Години наред съм се питала дали трябва да правя нещата, които не ми идват отвътре, когато се предполага, че те са добри и полезни за мен и ще ме отведат до моя цел или мечта. Дилемата възникна преди много години покрай темата с медитацията. Книги, курсове, духовни учители и дори учени тръбят за ползата от медитацията. Разбира се, реших да опитам…, но не се получи. Питах се трябва ли да медитирам, щом не ми идва отвътре, щом отварям едното око да си гледам часовника, щом по-скоро „избутвам“ 10те минути и далеч не се изпълвам с мир и спокойствие, а с нарастваща досада…?
После продължих с множество въпроси, които и до днес ми задават моите читателки и клиентки: Трябва ли да съм позитивна, когато негативизмът струи като фонтан от мен? Трябва ли да казвам утвърждения, които ми звучат фалшиво и направо „крещят“ обратно към мен, че не са верни? Трябва ли да напусна тази работа, след като ще си причиня силен дискомфорт? Трябва ли да ставам рано, след като съм тооолкова уморена и така ми се спи? Трябва ли да спортувам, след като обичам разходките? Е, има го и обратното звучене: Защо да спирам шоколада, като тооолкова ми е вкусно? Защо да прекратявам връзката си с него, когато се чувствам страхотно с него (двата пъти в месеца, в които ми се обажда…)?
Въпросите всъщност са два – трябва ли да правя нещо насила (с воля, с дисциплина), защото би трябвало да е добро за мен и също така – всичко, което ми идва като импулс, спонтанно, с лекота и носи удоволствие, добро ли е наистина за мен? А истинският въпрос е:
Можем да различим гласът на сърцето и интуицията от гласа на съпротивата, още наречен вътрешен саботьор?
Интуицията винаги казва истината за това кое е добро и кое не е добро за нас, но можем ли да познаем нейния глас сред крещящото множество в главата ни? Колко пъти моите клиентки са ми казвали: „Последвах гласа на сърцето си и му написах есемес в 2 часа през нощта, за да му кажа колко ми липсва!“ Ехооо, това не е сърцето, това е пристрастяване! Гласът, който ви кара да пращате тези есемеси е същият, който твърди, че не сте достойни да имате нищо повече от някой, който ви разиграва и наранява. Със сигурност интуицията не казва подобни неща, нито има такова мнение за вас. Е, това за есемесите го знам от горчив личен опит….
Забелязала съм, че хората се делят на две групи – в първата група са хора, които винаги си налагат решения с воля и дисциплина, а когато не успяват да се придържат към тях се самобичуват и се мразят. Във втората група попадат тези, които винаги щадят себе си и се съжаляват, а „дисциплина“ е нещо като мръсна дума за тях. И двете групи са доста крайни в подхода си и разбира се са убедени, че другата група греши. Истината обаче е по средата…
Многото ми дилеми през годините ме научиха да експериментирам и си създадох процес, стъпка по стъпка, с чиято помощ да различавам интуицията и вътрешния саботьор. Задавам си серия от въпроси, за да разбера къде да положа усилие и къде да се доверя на нежеланието да действам.
Предлагам и на вас моята формула стъпка по стъпка:
- Крайният резултат от действието трябва да ви мотивира и вдъхновява. Например, ако спирате сладкото, трябва да сте толкова вдъхновени от новата фигура, която ще имате, че вдъхновението да е повече от дискомфорта. Представете си, че имате везна и слагате от едната страна нежеланието си, съпротивата си, мързела си, от другата трябва да сложите толкова вдъхновение и мотивация, че тя да натежи повече. Тук си помогнете като засилвате яркостта на образите и се фокусирате умишлено върху тях – как ще изглеждате, как ще се промени животът ви, как ще се чувствате, какво ще постигнете? Може и целта ви да е да избегнете болка или нещо негативно. Няма значение, това също работи. Например, ако не смените храненето си, състоянието ви ще се влоши. Засилвайте в представите си болката и негативните последствия от бездействието и така ще се мотивирате да действате. Едно е сигурно – без вдъхновение и цел, нищо няма да направите. Ако пък е невъзможно да се вдъхновите за тази цел, значи тя не е в синхрон с вас и не е част от желанията на душата.
- Ако едно действие ви е неприятно и не ви идва отвътре, а имате вдъхновяваща крайна цел, запитайте се има ли други начини да я постигнете. Аз например години наред се насилвах да пия чай и да закусвам овесени ядки. Така и не обикнах нито чая, нито овесените ядки… Запитах се защо го правя и си отговорих, че искам да се храня по-здравословно. След това просто намерих други начини –увеличих зеленчуците, включих добавки, но само неща, които обичам и нямам съпротива да ям или пия. Към всяка цел в живота ви има много пътища. Ако този не ви допада, минете по друг!
- Сигурно ли е, че избраното от вас действие води до резултата, който искате? Да кажем, че искате да отслабнете, за да ви харесват повече мъжете. Сигурно ли е, че ще стане така, наистина ли килограмите ви са причина да нямате партньор? Моят пример е с кафето – аз така и не спрях да пия кафе, въпреки че съм опитвала многобройни пъти. Когато съм успявала с воля и дисциплина, съм била обсебена от мисълта за ароматно, горещо кафе дни наред. Целта ми беше да намаля кофеина, тъй като съм с чувствителна вегетативна нервна система, а и да се храня по-здравословно. Мненията за кафето обаче са доста противоречиви. Няма никакви доказателства, че 1-2 чаши кафе на ден вредят, дори има изследвания върху ползите от кафето. В периоди, когато не съм пиела кафе също съм изпитвала симптомите на нервното напрежение, така че удоволствието от кафето за мен винаги е тежало много повече на везната от неубедителните доказателства за вредите му. Сега пия кафе, но пък открих енергийните упражнения, които действително балансират нервната ми система.
