Кога учтивостта ни издава ниска себеоценка?

Познато ли ти е това поведение:

  • Често се извиняваш или казваш: „Аз да не ви преча“, „Не искам да ви/те притеснявам..“, „Защо да те занимавам със себе си…“
  • Когато си с повече хора често мълчиш, не взимаш думата освен ако не те попитат нещо
  • Трудно приемаш услуги и жестове от хората, но ти правиш много такива
  • Ако направят нещо за теб бързаш да върнеш услугата
  • Отстъпваш си реда или времето, предвидено за теб, защото чувстваш, че другите имат по-важни проблеми и по-належащи нужди

Ако се разпозна в това описание, то тази статия е за теб. Чувството, че се натрапваме, че притесняваме околните, нуждата да се извиняваме и неспособността да приемаме жестове са просто симптоми на ниска себеоценка. Да, те изглеждат като учтивост, добро възпитание, но това е само маска, която ни държи в плен на старите ни поведенчески модели. А точно тези модели ни карат да се чувстваме незначителни, маловажни  и едва ли не незаслужаващи въздух на тази земя. Ниското самочувствие е истинска болест. То се излъчва от нас и буквално отблъсква околните. То прогонва мъжа или жената, които харесваме или обичаме, то държи настрана клиентите и ни отнема уважението, което заслужаваме. Мениджъри, приятели, партньори и познати се възползват от нашата доброта и вежливост.

Най – парадоксалното е, че точно чрез учтивостта и добротата си ние се опитваме да се харесаме и да спечелим любовта и уважението на околните, а постигаме точно обратен ефект. Това се получава, защото вежливостта става наше защитно поведение и стратегия в живота, а околните инстинктивно бягат от защитите ни, те не са автентичното ни Аз.

Но все пак, човек трябва да бъде любезен и добре възпитан. Не можем да наречем учтивостта недостатък, нали! Има разлика между вежливостта, диктувана ни от ниска себеоценка и здравословната вежливост. Как да я направим?

Ето някои практически насоки:

  1. Не започвайте разговор с: „Не искам да Ви/ти преча, притеснявам, да се натрапвам, да ти отнемам от времето…“ и т.н. Същото важи и за обобщения от типа: „Знам, че сте/си много зает/а, че сега не ти е до мен…“. Няма значение дали говорите с мениджър на високо ниво, с потенциален клиент, с половинката си или добър приятел, тези фрази издават силна неувереност и буквално улесняват събеседника да ви откаже или да ви остави на заден план. Просто попитайте нещо от типа: „Удобно ли е да поговорим?“ или „Кога е удобно да поговорим, да се срещна с Вас…. имам една молба, идея, проект…“ Думите ще подберете спрямо това колко е близък човекът, важното е да питате директно. Ако наистина притеснявате някого, оставете на него да ви го каже, да ви откаже, да насрочи друга среща. Ако другият не може да откаже или да ви върне, дори да го притеснявате, значи има същия проблем като вас, но това е нещо, с което сам трябва да се справи. Трябва да се научи да казва: „Не!“. Не спестявайте този важен урок на хората.
  2. Не предполагайте дали хората се затрудняват да ви услужат, дали са заети или им досаждате, особено след като са се съгласили да направят нещо за вас. „Сигурно те затрудних да ме водиш чак до вкъщи.“, „Кой знае колко ти е досадно да ти говоря за бившия си мъж?“, „Вероятно Ви отнех от времето, а имате по-важна работа…“ – са забранени фрази. Разбира се, забравете и за дългите обяснения защо се е наложило да потърсите другия за внимание или услуга, както и за многократните извинения. Заменете всичко това с огромно: „Благодаря!“. „Благодаря, че ме изслуша, имах нужда от това.“, „Благодаря, че взе децата от училище, много ми помогна.“, „Благодаря, че се срещнахте с мен, за мен е много ценно, че споделих идеите си точно с Вас!“ – тези фрази са признак на учтивост и ще ви свържат с хората по най – ползотворния начин.
  3. Ако присъствате на събиране, не мълчете и не чакайте да ви дадат думата. Ако е служебно, просто вдигнете ръка или каквото е прието в офиса ви. Дори да не ви дадат думата първия път, не се отказвайте. Една вдигната ръка не може да пречи на никого. Не мислете, че доброто възпитание изисква да дадете минимален и кратък знак, а другите би трябвало да запомнят и да ви посочат. Особено при оживени дискусии, се включват само тези, които са настоятелни и не се притесняват да извисят глас. Ако сте с приятели и все някой говори, просто кажете: „Искам и аз да допълня нещо по тази тема…“. Много пъти съм присъствала и на семинари, когато по-притеснителните чакат да края на мероприятието и когато времето наистина свършва, те отстъпват мястото си на някой друг с „по-важни“ проблеми. Няма по-важни проблеми има по-настоятелни хора! Ако вие сами смятате, че нуждите ви не са важни и належащи, а желанията ви търпят отлагане, то и другите ще го смятат. Най – лошото е, че и Животът ще смята така и няма да ви праща отговор на молитвите и разрешение на проблемите.
  4. Приемайте жестове от другите охотно – почерпка без повод, подаръче, услуга. Не бързайте да върнете жеста. Ако са гледали детето ви, не бързайте да гледате и вие другото дете в следващите три дни. Ако са ви почерпили, не купувайте бонбони или кафе още на другия ден. Приемайте някои жестове без изобщо да ги връщате, това ще бъде оценено от хората, те искат да ви дадат безвъзмездно. Ако някой често прави нещо за вас, правете и вие, но не го пресмятайте и претегляйте да е точно и да са „чисти сметките“. Приемайте!
  5. Не предполагайте сами кога сте обидили някого или не са ви разбрали правилно. Не започвайте разговор с: „Ти да не се обиди, когато…?“ Просто игнорирайте всички такива подозрения, защото в 95% процента истината няма нищо общо с това, а всичко е в главата ви. Ако забележите променено отношение от страна на другия, чак тогава попитайте дали се е случило нещо. В повечето случаи и това е привидно. Не ровете повече освен ако другият конкретно не каже, че се е почувствал обиден от ваши думи или поведение. Извинете се, дайте кратко обяснение на вашата гледна точка и приемат ли го, не повдигайте повече въпроса.

Ако опитате някой от тези съвети и не успеете, не си казвайте: „Това не работи!“ или „Знаех си, че трябва да си продължавам, както си знам…“ Старите модели обикновено са много силни и дори е вероятно първите ви опити да са неуспешни или да се сбъднат лошите ви очаквания да ви отхвърлят. Просто вибрацията ни още привлича отхвърлянето. Ще ни трябва постоянство и търпение, за да напреднем. Но веднъж пробием ли, ще ни хареса много.

Позна ли себе си? Така ли правиш и ти? Каня те да гледаш безплатния онлайн клас ” От доброто момиче до уверената жена” Регистрирай се още сега за участие ТУК! Дори да не можеш да си на линия, ще получиш запис, активен 72 часа след излъчването.

Ваша,
Ирина

Вашите коментари