7те правила на здравословния начин на …мислене

Наскоро гледах документална поредица за връзката на тялото и съзнанието, която много ме впечатли. Едно от интервютата беше с д-р Дан Сийгъл, който сподели разработения от него и негов колега Дейвид Рок метод Healthy Mind Platter – според двамата учени трябва подкрепяме здравето на ума с различни навици и действия, така както подкрепяме тялото си със здравословна храна, ето защо използвали „чиния“ в наименованието. Преди да ви споделя какви са компонентите на „чинията на здравия ум“, нека кажем повече затова какво се има предвид с понятието healthy mind и healthy mindset. Става дума не за „здрав ум“ просто като обратното на „болен ум“, а за начин на мислене, за мисловни нагласи, които ще ни носят добри резултати във всички аспекти на живота ни – от хармонични отношения и професионални успехи, през материални блага, чак до добро здраве. Отдавна вече учените са доказали, че мисловните нагласи и съзнанието като цяло влияят на материята – това означава, че правилните мисловни нагласи и „здравият ум“ могат да ви помогнат не само да минавате по-леко през трудните неща, а включително да отключите оздравителни процеси в тялото си, да привлечете в живота си хора и събития, за които мечтаете, да увеличите парите и успехите си. Най-революционното откритие е, че мисловното нагласа е по-силна дори от наследствеността, тъй като начинът ви на мислене може да отключва и заключва гени. Тоест, дори в рода ви да има рак, е напълно възможно при вас никога тази болест да не се отключи и развие, ако имате различно мислене от роднините си.

Вярвам, че успях да ви убедя колко са важни компонентите на „чинията на здравия ум“, затова нека ги видим конкретно:

  1. Сън… Сънят е едно от най-пренебрегваните неща за съвременните хора. Каквото и да имаме да правим, най-лесното решение е да го направим за сметка на съня. Познавам доста хора, които си лягат много късно, защото си носят работа вкъщи, чакат да заспят децата или довършват задачи из къщи. Познавам и доста хора, които си почиват като гледат филми или ровят из интернет до посред нощ. Аз самата съм от третата група – на тези, които си лягат, но просто не обичат съня „по рождение“ и се будят по сто пъти, въртят се, не заспиват или се събуждат „наспани“ около 4ч. Каквато и да е причината ни да спим малко и да лягаме късно, най-добре е да се справим с нея и да си създадем условия за сън. Някои от добрите препоръки, които съм чувала през годините са – да има поне два часа от вечерята до лягането, да не гледаме екран-телевизор, компютър, таблет, точно преди заспиване, а да четем книга, да затъмним добре помещението, също да проветрим и охладим, защото на топло не се спи добре, да не премисляме проблемите и да не водим тежки разговори вечер. В идеалния случай лягането трябва да е ритуал – проветряване, затъмняване, хубава книга или хубави размисли, определен час, най-добре преди полунощ. Също в идеалния случай, в спалнята няма телевизори, телефони и други електронни устройства.
  2. Време за игра…Не, не сте сбъркали, статията действително е за възрастни! Смята се, че загубата на способността да играем, е едно от основните неща, които влошават представянето на ума и на мозъка ни с годините. Д-р Сийгъл използва понятието playful като обяснява, че има предвид време, в което се занимаваме с нещо творческо, креативно, спонтанно, забавно, където няма „правилно“ и „грешно“ и не се търси резултат. Почти никой възрастен няма отделено такова време, камо ли достатъчно често… Всъщност често ни е трудно да отделим време да играем с децата си и дори това правим понякога по задължение. А да не говорим, че напълно опорочаваме играта на децата като им обясняваме какво правят грешно, насочваме ги и в играта към резултат и постижение, а спонтанността им напълно я потъпкваме с „Не викай“, „Не се цапай“, „Не се мокри“ и сещате се…
  3. Време за почивка и нищоправене – downtime. Това е време, в което нямаме нищо планирано и не бързаме за никъде, просто си „висим“. Още една точка, където масово се представяме зле. Повечето хора, които познавам, тук включвам и себе си, когато си почиват от работа, вършат къщна работа или се занимават с децата, а когато си почиват от къщата и децата, работят. Намираме някакво време за сън евентуално, но това не влиза в тази точка, сънят си е сън. Уикендите са време за несвършените задачи през седмицата, основно по къщата…Няколко пъти в годината ходим на почивки, но преди, по време на и след, организацията е толкова тежка, че като се добавят припирането, бързането и различията в предпочитанията на семейството, „почивка“ е последното, което може да се нарече! Ако не живеете така, чудесно, със сигурност има и отличници по тази точка, аз обаче съм от двойкаджиите…
  4. Време за свързване… Свързването е най-вече с другите хора, но и с природата. Тук мога да си пиша 6… Отне ми години да разбера колко е важно да се свързваме с хората и да общуваме. Не говоря за размяна на празни приказки или контактуване по задължение с някого, говоря за онази способност да се докоснеш до вътрешния свят на хората, да прозреш какво ги вълнува, да ги разбереш, вместо да приемаш всичко лично и да се фокусираш върху себе си. Говоря и за отварянето към хората, към непознати или малко познати, както и за престрашаването да разширим социалния си кръг. Често стесняваме контактите си – общуваме със семейството, един-двама приятели, колегите и напълно се затваряме за потенциалните познанства и контакти. Промяната на този навик донесе много ползи в моя живот, опитайте, силно препоръчвам!