- Погледнете по-голямата картина – проучете дългосрочния ефект от решението си, игнорирайте идеята за бърз резултат и удоволствие на момента. Например, ако се виждате с някого, който ви наранява, макар и срещите да са невероятни и да сте влюбени, знаете, че следват седмици на самота и болка. Или пък ви е хубаво да му пишете и да разкриете чувствата си, но знаете колко смачкана се чувствате, когато той не отговори или каже нещо, което подсказва липса на чувства. Ако сме напълно честни, всички ние знаем кои са нещата, които ни носят удоволствие на момента, а после имат негативен ефект или пък на момента са трудни и не ни се правят, но после имат благотворен ефект. Вероятно ви се е случвало да не ви се излиза някъде, да ви се мързелува, но крайна сметка да излезете и да прекарате чудесно. Или пък да не ви се спортува изобщо, а след тренировката да летите. Телепортирайте се в часовете след като сте завършили действието и веднага ще усетите дали искате да го правите или не.
- Всяко ваше негативно поведение има своите ползи и своя добър замисъл. Няма да можете да го прекратите, докато не откриете този позитивен замисъл и не намерите друг начин да го осъществите. Например цигарата може да ви дава увереност. Няма да спрете цигарите докато не намерите друг начин да се чувствате уверени! Сладкото може да запълва празнотата ви, търсете друг начин да я запълните – хоби, повече общуване, грижа за някого, принос за хората. Аз открих, че моето самосъжаление, от което с години не можех да се отърва, иска единствено да се грижа повече за себе си. Сега, когато ми се прииска да се самосъжалявам, веднага избирам как да се погрижа за себе си.
- Не бъдете крайни в решенията си! Не си налагайте неща от тук до края на живота си. Гледайте на това като на игра, експериментирайте! Я да видим дали мога 3 дни да не влизам във фейсбук, или да правя всяка сутрин упражнения… – каквото и да е във вашия случай. Когато кажа на някоя клиентка, че трябва да спре негативните мисли и оплакването, тя веднага започва да се съпротивлява на тази идея и казва, че е невъзможно. Когато обаче в курса си “Сърцето ми е отново цяло” давам домашно – 21 дни без негативни мисли, без оплакване и без самосъжаление, курсистите го приемат като игра и предизвикателство и много се забавляват. Повечето успяват, а на някои от тях животът се променя зашеметяващо. Давайте си срок, но и постоянствайте.
- Някои неща просто имат нужда от малко време, за да разберете дали са вашите и дали ще ви донесат ползи. При всяка нова дейност е нормално нашата самоличност да се съпротивлява. Така е устроен човекът – новите неща го плашат и не му идват отвътре. Ако нещото е правилно за нас обаче трябва да усещаме приятно вълнение, примесено с мъничко страх и дискомфорт. Тук ще ви е нужна силната мотивация, за която вече говорихме, за тест на идеята. Ако няма вълнение, а само сковаващ страх, или не е вашето нещо или сте се надценили много с първата крачка. Пробвайте с по-малко и по-безобидно действие. Ако изпитвате смразяващ страх да говорите пред публика, разбира се, че няма да кандидатствате за лектор пред 1000 души, ще започнете с 2-3ма приятели и ще разширявате.
- Спазвайте правилото 10-25%. Това означава, че ако промяната засяга по-малко от 10% от досегашния ви начин на живот, вие нямате мотивация и ще игнорирате новото действие. Например, казвате си, че от утре ще пушите с една цигара по-малко или ще пиете една чаша вода повече. Това е твърде малка промяна и скоро ще я забравите. При 25% или повече промени, съответно се надига мощна вътрешна съпротива и започва самосаботаж. Ако си кажете, че от утре спирате кафето, цигарите и започвате да спортувате по час на ден, вероятността да го направите за повече от броени дни, е нулева! Винаги има причина да сме такива, каквито сме и да правим това, което правим!
- Ако имате вдъхновяваща цел, знаете със сигурност кое действие би ви довело до нея, и така и не можете да се накарате да го правите, най-вероятно ви саботира значимо подсъзнателно убеждение за себе си. Тези убеждения се заселват в ранна детска възраст в психиката ни и остават там за цял живот, освен ако съзнателно не ги преразгледаме и поставим под въпрос. Ако имате убеждение „лоша съм“, „не заслужавам нищо хубаво“, „виновна съм“, „наранявам другите“ и още безброй примери, няма да успявате с намислените действия, защото те ще ви доведат до по-хубава реалност, а дълбоко вкорененото ви вярване е, че не сте достойни за тази хубава реалност. Добрите ни намерения са в съзнанието, а старите негативни вярвания в подсъзнанието. При „сблъсък“ между двете, подсъзнанието винаги печели. Така че, вместо да се фиксирате върху конкретното действие и да си го налагате с воля, проверете кое вярване е в конфликт с добрите ви намерения и започнете от там.
Не забравяйте – което и да е действие или избор, са по-добри от вечна дилема! Дори да направите грешен избор, тази опция ще отпадне за вас и ще направите нов избор, докато дилемата ви държи в капан…
Ако темата за трансформацията на себе си, навиците и живота ви е интересна, в книгата си “Чуй жената в теб” споделям още от моето лично Пътешествие, както и много ценни съвети и ресурси, които съм събрала по пътя си. Прегледайте съдържанието, както и отзиви от читатели ТУК!
Ваша,
Ирина