Как любовта към себе си се различава от нарцисизма и егоизма?

Любовта към себе си е основата на целия ни живот, съответно липсата й е първопричина за всички проблеми, които имаме. Разбира се, това не е мое мнение, това е истина – повтаряна е многократно от духовни учители от цял свят, а вече е и научен факт. Най-новите познания за човешката психика сочат, че буквално всички ние имаме несъзнавани убеждения от типа „Не съм достатъчно…“, „Лош съм“, „Нещо не е наред с мен, сбъркан съм“, „Никой не може да ме обикне“ и други. Те се формират при опитите на незрелия детски ум да разбере света, хората и най-вече своите родители. Формират се и при най-доброто и мило родителско отношение, не само при очевидна грубост, пренебрегване или трудни събития през детството.

Тези негативни убеждения са причина да изпитваме емоции като срам, вина, усещане, за неадекватност и безсилие през целия си живот на възрастни, дори не винаги да го съзнаваме. Подбудени от тези негативни емоции, ние предприемаме действия, които са безрезултатни, негативни или представляват чист самосаботаж – това не е странно, имайки предвид какви емоции захранват тези действия. Резултатите ни съответно също са негативни и отново ни хвърлят в лапите на вината, срама, критиката към себе си… Ето това е чиста проба НЕлюбов към себе си! Описаният порочен кръг води до всички видове проблеми – от физически болести, през липса на пари и професионални успехи, до влошени отношения с другите, липса на романтична любов или болезнени партньорства.

Защо тогава всички не обикнем себе си и веднъж за винаги не решим проблемите си? Причините да не можем така лесно да го направим, са няколко. Първата, разбира се е, че негативните ни убеждения са в голямата си част несъзнавани и хората отричат да ги имат. Те смятат, че съществуват обективни истини за света и живота, а всъщност всеки от нас вижда реалността през собствения си филтър и винаги е субективен. Негативните ни убеждения излъчват мощна вибрация, чрез която привличат хора и събития в живота ни, които доказват, че сме прави да мислим по определен начин – реално негативните ни убеждения се доказват. Несъзнателно започваме да събираме доказателства в подкрепа на мирогледа си, пропускайки всичко, което противоречи на него. Ако дълбоко в себе си например вярвам, че „не заслужавам любов“, ще събирам доказателства за това, че мъжете ме нараняват, пренебрегват, обиждат и ще привличам мъже, които постъпват така с мен. В същото време ще остана сляпа за всички прояви на любов в живота си, както и за всички жестове на любов от партньорите си.

Втората причина да не можем лесно да обикнем себе си, е, че като цяло не е много ясно какво точно представлява любовта към себе си и как се различава от самочувствието и от егоизма. Именно на това ще посветя тази статия. Ще споделя и практически стъпки, които да предприемете, ако разпознаете себе си в описаните поведения.

Да започнем от темата със самочувствието – често са ми казвали, че еди кой си има огромно самочувствие, съответно обича много себе си. Да, но не! Хората с голямо самочувствие, тези, които изглеждат много уверени, действат и говорят, все едно светът им принадлежи, изтъкват се, гордеят се очевидно с постиженията си и т.н., всъщност са едни от най-дълбоко ранените. Тяхното усещане, че са „никой“ и не струват нищо е така голямо, че всички изброени поведения са им нужни, за да не мислят за раната си и да не позволят някой друг да забележи „истината“, която се крие в тях. Чували сте израза „избива комплекси“ – той не е случаен!

Голямото самочувствие е компенсация на голяма дупка в истинската самоувереност – тя никога не е изградена на основа на постижения, притежания и външен вид. Вярата в себе си произтича от простото знаене, че всеки човек е уникален сам по себе си, заслужава любов, внимание и щастие, колкото всички други. Така наречените нарцистични натури изглеждат и вярват, че са напълно противоположни на неуверените и свити хора, но дълбоко в себе си са напълно еднакви с тях. Самочувствието им е една дебела броня!

