Първи стъпки за справяне с емоционалното хранене

Сигурна съм, че на всяка жена се е случвало да яде без да е гладна – заради вида и вкуса на самата храна, от стрес, поради емоция, по вина на датата в нейното женско календарче… Причините са много, а понякога дори не се замисляме какво ни кара да ядем. Хапваме, а често след това се самообвиняваме и си обещаваме, че следващия път няма да се поддадем на импулса. До следващото изкушение… Така попадаме в омагьосания кръг изкушение – самообвинение и се въртим отчаяно. Независимо какво целим – да отслабнем, да се храним по – здравословно или да се откажем от вреден навик като алкохол, цигари, кафе, моделът ни на поведение е един и същ. Защо не успяваме, въпреки огромното си желание? Защото не разбираме за какво всъщност сме гладни…

Напоследък много специалисти говорят за емоционално хранене. За повечето жени не е тайна, че апетитът им може да се увеличи или намали, ако се чувстват депресирани или са под стрес. Но понякога това обяснение не само не ни помага да регулираме храненето, а дори ни дава оправдание да продължим с вредните хранителни навици. В такива моменти сякаш храната е единствената ни утеха, единственото нещо, което никой не може да ни отнеме. Какво всъщност се крие зад нуждата ни от храна? (Тук искам да уточня, че в статията говорим за случаите, когато не сме гладни, а търсим храна или искаме точно определена храна, въпреки негативния й ефект върху тялото ни.) Може да бъде самота, безпокойство, тъга, липса на увереност, страх, нужда от любов, липса на смисъл в живота. Един от моите любими автори Дийпак Чопра, чиито книги буквално промениха живота ми, свежда подтикът за храна до няколко категории:

  • Запълване на емоционална празнина – липса на любов, радост, непреживяна тъга, непреработен гняв
  • Запълване на липса в съзнанието – ниска самооценка, усещане за провал, нехаресване на собственото тяло
  • Празнина в душата – търсения от духовно естество

Колкото и да се лишаваме от храна, колкото и да сме строги със себе си, това винаги е за определен период. Често, после компенсираме или тялото си „отмъщава“ като наваксва и надминава предишните килограми. Това е така, защото диетата и ограничението не е правилният път. Докато не се срещнем лице в лице с истинската причина за приема на храна, няма да разрешим проблема. Запълването на каквато и да е празнина с храна е вид защитен механизъм. Защитаваме се от болката на минали събития. Болезнените събития или неразбраните събития и взаимоотношения, особено от детството ни, карат някои части от нас да замръзнат в миналото. Някои аспекти от нас са буквално вцепенени от болката и са спрели развитието си. Мислим си, че е непосилно за нас да се изправим пред тази болка и празнина. Мислим си, че нямаме ресурс да почувстваме и да преживеем цялата й мощ. Затова ядем, това е по-лесно и по – безопасно.

Една друга прекрасна авторка, Джинийн Рот, чиято книга „Жените, храната, Бог“ много харесах, дава няколко стъпки, с които да влезем в контакт с причината за емоционалното хранене:

  1. Когато пожелаем конкретна храна или да ядем без да сме гладни, да спрем и да се запитаме: „Какво чувствам в момента?“ Отговаряме – например, страх от провал.
  2. Къде в тялото ми живее страхът от провал? – може да е буца в гърлото, стягане в гърдите…
  3. Какво ми изниква в съзнанието? Например: „Никога няма да успея!“
  4. На каква възраст „научих“ това?
  5. По онова време, кои мои чувства никой не разбра или забеляза?

Правете това упражнение, а когато наистина сте гладни, просто яжте каквото ви се яде докато се наситите. Когато се срещнете с чувствата си, нуждата от храната като заместител ще отпадне сама. И помнете – отношението ни към храната е като отношението ни към самия живот. Ако лапаме големи късове и бързаме, така живеем и живота си. Ако ровим в чинията и подбираме, не смеем да опитаме от живота. Ако ядем без сол, значи избягваме „солта на живота“!

Има още толкова много да се каже за емоционалното хранене, но започнете с тези стъпки!

Ваша,
Ирина

Вашите коментари