Колкото до природата, в днешно време хората дори не осъзнават какво им причинява откъсването от природата… Изкуствената светлина, заместването на свежия въздух с климатични инсталации, мигането на екрани, реклами и шарени надписи от всички посоки, шумове, гласове, музика – всичко това натоварва изключително много сетивата ни и цялото ни тяло, дори да не чувстваме дискомфорт. Обратното – седенето сред природата, нейните цветове, миризми и звуци, е силно лечебно. В същата документална поредица препоръчаха сутрин просто да поседим 15 минути на слънчева светлина, за да сме здрави…колко простичко, но колко ефективно! От година живея в къща и съм постоянно сред природата и вече знам от личен опит, че това усещане с нищо не може да се сравни.

5Физическа активност, движение… Има ли нужда да коментирам? Гоненето на детето и носенето му броят ли се…

6. Фокус – фокусиране върху нещо, без да позволяваме на странични неща да ни разсейват. Май от всички точки само на това ни учат в училище. Но тази способност също е позагубена за всички нас, които отдавна не ходим на училище. Проверете сами за себе си колко време е възможно наистина да се фокусирате върху нещо, без да ви прекъсне телефон, скайп, вайбър, месинджър, друг човек, силен шум или без вие самите да се сетите за нещо друго и да се прекъснете сами. Не е много, убедена съм. Мултитаскингът беше много на почит преди време, но вече е обявен за изключително вреден навик. Превключването на вниманието е едно от нещата, които изчерпват енергията ни и ни изморяват много бързо.

7. Време за саморефлексия – фокус върху вътрешна реалност, размисли върху смисъла на нещата, върху реакциите ни, всякакъв вид медитация. Това е време, в което се обръщаме към себе си, вглъбяваме се в себе си. Може да го направим по множество начини – като си задаваме въпроси от типа „Какво искам?“, „Защо реагирах така?“, „Какво ме разгневи?“, „Кога последно правих нещо любимо?“, като задаваме намерения за живота си, като правим класическа седяща медитация с изпразване на ума от мисли, като се фокусираме върху телесните си усещания. Начини колкото искаш и е чудесно, че все повече хора го правят. Иска ми се и децата в училище да учат как да правят саморефлексия – това ще се отрази много благотворно на цялото общество. Човек, който познава и разбира себе си, познава и разбира и другите…

Това са 7те дейности, които са част от „чинията на здравия ум“ на д-р Сийгъл и имат научно доказан благотворен ефект. Докторът гарантира, че ако се съобразите с тях, в живота ви ще настъпят изключително позитивни промени.  Първата от тях ще е усещането за жизненост и щастие, както и нарастващото спокойствие поради така наречената „интеграция“ на мозъка. Става дума за подобрената комуникация между двете полукълба на мозъка, а може би знаете, че едното управлява разума и логиката, а другото интуицията, чувствата, творчеството… Какво по-хубаво от хармоничното общуване на тези уж противоположни части от нас? Аз смятам да опитам, вие?

*****

Ако искате да прочетете откъс от моите книги още сега, погледнете долу под иконките на фейсбук как да го получите и какво съм ви подготвила!

Ваша,
Ирина

Ще се радвам да споделите: Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Искаш ли да получиш веднага откъс от моята книга "Докато търсех любовта...намерих себе си, а после теб"? Само посочи на какъв имейл адрес да изпратя първите две глави от книгата като файл за четене и като аудио:

Вашите коментари