Когато ни наранят в детството, обичайно развиваме два типа поведение – това е според характера ни и личните ни особености. Единият тип е „Аз явно съм луд и не разбирам нищо от живота, ще слушам другите и ще се съобразявам“. Тази група в последствие се превръщат в по-свити и неуверени хора. Те по-лесно се водят по мнението на другите, премълчават личната си истина и чувствата си, за да не създават проблеми и конфликти или просто, за да не пречат. Те често извличат своята себестойност от това да са полезни на другите, да помагат, да се съобразяват, да са мили и услужливи. Другият тип е „Тези явно са луди и нищо не разбират от живота, аз трябва сам да се оправям“. Тази група се превръщат в нарцистични натури, лидери, изразяващи мнението си, налагащи се, изявяващи се публично, емоционални тирани. Тези извличат своята себестойност от постиженията си, от работните успехи, от придобивки, от външния си вид. Затова е напълно възможно, когато няма на какво да се опрат – например пенсионират се, или банкрутират, остареят.., напълно да рухнат. Първата група хора рухват, ако няма на кого да са полезни и за кого да се грижат.

Всъщност, и двете групи са емоционално наранени и действат на база липсваща вяра в себе си. Всичко, което правят, се нарича защитно поведение. Всички защитни поведения разбира се имат своите положителни черти, проблемът е, че стойността ни като хора е обвързана с тях. Нарцистичните натури, както споменах, са чудесни лидери, организатори, вдъхновяващи говорители, иноватори, движат света напред и увличат другите. Те умеят да говорят ясно за нуждите си, поставят граници, за да опазят времето и пространството си, имат мотивация да действат и се стремят към успех. За да обикнат себе си, е нужно да разберат, че не винаги трябва да контролират, да убеждават и манипулират. Трябва да повярват, че нуждите им могат да бъдат посрещнати, дори и те да не се борят активно за това, да се доверяват като цяло повече на хората и на живота. Най-големият им страх е да не се покажат слаби и уязвими, не можещи, не знаещи. Затова им препоръчвам нещо като мото: „И без притежанията и постиженията ми, аз имам стойност! Могат да ме обичат, дори да ме видят слаб и наранен!“

По-неуверените хора имат чудесни данни да са много състрадателни и грижовни, чудесни приятели, родители, съпруги и съпрузи. Също невероятни консултанти, специалисти в помагащи професии, учители, лекари, социални работници. За да обикнат себе си обаче е нужно да се научат да изразяват желанията си, дори когато се различат от тези на другите, да поставят граници, за да не злоупотребяват с добрината и мълчанието им, както и да слагат приоритет върху личните си дела, а не да ги оставят винаги на заден план. Препоръчително мото за тях е: „Могат да ме обичат, дори когато съм неудобен, различен, егоистичен! Моите желания и мнение са важни!“

Като споменах „егоистични“, нека поговорим и за егоизма. Хората, които много се раздават и слагат всички други преди себе си, наричат егоист всеки, който се държи различно от тях. Но да слагаш себе си на първо място, да чуваш желанията и нуждите си и да търсиш начин да ги удовлетвориш, не е егоистично. Помислете добре – ако сме се раздали, ако сме изчерпани, ако ние самите не сме заредени с любов, как можем да дадем любов и помощ на друго същество? Има много метафори по темата – вероятно сте чували, че в самолет първо трябва да сложиш на себе си кислородната маска. Ако не сме чули себе си, ако не сме се погрижили за себе си, не е възможно да даваме любов от позиция на пълнота. Съвсем несъзнателно се изпълваме с негодувание и дори презрение към тези, на които даваме.

Хората, които се раздават много често са изпълнени с гняв и негативни чувства, те са огорчени и уморени, дори да не го показват. Също несъзнателно, именно те се превръщат в егоисти, защото тайничко очакват другите да се погрижат за тях, да се досетят за желанията им, да сложат техните планове преди своите. Когато това не се случи, се изпълват с още огорчение. Неминуемо прибягват до сърдене, въздишки и всякакъв пасивно-агресивен подход към тези, които избират себе си, а не тях. Най-лошото е, че даващите винаги привличат вземащи в живота си – закон на баланса и енергийния кръговрат…

Когато не обичаме себе си, разчитаме на другите да ни дадат любов – изискваме я, просим я, „купуваме“ я с добро поведение, принуждаваме другите, манипулираме ги, задушаваме ги с любов… Но нищо от това не носи радост и удовлетвореност. Само истинската любов към себе си може да привлече любов от друг човек в живота ни.

Ако темата ви вълнува, не пропускайте предстоящия безплатен онлайн курс „Издигни се до вибрацията на щастливата любов“ – от 1ви до 5ти февруари. За да се включите, е нужно само да се абонирате за моя имейл бюлетин и да следите електронната си пощата. Абонирайте се ТУК!

Ваша,
Ирина

Ще се радвам да споделите: Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Получи откъс от моя роман и истинска история "Докато търсех любовта...намерих себе си, а после теб" още сега на твоя имейл:

Вашите коментари