приятелства – и при тях има нещо такова. Изведнъж откривате колко много неща ви свързват с даден човек, говорите си с часове, търсите се, споделяте си, когато се скарате постоянно превъртате диалога в ума си. Може да не е в романтичния смисъл, но в приятелството със сигурност също съществува необяснима химия.

Сега е моментът да ви кажа честно какво се случва, ако сте във връзка, без да сте влюбени. Процесът на „влизане в обичайния коловоз“ протича скорострелно. Фокусирате се върху различията ви, върху неговите недостатъци, гледате все повече себе си, държите се егоистично, капризно… В същото време се обвинявате, че не оценявате колко свестен човек има в живота ви, обвинявате се, че сте неспособни на чувства…. Целият този коктейл от негативни емоции се излъчва от вас и в комбинация с нелюбящото ви поведение се стоварва върху другия. Колкото и да ви обича партньорът, рано или късно вашето отношение ще започне да го отблъсква. Неговата отбрана или атака срещу вас (това зависи от характера му) ще ви даде още поводи да негодувате срещу него… И така омагьосаният кръг се завърта!

Влюбването със сигурност не е достатъчно, за да създадем стабилна и хармонична връзка, но е задължителен компонент. Съвсем друга е тема е в кого се влюбваме. На английски има закачлив израз we marry our unfinished business – женим се за недовършените си дела… Това означава, че ще се влюбим в човека, който резонира с подсъзнателното ни съдържание, травмите и блокираните ни емоции. Затова най-добре е да свършим поне част от вътрешната работа сами, за да се влюбим в човек, с когото ще ни е по-лесно да поддържаме връзка.

Ако искате още сега да започнете да започнете своята вътрешна работа и да привлечете любовта с точния човек, присъединете се към моя имейл бюлетин и ще получите веднага на имейла си безплатен видео курс за любовта и връзките. Регистрация в полетата под  статията – под бутоните за социалните мрежи или ТУК! 

Ваша,
Ирина

Вашите коментари